Category: Емоции в проза

Винаги съм казвала, че Летенето е най-вече състояние на духа – едно такова специфично, даже завеяно, много ясно разпознаваемо, лишено от ограничености и граници… Физическият полет само допълва и подхранва летежа на душата. А моята душа си е летлива по рождение – подхвръква всеки път когато срещне усмивка, когато види красиво цвете, чуе добра дума, изиграе хорце, открие хубава книга, огнен залез, топъл изгрев, приятелски жест… И, в ден като днешния, празнува безкрайните възможности за полет и очарователната буквалност на израза “с глава в облаците” 😉

Continue reading

Искам да се науча да забравям за страха и тревогата. Изживените. Искам да се науча изобщо да не ги запомням. Ако успея, обаче, да се освободя от тях, няма ли да загубя и част от себе си? Тази, скритата в спомените… Има спомени, белязани от тревога и страх, които непременно искам да запазя – те са част от моето минало аз и определят моето днешно съм. Но, от другите нямам нужда! Те, другите, не са от този тип страхове, които ни предпазват от нови или повторението на стари грешки. Те са досадни, логични, оправдани, но напълно ненужни. Как да се науча да разделям страховете си на „нужни” и „ненужни” и да ги събирам в различни чекмеджета? Как да съумея да изпразвам само чекмеджетата с ненужен…

Continue reading

Никой и Нищо не може да те прегърне така, както може да те прегърне Морето! Докоснеш ли го, то не чака друга покана, а покрива всеки милиметър от теб – обгръща те всеотдайно и те превръща в част от себе си. Морето винаги оставя следа от себе си върху теб – сол по кожата, пясък в косите… Не можеш просто така да отмиеш Морето и да се отделиш от него. Не съм се осмелявала дори да си представя, че мога аз да оставя своята следа в него. Дори да съм Река! Винаги съм си представяла, че дори и най-дълбоката, мощна и мътна река, когато докосне морето, бавно и незабелязано изчезва в прегръдката му, че сладко-солената целувка е мимолетна като облачно придихание и че от нея,…

Continue reading

… или на галено: „Пакостничките“… Това е името на новия ни ансамбъл за среднощно забавление и озвучаване на Северозаедна България, в частност видинските улици, формиран главно от неудържими ентусиасти с луди глави, неуморими крака и незаглушими гласове. Сега ще кажете, че за да си имаме ансамбъл, трябва да имаме и музиканти, не само танцьори, но аз веднага ще ви успокоя, че не е необходимо тези, които (въз)произвеждат музика за танцуване да са музиканти, нито дори да са музикални – достатъчно е само да имат желание да пеят 🙂 И тъй като музиката си е винаги с нас, проблеми с музика за танцуване нямаме, така че този аргумент отпада. Носии и сценично облекло също си имаме… … и само Времето има право да се произнесе чия…

Continue reading

…събор на народното творчество и животновъдството… Умишлено изчаках да минат няколко дни от края на събора, преди да напиша и аз няколко думи за него. Изчаках, за да улегнат емоциите – не само защото така речта добива членоразделност, а и защото, ако се бях поддала на изкушението да пиша веднага, вероятно щях да попадна в клопката на всички дошли си оттам и хванали се да разказват, а именно – щях да започна да разказвам за организационните пропуски и откровени недомислици и щях да пропусна важното. Затова няма да ви кажа нито дума повече за организация, логистика и настаняване. Ще ви кажа пет изречения за моите емоции покрай събора… Роженски поляни… Място, докоснато от Бога! Място, което прави хората по-добри. Място притегателно, пречистващо и вълшебно. Винаги,…

Continue reading

Вероятно няма по-добър ден за празнуване на Денят на мечтателите от Великден, защото мечтите ни имат велика сила – те отварят сетивата ни, те ни карат да се влюбваме, изпълват ни с очакване и копнеж, отварят очите ни за  красотата наоколо, помагат ни да чуваме песента на птичките, да усещаме ласките на слънцето и игрите на вятъра. Ако не бяха мечтите ни и способността им да ни превземат, животът ни щеше (вероятно) да прилича на една безкрайна мрачна и студена зима, лишена от вълнения и емоции! Затова, ако не забравяте да помечтаете за секунда всеки път, когато чуете птича песен, когато слънцето ви изненада и ви блесне в очите, когато вятърът ви разроши с внезапния си порив,  ви гарантирам, че за нула време ще се…

Continue reading

Блага вест донесе ни зората: Светът е пълен с чудеса, защото днес дошла е на земята, единствената вещица добра 🙂 Посяла зрънце радост, уловила цвят и топлина, за да не спира да ни радва Шарколес със светлина! 🙂  или на български: Честит Рожден Ден, мила Гери 🙂

Continue reading

Днес блогът ни стана на 9 години! Първата мисъл, която ми мина през главата, когато Ники ме подсети, че имаме рожден ден, беше „Леле, наистина ли минаха 9 години!?“. Ами, да, наистина минаха! После се замислих чий всъщност е поводът за празнуване – наш, че имаме блог; наш, че ви имаме вас, или ваш, че ни имате нас 😉 Скромността ми обаче реши, че празникът е общ и взаимен, защото ние/вие/блога, в това пространство, съществуваме в много тясна взаимна зависимост и нито едното без другите две, нямаше да е същото, ако въобще го имаше. Да не говорим пък, че без Григор, останалите три нямаше да са възможни и т.н., и т.н. 🙂 По едно време много ме сърбяха пръстите да направя една хубава дълга равносметка…

