От любов към живота*… на другите

Човекът е най-самовлюбеното и егоистично животно на света. Едва ли някой се съмнява в това. И въпросът не е в това дали се съмняваме в твърдението, а дали го осъзнаваме.

Болният човек пък е в пъти по-капризен, самовлюбен, егоистичен и терористичен от здравия. Той смята, че щом е болен, то цялото внимание трябва да е насочено към него и той е единственият и най-важен в целия свят. И наистина е така. Семейството му също го мисли и се грижи за него всеотдайно, независимо от това какво му струва.  Болният си лежи в мъки и се пита „как така”, „защо на мен” – все грешни въпроси, впрочем, и никога не му хрумва да върне лентата назад и да се запита „Някога зададох ли си въпроса, „Какво ще се случи със семейството ми, ако се разболея от рак?”.  Например.

Знам, че повечето читатели вече са готови да скочат и да ме разкъсат.  Вероятно, повечето от тях са жени – да, ние сме по-емоционални, по-лесно  „палим” и по-трудно се успокояваме. Но също така сме и по-отговорни: към създаването на семейство, към създаването на поколение, към неговото отглеждане и възпитание.

И тук пак ще се върна на въпроса: някога замислихте ли се: „Какво ще се случи със семейството ми, ако се разболея от рак?”.  Въпросът наистина е тежък и няма как да му отговорите, ако не сте минали вече оттам. По-добре, че нямате отговор. Дано никога не го намерите.

Затова ще задам по-лесен въпрос:  „Обичате ли семейството си?”

… бях приготвила още няколко емоционални абзаца, с които да ви провокирам, но ще спра до тук. Мисля, че достатъчно разбърках главите и емоциите ви. Ще напиша още само три изречения:

1) Хората, общо взето, не ходят на лекар профилактично – една част не обичат, друга част ги мързи, трета – не се сещат –  всяка една от нас попада в поне една от тези групи.

2) Ракът на гърдата е 100% излечим, ако се диагностицира навреме!

3) Ти решаваш.

* „От любов към живота” е мотото на кампанията на Avon за борба с рака на гърдата, която се провежда за осма поредна година.