Осъзната 2015 година!

Всяка година по това време, бързаме да изпратим старата година и да посрещнем новата! В това нямаше да има нищо лошо, ако не го правехме механично – без да си дадем сметка, че старата година ни е дала повече отколкото ни е взела и че сме получили повече отколкото предполагаме и отчитаме. Затова, този път ви пожелавам да влезете в новата година осъзнато и да вземете със себе си хубавите неща, не само от 2014, но и от предишните! Пожелавам ви радостта от малките неща да ви съпътства цяла година! Пожелавам ви да влезете в новата година без багаж от старата, за да имате място за складиране на нови спомени! Пожелавам ви често да се връщате за късчета щастие … Пожелавам ви страст, с която да…

Continue reading

Ден на подкрепата

Днес е 21 ноември и според православния календар днес се празнува „Денят на християнското семейство”. Харесвам този ден и въпреки, че се повтаря всяка година и традицията е една и съща, аз го наричам по различен начин и го отбелязвам по различен начин. Наричала съм го “ден на семейството и приятелите”, наричала съм го “празник на баланса и съзиданието”, на силата, на стойността… Тази година осъзнах, че избирам имената не случайно и много емоционално и в няколкото изречения, които споделям с вас, са скрити зарядът и емоцията на цялата изминала година. Затова, в днешния ден, казвам на най-близките си: Благодаря за подкрепата!

Continue reading

40 до 40

Това е името на нов проект на Дарик радио, който има за цел да „представи успешно реализирали се млади българи до 40 години, останали встрани от медийния интерес“. Проектът се провежда за втора поредна година. Аз разбрах за него сравнително късно – след като времето за номинации бе изтекло, и даже след като журито си бе свършило работата – т.е. от 230 номинирани вече е избрало тези 40 човека, за които смята, че са „креативни, иновативни, успешни, смели, търсещи новото, създаващи, развиващи България“. Всъщност, аз разбрах от един от „40те“ и съм му благодарна, че сподели тази чест с мен – така мога аз да я споделя с вас 😉 Дълго си мислех как точно да ви поднеса името на избрания в почетните 40. Дълго…

Continue reading

Народните будители…

Днес е 1 ноември – „Ден на народните будители”. Това е празник, който харесвам, защото е ден, в който, ако искаш, можеш да отделиш четири минути и да се замислиш, кое те карало да се чувстваш добре в българката си кожа през изминалата година и кое е това, което и занапред би те накарало да си повече българин.  И ако из главата си намериш такива хора и събития, в петата минута от размисъла, можеш просто да им изпратиш мислено своите адмирации. Ако пък си човек с малко дар слово, можеш да им ги изпратиш и писмено 😉 – както смятам да направя аз. Днес, в Деня на народните будители, стартира една нова инициатива на клуб „Чанове”, която се нарича „Чанове на Балканите”. Всичко за идеята…

Continue reading

Над себе си…

Имаше един период, в който непрекъснато надскачах себе си и правех неща, които първоначално смятах за (физически) невъзможни… Тогава обаче осъзнах, че когато си заобиколен от правилните хора и моменти, невъзможното не е фактор, особено физически. Само трябва да се довериш – на себе си, но по един особен начин – да се довериш, че тези, които вярват в теб, не грешат. Емоционално е точно толкова сложно и объркано, колкото звучи и като е написано. Започнах да си мисля, че това състояние на надскачане на границите и живот отвъд тях ще продължи вечно и ще мога да преодолявам невъзможности със същите темпове. Човек е устроен да го вярва и да го иска, но слава богу, не е устроен да го постига… Всъщност, най-трудното се оказа…

Continue reading

Моята тайна любов

Винаги съм харесвала тази песен на „Импулс”. Винаги съм харесвала „Импулс” заради тази песен. Нито помня кога съм я чула за първи път, нито кога и колко съм я слушала. Спомням си само Наско, обвит в магична мъгла и гласът му, който я изпълва и извира от нея. Винаги съм харесвала „Високо” на ФСБ. И винаги съм харесвала ФСБ заради „Високо”. А заради „Протегнах две ръце” ги смятах за гениални и ги обожавах. Всъщност, обожавах човекът, извадил наяве тези чувства. Обожавах и авторите на другите песни, докато в един миг, в съвсем недалечното минало установих, че авторът е един и същ и през цялото това време всъщност съм била влюбена в душата на Евтим Евтимов. Душата на поета… Красива, дълбока, ранена, смееща се и плачеща…

Continue reading

Ден на мечтателите`14

Днес празнуваме провъзгласения от мен международен празник „Ден на мечтателите”. Защо ли? Защото нашите мечти са нашите най-добри приятели – те винаги са тук за нас, навъртат се наоколо дори когато надеждата е готова да си тръгне и денонощно са готови да ни вадят от лошото настроение. Те са огънчето, което огрява пътя ни и ни топли отвътре. На тях никога не им омръзва да (се) повтарят и никога не смятат, че „много хубаво не е на хубаво” 🙂 Затова не пропускайте да помечтаете поне днес. Честит празник, мечтатели!