Continue reading

Всяка година по това време, бързаме да изпратим старата година и да посрещнем новата! В това нямаше да има нищо лошо, ако не го правехме механично – без да си дадем сметка, че старата година ни е дала повече отколкото ни е взела и че сме получили повече отколкото предполагаме и отчитаме. Затова, този път ви пожелавам да влезете в новата година осъзнато и да вземете със себе си хубавите неща, не само от 2014, но и от предишните! Пожелавам ви радостта от малките неща да ви съпътства цяла година! Пожелавам ви да влезете в новата година без багаж от старата, за да имате място за складиране на нови спомени! Пожелавам ви често да се връщате за късчета щастие … Пожелавам ви страст, с която да…

Continue reading

Днес е 21 ноември и според православния календар днес се празнува „Денят на християнското семейство”. Харесвам този ден и въпреки, че се повтаря всяка година и традицията е една и съща, аз го наричам по различен начин и го отбелязвам по различен начин. Наричала съм го “ден на семейството и приятелите”, наричала съм го “празник на баланса и съзиданието”, на силата, на стойността… Тази година осъзнах, че избирам имената не случайно и много емоционално и в няколкото изречения, които споделям с вас, са скрити зарядът и емоцията на цялата изминала година. Затова, в днешния ден, казвам на най-близките си: Благодаря за подкрепата!

Continue reading

Това е името на нов проект на Дарик радио, който има за цел да „представи успешно реализирали се млади българи до 40 години, останали встрани от медийния интерес“. Проектът се провежда за втора поредна година. Аз разбрах за него сравнително късно – след като времето за номинации бе изтекло, и даже след като журито си бе свършило работата – т.е. от 230 номинирани вече е избрало тези 40 човека, за които смята, че са „креативни, иновативни, успешни, смели, търсещи новото, създаващи, развиващи България“. Всъщност, аз разбрах от един от „40те“ и съм му благодарна, че сподели тази чест с мен – така мога аз да я споделя с вас 😉 Дълго си мислех как точно да ви поднеса името на избрания в почетните 40. Дълго…

Continue reading

Днес е 1 ноември – „Ден на народните будители”. Това е празник, който харесвам, защото е ден, в който, ако искаш, можеш да отделиш четири минути и да се замислиш, кое те карало да се чувстваш добре в българската си кожа през изминалата година и кое е това, което и занапред би те накарало да си повече българин.  И ако из главата си намериш такива хора и събития, в петата минута от размисъла, можеш просто да им изпратиш мислено своите адмирации. Ако пък си човек с малко дар слово, можеш да им ги изпратиш и писмено 😉 – както смятам да направя аз. Днес, в Деня на народните будители, стартира една нова инициатива на клуб „Чанове”, която се нарича „Чанове на Балканите”. Всичко за идеята…

Continue reading

Винаги съм харесвала тази песен на „Импулс”. Винаги съм харесвала „Импулс” заради тази песен. Нито помня кога съм я чула за първи път, нито кога и колко съм я слушала. Спомням си само Наско, обвит в магична мъгла и гласът му, който я изпълва и извира от нея. Винаги съм харесвала „Високо” на ФСБ. И винаги съм харесвала ФСБ заради „Високо”. А заради „Протегнах две ръце” ги смятах за гениални и ги обожавах. Всъщност, обожавах човекът, извадил наяве тези чувства. Обожавах и авторите на другите песни, докато в един миг, в съвсем недалечното минало установих, че авторът е един и същ и през цялото това време всъщност съм била влюбена в душата на Евтим Евтимов. Душата на поета… Красива, дълбока, ранена, смееща се и плачеща…

Continue reading

Днес празнуваме провъзгласения от мен международен празник „Ден на мечтателите”. Защо ли? Защото нашите мечти са нашите най-добри приятели – те винаги са тук за нас, навъртат се наоколо дори когато надеждата е готова да си тръгне и денонощно са готови да ни вадят от лошото настроение. Те са огънчето, което огрява пътя ни и ни топли отвътре. На тях никога не им омръзва да (се) повтарят и никога не смятат, че „много хубаво не е на хубаво” 🙂 Затова не пропускайте да помечтаете поне днес. Честит празник, мечтатели!

Continue reading

Спомняте ли си онези времена, в които всеки от нас си имаше поне по едно непознато другарче, с което си мислеше, че си усъвършенства чуждите езици? Трябва да си призная, че имаше момент от времето, в който бях много активна – редовно си пишех поне с 2 русначета. Честно казано, вече не помня почти нищо за тях, освен името на единия младеж – казваше се Дмитри и беше от Киев. Преди повече от 20 години съм зарязала кореспонденцията и съм изхвърлила всички писма и картички. Запазила съм само едно нещо: рисунка на Дмитри с красив стих на Есенин на гърба. С времето листа взе да пожълтява, а думите да избледняват. Затова, преди да е станало безвъзвратно късно, реших да запазя този спомен, на сигурно място,…

Continue reading