Днес блогът ни стана на 9 години!
Първата мисъл, която ми мина през главата, когато Ники ме подсети, че имаме рожден ден, беше „Леле, наистина ли минаха 9 години!?“. Ами, да, наистина минаха!
После се замислих чий всъщност е поводът за празнуване – наш, че имаме блог; наш, че ви имаме вас, или ваш, че ни имате нас 😉 Скромността ми обаче реши, че празникът е общ и взаимен, защото ние/вие/блога, в това пространство, съществуваме в много тясна взаимна зависимост и нито едното без другите две, нямаше да е същото, ако въобще го имаше. Да не говорим пък, че без Григор, останалите три нямаше да са възможни и т.н., и т.н. 🙂
По едно време много ме сърбяха пръстите да направя една хубава дълга равносметка от рода на „от къде тръгнахме, пък къде стигнахме“ или „каква я мислехме, пък тя каква стана“, но реших да я оставя за десетата годишнина (отсега си запазете 21.01.2016 г. за равносметки на живо и ядене на торта 🙂 ).
Всъщност, аз си правя равносметка всеки ден и понякога отговорът на въпроса, който си задавам, ме спира да пиша… Въпросът е свързан с едно обещание, дадено в ден първи от съществуването на този блог – а именно – в блога да пиша само за красиви неща и той да пази само хубавите спомени, така че всеки да намира в него капчица розово, което да оцветява деня му…
Това намерение не се е променило и остава обещано за още една година. Пък, после – ще видим 😉 Ще се разбере на десетия рожден ден на LeeNeeAnn!
За много години, приятели!
За много години!
Да илядите! 🙂
Да ти се връща 🙂
(ама гледам, че и ти малко си се позанемарил 😉 🙂 )
Искаме приказка…
🙂
Имаш я… До ден-два 🙂
Честито, пийпъл!
И аз като Божо – искаме приказка 😀
Пече се 🙂
Честно, ще бъде абсолютна изненада – с очаквано неочакван край и нови герои 🙂
Чакам…
И предайте мойто ЧРД на Блога.
Предадохме го!
Той каза “ооо, gost, къде ходиш, не си се вясвал от 100 години насам!” 🙂
Позарязал съм го. Предпочитам да мълча, отколкото да ръся простотии. 😀
Сложен въпрос, но и блогът има да отговаря на някои въпроси свързани с липсата на приказки, стихотворения и други такива хубавини… А на блога му кажете все пак, че от много четене не ми остава време за писане. 🙁
Е! Какво си чел, като липсват приказки, стихотворения и други такива хубавини?
Блогът каза да измислиш друго оправдание 😆
Те другаде ме впрегнаха да чета, та се заех, а за тук, както е добродетелно, търпеливо зачаках. 😛
Блогът те похвалва за добродетелта и ти прощава!