Continue reading

Последната нощ на Апостола

Това е името на спектакъл на ансамбъл „Българе”, представен в деня на 141 годишнина от обесването на Васил Левски. По правило, не съм привърженик на практиката да се чества нечия гибел и ако не ме бе привлякло името „Българе”, едва ли бих отишла. Но заложих на симпатията си към това, което „Българе” правят и не сгреших. Спектакълът е  нестандартен – комбинация от актьорска игра, сценични ефекти и фолклор, съчетани с цел да бъдат пресъздадени определени исторически събития. И то не кои да е събития, а последните месеци от живота на Васил Левски. Това несъмнено е доста спорен и, бих казала, даже непознат момент от историята ни и вече 141 години от това продължават да възникват въпроси като „Кой и защо предаде Левски?”, „Защо Народът не…

Continue reading

Писмо от непознато другарче

Спомняте ли си онези времена, в които всеки от нас си имаше поне по едно непознато другарче, с което си мислеше, че си усъвършенства чуждите езици? Трябва да си призная, че имаше момент от времето, в който бях много активна – редовно си пишех поне с 2 русначета. Честно казано, вече не помня почти нищо за тях, освен името на единия младеж – казваше се Дмитри и беше от Киев. Преди повече от 20 години съм зарязала кореспонденцията и съм изхвърлила всички писма и картички. Запазила съм само едно нещо: рисунка на Дмитри с красив стих на Есенин на гърба. С времето листа взе да пожълтява, а думите да избледняват. Затова, преди да е станало безвъзвратно късно, реших да запазя този спомен, на сигурно място,…

Continue reading

Първата от вторите седем

Ако попитате едно четиригодишно дете на колко години е, то ще ви отговори „На седем!”. Ако попитате едно 34 годишно дете на колко иска да бъде, то пак ще ви отговори „На седем!”. 🙂 Тия дни май и с нас се получи нещо такова. Говорейки си с NeeAnn за предстоящия рожден ден на блога, изведнъж и двамата се объркахме и решихме да празнуваме седмия ни рожден ден. После пък се сетихме, че вече завъртяхме първата седмица и вече сме наченали втората и решихме, че някак трябва да отбележим началото й, като отпразнуваме първата от вторите седем. Или с други думи: днес блогът ни става на 8 години. Ако се поровите из разните нумерологии ще откриете, че традиционно осмицата се счита за  символ на безкрайност. Аз…

Continue reading

Стойността…

В православния календар днес е „Денят на християнското семейство”, а в моя личен календар това е просто Денят на семейството. На семейството и на приятелите. Всяка година на този ден, мислено или гласно, напомням на себе си и на света, че този ден е един от най-подходящите за онзи вид особени равносметки, които не касаят количествата сами по себе си, защото не количеството постижения ни дава усещането за пълноценност и принадлежност, а удовлетворението от начинът, по който сме изминали пътя, довел ни до тях… И тази година въпросите ми за равносметка са много обикновени: Колко пъти през изминалите 365 дни направихте компромис със себе си и със семейството си? Заслужаваше ли си? Колко от собствените си ценности потъпкахте и размихте, докато тичахте по пътя? Струваше…

Continue reading

Разковничета …

Движението е живот. Животът е енергия. В природата, всяко нещо, което не се развива – умира. Човек трябва да има цел, да се стреми към нещо, да се развива и да постига. Това са добре известни истини, отдавна осъзнати и от мен. Споделям ги с хората около себе си като опит и верую. Наскоро обаче осъзнах, че разковничето не се крие само в движението, нито само в развиването и постигането. Живея динамично, движа се много (и в буквален, и в преносен смисъл), всеки ден уча по нещо ново и постигам нещо повече. Но някак рутината все пак успява да надделее и да превърне движението и постигането в изтощителна надпревара. Тия дни имах късмета да открия разковниче в разнообразието – да се срещнеш с нови лица,…

Continue reading

Децата ни…

Децата ни… Няма друг на този свят, който да може за 2 секунди да те успокои, ядоса, зарадва, разтревожи, изплаши, изненада, разплаче, усмихне… Само едно дете може да те накара да се почувстваш умен и глупав в един и същи миг, да се почувстваш едновременно велик и нищожен, голям, и в същото време – малък… Децата ни притежават всичко, което ние можем и имаме, всичко, което искаме да имаме, както и всичко, от което се опитваме да избягаме и да се скрием. Те носят в себе си онзи вулкан от енергия, емоции и чувства, който ние години наред сме се опитали да угасим. Обикновено това ни радва, успокоява и плаши едновременно. Едно единствено нещо, обаче, прави децата ни истински щастливи – това, че имат нас! Това…

