Има песен с такова име – много симпатична и мелодична, в която лирическият герой обещава да се върне отново по пътищата.
Добрата новина е, че лирическият герой в следващия разказ няма да се върне отново, защото не си е отивал 😉 Той обича да пътешества, да откривателства, да кривва от правия път и да обикаля по малките пътчета… Само не обича това, че повечето пътища хич не се оказват вечни, ами от година на година стават все по-изчезващи, но това е от една друга приказка 😉
И така, приятно ми е да се запознаем: Лирическият герой съм аз. И тъй като е лято, значи съм в отпуска (е, не цяло лято, де), а щом съм в отпуска, значи тръгвам на път 🙂
Та, да се повторя малко: обичам да пътешествам, да откривателствам, да криввам от правия път и даже си имам една специална пътна карта на България, на която си повтарям с друг цвят пътчетата и пътечките, по които съм минала и докато не ги обиколя всичките хич няма да мирясам 🙂
И тази година традиционно започнахме отпуската си с рязка почивка в Трифон Зарезан.
Казвам „рязка”, защото там така бързо се отпускам и пренастройвам за „нищоправене и глезене”, че после събирането на багажа и тръгването пак на път ми коства свръхусилие.
Само да ви кажа да не се чудите – Дяволският мост все още си е там – здрав и неразрушим 😉 Само дето и тази година не можах да разбера защо от водата излизат балончета и какво ги причинява.
Момчилград се оказа много симпатичен и спретнат град, с много много цветя.
По пътя не пропуснахме и крепостта в с. Вишеград. За Вишеград няма табели и се намира само с навигация. От крепостта не е останало много и ще остава все по-малко, защото не личи някой да полага грижи за опазването й.
Накрая ще остане само хубавата гледка и интересните скали.
Скалите са монолитни, но от далеч приличат на най-обикновена купчина камъни. За първи път виждам такива скали.
След Кърджали и близката околност, съвсем закономерно, дойде ред на Сопот. Там едни хора летяха, други ги гледаха в захлас, а трети се появиха с рокля и по чехлички, но и на тях не им се размина 🙂 Както знаете, не лети само този, който не иска. Който има желание (или в краен случай рожден ден) – за него винаги се намират дънки и сандалки 😉
После пътешествието внезапно зави из северна Стара планина (за което предстои много да ви разказвам), а пък в началото на другия месец възнамерявам да отскоча до Хамбург, за да разбера защо (аджеба) на питката с мръвка в средата казват „хамбургер” 😉
Красоти! Красоти! Радвам се, че си прекарваш красиво лято и още повече, че не е свършило!
🙂
Радвам се, че сте си изкарали добре. И мерси за снимките 🙂
Пълен релакс и още хубави емоции! 🙂
Почти ме досрамя, че никога не съм ходила към Кърджали и Момчилград, а имало какво да се види. 🙂
Рали, от теб все още очакваме включване 😉
Коко, снимките са оскъдни (на брой), но е съвсем нарочно 🙂 Те имат за цел да ви погъделичкат любопитството и да очаквате с нетърпение следващите разкази, които обещавам да завалят още от понеделник 🙂
Точка: О, Кърджали е изключително богат район откъм забележителности. Ние тази година наблегнахме на почивката, но ако последваш линковете, ще видиш колко много са всъщност възможностите. И като вземеш предвид, че Трифон Зарезан им се пада горе-долу в средата, комбинацията хич не е за изпускане 🙂
Красиви места!
Благодарение на миналогодишните ти писания:), разбрах за Трифон Зарезан, видях го през пролетта и потвърждавам! Мммм, хубаво е! Има какво да се види в района – Моняк, Перперикон, Саръевата църква, каменната сватба, гъбите, Утробата, и толкова много синя вода! Който не е намерил време и път, трябва да иде! Още не съм проверила Сопот дали е толкова въздушен, но обещавам!
Мила LeeAnn, бъди пухкавощастлива!
Благодаря ти, Lilia 🙂
Мисля, че не ти остава нищо друго, освен да дойдеш и да провериш Сопот. Нали 🙂
Pingback: Рошав « Разни хора, разни…
Толкова пъти съм ходила в Кърджали, а в Момчилград не съм стъпила. Вишеград за сефте чувам…
вили, винаги има първи път 🙂
Влезнах в нета с друга цел, а… стигнах до този блог. Съдба ли е? 😉
Бях това лято на Дяволският мост (по дяволския път до моста) и в Пеперикон-толкова много змии-пешеходки не бях виждала май през целия си съзнателен живот!
Относно хамбургерите… само ще подшушна, че в Хамбург, са изпреварили великия Маки-Дони с това, че са започнали… нататък си ти, когато посетиш Хамбург и се влюбиш в него надявам се, както ми се случи на мен, поради което в дните между Коледа и Нова година ще сме пак там на 3-дневно турне… И да посетиш Вундерланд-страхотно е ако влакчетата са ти слабост :)) На нас са ни семейното хоби.
Любов и късмет! :thumbup:
хехе, ida, няма случайни неща 😉
В Хамбург бяхме само за половин ден и не остана време за Вундерланд… всъщност – опашката отпред ни отказа 😉
а за хамбургерите – като му дойде времето 😉
Опашката е лъжлива,чакат за някакъв смахнат спектакъл.Входа за влакчетата е на третия етаж и много народ се подвежда… Най-добре си купете следващия път GUTSCHEIN за по 10 E online,те са гарантиран пропуск без предварителни записвания и са входния билет същевременно.При това са “без срок на годност” :))
Много ти благодаря за уточнението 🙂 Дори домакините ни явно не го знаеха, защото също се подведоха 🙂
но, живот и здраве, следващият път, ще отидем и там 🙂
Това е линка за GUTSCHEIN-ите:
https://www.miniatur-wunderland.de/onlineshop/index.php/cat/c3-tickets—gutscheine.html
А и на самия Вундерланд…може да се разходите и виртуално с клипчетата ;))!
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Ще се видим пак следващото лято…