one thousand and one …

Не, няма да ви говоря за приказки от хиляда и една нощ, поне не в тази публикация. Идеята беше това да е 1001-та публикация в този блог и в нея да се говорят само хубави неща, но както става обикновено, ще си останем само с добрите намерения. Ще започна с един малко дългичък цитат на един от бащите на демокрацията (няма да съм аз, ако ви кажа кой точно :)), защото той би могъл съвсем спокойно да се приложи и към книгите, тъй като всеки автор влага някакви идеи в творбите си.

„Ако природата е създала нещо, което най-малко от всичко може да бъде изключителна собственост, то това е действието на мисловната сила, наречена идея, която човек може да притежава изключително само докато я пази в себе си; но в момента когато бъде огласена, тя става достояние на всички, и който я е получил веднъж, вече не може да бъде лишен от нея. Нейна особеност е и това, че всеки притежава не някакъв дял от нея, а я владее изцяло. И този, който е възприел от мен идея, получава знания без да намалява моите; който пали свещта си от моята, получава светлина, без да затъмнява мен. Това че идеите трябва свободно да се разпространяват от човек на човек по цялото земно кълбо, за поучаване и взаимни напътствия на хората и за подобряване на състоянието им, сякаш специално и благосклонно е било замислено от природата, когато тя ги е създала подобни на огъня, разпространяващ се по цялото пространство без плътността му да намалява в никоя точка, и подобни на въздуха, в който дишаме, движим се и съществуваме физически, неподвластен на ограничения или изключително присвояване. Така че изобретенията по природата си не могат да бъдат предмет на собственост.“

И ще се постарая да бъда съвсем кратък по две причини — едната е, че в българската блогосфера се изписа достатъчно за случилото се с chitanka.info, а втората е ето това мнение. И не мога да си изкривя душата и да не призная, че казаното там е вярно чак до болка.

Понеже при Григор един коментиращ зададе сакралния въпрос „Какво е библиотека?“ и се позова на закона за обществените библиотеки (който между другото е влязъл в сила едва преди една година — на 06.07.2009 г.), реших да погледна какво казва лингвистиката за значението на тази дума. Първият източник, който използвах (напълно законно естествено) беше „Речник на чуждите думи, София, Издателство на БАН, 1982 г., стр. 136“, в който намерих следните значения на думата „библиотека“:

библиотека — ж., (рус. библиотека, пол. biblioteka от лат. bibliotheca, гр. βιβλιοθηχη от βιβλιου + ϑήχη „склад, помещение“)

  1. учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване;
  2. организирана сбирка от книги в учреждение или частен дом;
  3. място за пазене на книги — помещение, шкаф и др.; книгохранилище;
  4. поредица от книги с близка тематика

Понеже съм учен, че проверката е висша форма на доверие, а и съм леко недоверчив по природа (и по възпитание), реших да се консултирам и с друг източник, а именно „Съвременен тълковен речник на българския език, Елпис, 1994, ISBN 954-557-003-X“. Там за библиотека бяха посочени следните значения:

библиотѐка, мн. библиотѐки

  1. учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други печатни издания за обществено ползване;
  2. сбирка от книги, други печатни издания и ръкописи за лично или обществено използване;
  3. шкаф или етажерка за книги;
  4. поредица от издавани книги, обединени по общ признак;

Оставям на вас да прецените дали chitanka.info е библиотека или да (според мен, поне по два критерия тя е библиотека). Вярно е, че и двата речника са се появили преди възхода на цифровата ера, но това е ирелевантно за хипотезата, която разглеждаме.

Освен всичко друго, законът за обществените библиотеки, който някои защитници на авторското право използват като аргумент защо chitanka.info не е библиотека, е влязъл в сила от 06.07.2009 г., а самата читанка (според самите служители на МВР) е съществувала поне от две години, което прави една година преди влизането на този закон. А както би трябвало добре да знаем, законите нямат обратна сила и той не може да служи за аргумент при определянето на положението на chitanka.info (imho).

А и между другото да споделя — за тези, които използват tor (независимо под каква операционна система) могат да погледнат какво има на този адрес, а за тези, които не използват такива екстри — този адрес :). Та както са казвали едно време — „борбата ще бъде тежка, но за сметка на това продължителна“ 🙂

Това ще бъдат моите 2 ¢ по темата засега 🙂

PS. Само за протокола — очаквам и аз да разбера колко и какво са отговорили издателствата, споменати от Eneya.

6 Comments

  1. Ами можеш да видиш.
    От 84 имейла – 10 невалидни, 6 издателства се дистанцираха от случая (поне). Имам 3 отговора – 1 на латиница, един говорещ за книжарници и едно смотаване на АБК. Един издател помоли да ми отговори уикенда и сега чакам, защото обеща да отговори на повече въпроси.

    Пуснах интервю с Борислав Манолов.

  2. Ени, чудесно е, че си се захванала упорито.

    Аз имам и още въпроси към издателствата, но вероятно ще ги сметнат за странични за темата. Но ще ти ги споделя – да си ги имаш за следващ репортаж 🙂

    Известно е, че за да издаваш чужди автори се плащат авторски права. И те си го правят.

    Въпросите ми всъщност са:
    – колко български автори издадохте? (за собствена сметка, без да ги карате да си плащат разходите)
    – платихте ли им хонорар за авторски права? (не питам “колко”, защото тук идеята е самото наличие на хонорар, па макар и 2 лева да е).

    Ако получиш смислени отговори на тези въпроси, лично ще те почерпя 😉

    А се съмнявам, че ще получиш, защото нещата са толкова навързани, че в тези отговори се крият и отговорите на много от въпросите, които и ти задаваш.

  3. @Eneya
    а, видях, видях — следя темата, даже се опитвам да култивирам гражданина Гаджоков, ама той нещо не прихваща 🙂

    @LeeAnn
    май 1005-та публикация все пак ще трябва да я посветиш на читанката — но от гледната точка на автор, издал книга в България. май ще излязат любопитни неща за издателите? и не много лицеприятни. но решението е твое, де.

  4. ЛийАнн, а твоите приказки може ли да се намерят в читанката? Би ли ги качила?

    Колкото до разпитването, ще видим какво ще се случи.

  5. Ники, аз вече съм писала по въпроса Как се издава книга в България. Не мисля, че има нещо за добавяне.

    Ени, няма ги в Читанката, защото не са ми ги искали, иначе щеше да ги има.

    От друга страна, ги има в блога, в тяхната си категория и са си там още от самото им написване :), така че всеки сам решава как да ги чете – онлайн без картинки или на хартия с картинки 🙂

  6. Pingback: Отзвуци от бъдещето на едно закъсняло с векове пробуждане « Sah War's blog

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.