Винаги съм казвала, че Летенето е най-вече състояние на духа – едно такова специфично,
даже завеяно, много ясно разпознаваемо, лишено от ограничености и граници…
Физическият полет само допълва и подхранва летежа на душата.
А моята душа си е летлива по рождение – подхвръква всеки път когато срещне усмивка,
когато види красиво цвете, чуе добра дума, изиграе хорце, открие хубава книга,
огнен залез, топъл изгрев, приятелски жест…
И, в ден като днешния, празнува безкрайните възможности за полет и очарователната буквалност на израза “с глава в облаците” 😉