Отново влюбена…

Още преди да започна да летя, когато не се бях отделяла от земята дори за секунда, бях почти убедена, че едва ли има нещо, което би могло да се сравнява с летенето.

Когато започнах да летя, напълно се убедих, че нищо Нищо НИЩО на земята не може да ти достави усещанията, които изпитваш във въздуха – усещането да си нищожен, но значим, свободен, но в безопасност, сам, но част от Вселената – такива усещания може да ти достави само полет с парапланер. Топката в стомаха, която се лута между слабините и гърлото ти, въздухът, който се движи около теб, но повече вътре в теб и следва всяко твое издигане и спускане, страхът, който се материализира под формата на здрав разум и чистата лудост, която оглася простора…

И адреналинът. Адреналинът, който те дрогира до загуба на ориентация и координация…  И отварянето на всички сетива едновременно, за да можеш да обработиш всички измерения, в които съществуват емоциите ти. Това може да ти достави само летенето. Или ако трябва да съм напълно конкретна – SAT-овете и Wingover-ите… 😉

До преди 3 часа бях убедена, че нищо Нищо НИЩО на земята не може да ми достави такива усещания. Но грешах.

Има някой, който може само за един час да те дрогира до загуба на ориентация и координация за дни напред…

Той е изящен! Всяка извивка на тялото му подчертава характера му. Силен, мощен и завладяващ! И най-лекото твое докосване, събужда зверовете в него и го кара да реве с все сила, докато се подчинява на волята ти. Гласът му потича в тялото ти през пръстите ти, през кожата ти, лута се в стомаха ти… А ти се питаш имаш ли воля да спреш…

Той обича пътя! Жив е на пътя! Реагира като ранено животно на всяка драскотина, на всяка неравност… Плашещо жив! Оставя зад себе си есенна вихрушка… А ако му дадеш равен път – той го прегръща, потъва в него и ти вече не можеш да спреш…

Педалът на газта впръсква в мозъка ти толкова адреналин, колкото и бензин в двигателя!

Той обича пътя. Аз съм влюбена в него.

Той е Мустанг.