Continue reading

Малките неща

Харесвам малките неща – жест, грижа, кимване, усмивка, красива гледка… Малките неща правят рутината на битието ни по-различна – по-красива, по-спокойна, по-одухотворена и умиротворена… Малките неща създават усещането, че си част от нещо по-голямо… Те показват, че сърдечните усмивки на непознатите имат значение за това света около нас да става по-добър… Възхищавам се на хората, които правят „малки неща”. С удоволствие споделям с вас последното малко нещо, което ме усмихна – по нищо не личеше кой го е направил, нито защо го е направил. И точно това го прави стократно по-ценно – защото беше направено за настроение, а не за реклама. Тази простичка хрумка се намира в с. Орешак, на главната улица, по пътя за Троянския манастир. Вероятно хората от селото са решили, че не…

Continue reading

Направи го сега!

Аз съм заклет мечтател и през повечето време съм влюбена! Запознати и наблюдателни хора пък казват, че даже винаги ми личи 🙂 Като заклет влюбен мечтател ви казвам: Способността ни да се влюбваме и да мечтаем ни прави човеци. В човешката душа винаги има място за още една любов и за още една мечта. С колкото повече влюбености и мечти напълните сърцето си, толкова по-малко непривързаности и прозаичности му давате възможност да задържи. Ако днес беше последният ти ден и утре щеше да е твърде късно, в какво щеше да се влюбиш? За какво щеше да мечтаеш? Щеше ли да захвърлиш страховете си и да тръгнеш по неутъпкани пътеки? Би ли простил на враговете си? Би ли потърсил човека на мечтите си? Би ли го обичал неудържимо поне…

Continue reading

За смисъла…

В последните години благотворителността в България извървя дълъг път и мина през много етапи. Първо беше нещо ново и неочаквано и хората посягаха към него от любопитство – да видят дали ще се справят, дали ще им хареса, дали им понася… После се превърна в мода – популярни лица в скъпо платено телевизионно време ни променяха възприятието за Коледа. После стана спорт – пространството е пълно с информация за благотворителни събития. (Наскоро се разочаровах от едно такова, но това си е мое усещане…) Това за мен е абсолютно нормално. Все пак психологията не е измислена вчера, нито пък от вчера е известно как въздейства на мозъка гледката на големи жални молещи очи… Не мога да преценя дали напоследък телевизионното проявление на спорта попремина или се…

Continue reading

Вдъхновението

Вдъхновението не идва от музите. Музите са измислени от древните поети, за да оправдават с тях любовните си забежки. Вдъхновението не идва и от безцелното съзерцание. Ако съзнанието ти е обременено, дори красивото цвете, в което си вперил очи, е най-обикновен треволяк, който на всичкото отгоре вехне, докато го зяпаш… Да не говорим колко е крехко и колко лесно отлита…  Вдъхновението, не цветето 😉 … Вдъхновението идва от любимите хора – само те могат да ти осигурят свобода за ума и умиротворение за душата. Вдъхновението идва от приятелите – от подкрепата, която получаваш, от насърчението, от възхищението, от градивната критика и напътствия, от споделеното, също и от неизреченото. Вдъхновението идва и от читателите – от начинът, по който очакват да се появи нещо ново, от…

Continue reading

За пътуването…

Всеки иска да пътува. Почти няма човек, който да иска да стои на едно място. Всеки човек знае, дори без да го осъзнава, че застоят убива. Не непременно физически. Всеки иска да пътува. Човек смята, че за да тръгне на път, има нужда от багаж и се опитва да вземе багажа, който ще му бъде нужен. За конкретното пътуване. Няма как да пътуваш по нов път със стар багаж. Понякога старият багаж и за отъпкания извървян път е излишен и остарял, та какво остава за новия път… Всеки иска да пътува, но не всеки се сеща, че преди да събере нов багаж, първо трябва да изхвърли част от стария. Колкото по-голяма част от стария багаж изхвърлиш, толкова повече място има за нов. Дали новият багаж…

Continue reading

Смислена нова 2013 г.

Върви напред и мисли за началото, а не за края. Мисли не за началото, чиито път извървяваш в момента, а за началото, което те очаква след това. Ставай с мисълта не какво имаш да довършиш днес, а с мисълта какво ново добро можеш да започнеш днес. Не мисли как да стигнеш до края на пътя, а какви хубави неща можеш да свършиш докато вървиш по него. В края, колкото и далеч да е той, те очаква винаги единствено и само едно: Новото начало! Новото начало, което е невъзможно без смислено извървения път! Желаем ви весели празници и смислени нови начала през 2013 година! Lee&NeeAnn

Continue reading