Филип Тотю – неуловимият хайдутин – е роден в днешното село Вонеща вода, което и досега е разхвърляно на махали по баирите и трудно може да се каже дали и колко е голямо. Отклонението за къщата-музей е обозначено с табела, предшествана от билборд в стил „ретро кръчма”, та ако не сте гладни като нищо ще го пропуснете. Табелата е на входа на селото, на идване от южната страна на прохода на републиката. Или, с други думи, ако пътувате към В. Търново през Хаинбоаз – на входа на селото – в ляво. 🙂
До къщата може да се стигне с кола. Тя е най-последната възможно в селото и затова се намира лесно – следвате табелите и асфалта и се стремите само нагоре. Ние тръгнахме натам пеша, но в жегата това се оказа лоша идея. Не че не стигнахме, де, ама…
Къщата е миниатюрна, паянтова (от дъски и кирпич), с покрив от цигли и веранда. Ниски врати, ниски тавани, малки стаички…
До преди години, Филип Тотю беше един от най-изтъкнатите български хайдут-революционер, известен с това, че все се изплъзвал на турските потери и те го обявили за „неуловим” – „куршум не го стига и сабя не го сече”…
До тук, добре. Но ако се заслушате внимателно в 15минутния документален филм, част от беседата, ще ви направи впечатление, че Филип Тотю всъщност е бил в затвора, откъдето е избягал направо в Румъния и там посреща освобождението, като междувременно прокламира борба за свобода.
Другото, на което никога не съм обръщала внимание, но сега и се наби в очи (уши) е, че Филип Тотю се е женил три пъти, като първата си жена е зарязал с новородения си син и е хванал гората, после отишъл в Румъния и се оженил. След освобождението се прибрал в България (Две могили) и пак се оженил – тогава е бил приблизително 50 годишен.
Не ме разбирайте погрешно, не искам да омаловажавам приноса на човека (какъвто и да е той), но напоследък все по-често се питам кои са примерите ни за подражание и имаме ли стойностни герои или всички са били буйни младежи, привлечени от приключенския хайдутски живот, които след първата поразия са хващали гората…
Та, местенцето е красиво и спокойно, живописно и много тихо. Работи всеки ден от 9 до 17 ч. (поне лятото) и входа е 2 лв., а филмчето 10, без значение колко хора го гледат.
Отпред има хубава полянка за отдих от път и преосмисляне на ценностите.
Поставяш много важен въпрос, над който наскоро се бях умислила след едно посещение в Копривщица. Там, разхожайки се из къщите на възрожденци и бунтовници, забелязах, че хората или имат откровено психопатни черти (напр. Бенковски) или бащите им са били данъчни служители по турско време. Беше потискащо, но отрезвяващо наблюдение.
Да, отрезвяващо… Май порасваме 🙂
ама по-добре късно, отколкото никога 🙂
Единственото лошо е, че няма приемливи примери за подражание на хоризонта, а каквото и да си говорим, колкото и да сме различни и свободолюбиви, сме си хора, а хората са стадо и следват нечий пример 🙂
(някакви такива разсъждения ми се блъскат из главата 🙂 )
Всъщност през 1876 Ботев ходил в Одеса да кани Филип Тотю да оглави още-не-Ботевата чета, но не могъл да плати искания аванс, поради което му се наложило да се прави на войвода, за кратко.
хм, интересни неща знаеш, Спас 🙂
Аз писах статията емоционално, повече базирана на усещане, отколкото на факти, но явно не съм се излъгала…
Войвода на заплата… Не знаех, че е имало и такова нещо 🙂
Хм, чак ме изненада… 🙂 Но обаче аз, все пак съм израснала в града на стоте воеводи и поради това още от ранно детство знам, че са “хванали гората” по причини, които не са пряко свързани с родолюбието. 🙂
Обаче…, от друга страна…, какво значение има причината, ако си направил нещо макар и малко; ако си проявил смелост, макар и малко…?
За да се превърнеш в легенда или пример за подражание не са от значение причините, а последствията…
И да ме прощава дядо Вазов, че го намесвам, но това е написал в “Чичовци” и “Хъшове”.
Рали, за мен въпросът за смелостта звучи по друг начин… За мен е по-смело да се грижиш за семейство, по-лесно е да хванеш гората 😉
Това ми прикова вниманието.
Вероятно на други беседи не съм внимавала толкова, но не помня друг войвода да е бягал така от жените си и да се е женил три пъти.
Обикновено проявят смелост и влизат в центъра на потерите само и само да зърнат милото либе…
Не знам… Някакво смесено чувство ме смути като слушах за Филип Тотю и реших да го споделя с вас 🙂
Знам си, че ще го намеря някъде вкъщи: “Макар че Ботев накупил неща, искани от Ф. Тотя и Кекерова, щом комитетът отказал на Ф. Тотя да му броят 1000 наполеона, после по-малко – 200 наполеона, той изчезнал заедно с писаря си, офицер от румънската жандармерия, българин, родом от Сопот. Тогава Ботйов се възмутил от Ф. Тотя и казал на момчетата (че той ще ги води).”
Това е от спомените на Никола Обретенов.
През цената на златото един наполеон е към 200 лева сегашни пари.
Отзад напред – Благодаря, че си го споделила!
“В центъра на потерите влизат” по Йовков. (И от там е романтичната представа за тях, така си мисля.) В момента не мога да цитирам точно кой-кога и защо е хванал хайдутски гората, но никой от тези, за които си спомням не го е направил, за да изрази свободната си воля.
Не знам, кое е по-лесното… А не знам, защото все още не смея “да хвана гората”… 🙂
Спас, това обяснява (в моята глава) някои неща, които съм си мислила (усещала) за Ботев.
Винаги съм се чудила защо е тръгнал (като цяло) неподготвен, но сега вече добивам представа…
Стана ми любопитно 🙂
Разкажи (ми) още нещо интересно 🙂