Тази година, пътувайки от Вонеща вода през Трявна (за кафе с аромат на смокини) към Троян, не изменихме на себе си и вместо да се движим по „царския” път, кривнахме по малките пътчета през селата.
Хубавото на малките пътчета е, че крият множество изненади 🙂 (а ако имаш голяма кола, дупките не са сред тях 😉 ).
Денят беше 15 август, а термометърът показваше 37 градуса на сянка. Въпреки жегата или точно заради нея, имах чувството, че целия окръг е тръгнал на път. 15 август е голям християнски празник и много хора са готови да пропътуват километри до най-близката църква или манастир. Тези пък, които не търсеха божи храм, търсеха сянка и вода и тесният път покрай реката не смогваше да си поеме дъх под върволицата автомобили. (почти през цялото време пътят върви покрай река – първо покрай р. Росица, а след това следва р. Видима). Пътувахме си и зяпахме. Забавлявахме се от гледката на хора, насядали направо в реката, с по биричка във всяка ръка.
Ако сте настроени откривателски, този край на Стара планина няма да ви разочарова. Той е с малка надморска височина, сравнително мек климат и изобилства от забутани между хълмовете, почти неоткриваеми местенца, където да избягаш и да се скриеш. Поради тази причина, изобщо не бях изненадана, че подминахме поне 3-4 манастира – основно заради тълпите туристи, желаещи да ги превземат.
Обичам да разглеждам църкви и манастири, когато са празни, за да мога да пипна стените, да разгледам надписите и рисунките и да усетя настроението на хората, създали мястото. Обичам да оставам сама на такива места, но вече почти се бях примирила, че явно няма да е днес. Тогава една очукана и ръждясала табела привлече вниманието ни. Завихме в последния момент и се оказахме на прясно асфалтиран път за една кола. След 4 км по него, в посока към върха на хълма, се озовахме пред вратите на Батошевски манастир.
Вълшебно място. Оградено само от зелени хълмове, спретнато, сгушено и защитено. Разрушаван един път от турците, после построен отново. Камбанарията, чешмата – всяко със своята си история. Тишината се стеле от планината… Идеално за усамотение. Ако някога ми се прииска да избягам, ще отида точно там.
Напоследък все повече ме привличат такъв тип местенца – далеч от шума, от суетата, от сергиите с дрънкулки.
(Израснала съм в планината над Троянския манастир, харесвам мястото, но в последните години големите църкви и манастири като че ли не съумяха да запазят излъчването си на „светà обител” и лека полека се превърнаха в търговски обекти. Съгласна съм, че трябва да се издържат някак, съгласна съм, че всеки иска да види поне трите най-големи български манастира, съгласна съм (може би), че не трябва да връщаш туристи, само защото са по къси панталони… но всъщност, истината е, че не знам дали съм съвсем съгласна. Може би не съм, щом като избягвам подобни места напоследък.)
Батошевският манастир е действащ мъжки манастир, което трябва да имате наум, ако решите да се разходите из него. Достъпът не е ограничен, но е добре да знаете, че там постоянно живеят хора и вие им отивате „на гости”, което изисква да проявите нужното уважение към мястото и обитателите му и да се съобразите с техните ангажименти и порядки.
Приятна разходка.
(за първи път виждам такъв знак на манастир или църква и съм любопитна какво ли означава)
П.П. Батошевски манастир изобщо липсва на повечето карти. На част от картите има обозначен манастир с такова име до село Батошево – той се намира в края на селото, по-ниско от пътя, точно покрай реката и не можа да ни притегли в онзи ден. Вероятно заради стълпотворението пред входа му.
Аз говоря за друг манастир, отклонението за който се намира след с. Карамичевци и преди с. Стоките. Мястото му е обозначено вярно само в googlemaps.
Мястото наистина е вълшебно, може би защото не е толкова посещавано и популярно, това го е опазило от вируса на търгашеството, превзел здраво Троянския манастир. Той направо ме е отвратил с това, в което се превърна и за първа година ще го пропусна.
И аз съм расла в този район 🙂 (само през ваканциите) и винаги се връщам с огромно удоволствие, това е перфектното място за релакс и пречистване.
Аз го пропускам от няколко години насам… Завивам към вилата и не продължавам напред…
Но в Батошевски ще се върна при първа възможност пак. Надявам се отдалечеността му да го запази за по-дълго време…
Като каза, че и ти си расла наоколо… Случайно да имаш снимки на връх Марагидик (откъм Острец за предпочитане 🙂 ) Моите не са станали 🙁
Предимно от там са, от двора на къщата. :)))
Не ми омръзва да го снимам, винаги е различен. Трябва да се поровя из дисковете, където съм свалила по-старите снимки.
Тази година беше заплануван и за катерене, заедно с Ботев, но не се получи. 🙁
аууу, страхотна си 🙂
Харесах си първата снимка и искам разрешение да я кача само нея като публикация, може ли? 🙂
Аз също имах идеи да качвам Ботев и да отидем до Райското пръскало, но тази година имах щастието да ги видя отгоре, летейки с парапланер, и се отказах от ходенето 🙂
но, ако нямаш летяща алтернатива, и с ходене става 🙂
Страхотни са тези манастири. Всеки път, когато се озова на подобно място чуствам чиста енергия.
Тази година и ние посетихме Батошевския манастир, мястото е прекрасно, като се изкачиш на билото на планината имаш чувството, че точно на това място се докосваш до божественото начало! Манастирът е тих и спокоен и в същото време някак си величествен. Когато ходихме там ни обясниха, че той е умалено копие на Рилския манастир, все още не съм ходила в него, но планираме със семейството ми догодина екскурзията ни да е до там!
Друг манастир, който си заслужава да се види е Соколският, няма да съжалявате! Там и гледката и самият манастир са разкошни!
А колкото до Батошевският този, който е в планината и мъжкият, а този в селото е женският мананстир, той също е хубав, но е много по-малък, а и монахините в него не са никак гостоприемни!
Благодаря, Милена, до Соколския манастир и това лято не успяхме да стигнем, но не е излизал от плановете 🙂
Само да те светна: Батошевските манастири са два – мъжки и женски и се намират не много далеч един от друг, естествено близо до село Батошево 🙂
Знам, Стойчо, този обаче е трети 😉