… или на галено: „Пакостничките“…
Това е името на новия ни ансамбъл за среднощно забавление и озвучаване на Северозаедна България, в частност видинските улици, формиран главно от неудържими ентусиасти с луди глави, неуморими крака и незаглушими гласове.
Сега ще кажете, че за да си имаме ансамбъл, трябва да имаме и музиканти, не само танцьори, но аз веднага ще ви успокоя, че не е необходимо тези, които (въз)произвеждат музика за танцуване да са музиканти, нито дори да са музикални – достатъчно е само да имат желание да пеят 🙂
И тъй като музиката си е винаги с нас, проблеми с музика за танцуване нямаме, така че този аргумент отпада.
Носии и сценично облекло също си имаме…
… и само Времето има право да се произнесе чия носия е била по-по-най-автентична (според речника: автентичен = истински, действителен, неподправен, достоверен, основан на първоизточници, същински) и държа да ви кажа, че с “колегата” бяхме със съвсем истинска и неподправена “софийска градска носия от началото на 21 век”, съответно – мъжка и женска.
Важното е, че всички премени са силно водоустойчиви, но за жалост – комаропропускливи.
И за да ви докажа, че сме истински ансамбъл, ще ви покажа и списъкът с привърженици от региона, които ни поканиха отново да се върнем там на турне, но не чак след една година и не само за няколко дни, а за цяла седмица, считано от … вторник 🙂 :
- Фиданките, Видин
- Ансамбъл „Дунав“, Видин
- Персонал, оркестър и гости на ресторант “Ривиера“, Видин
- Знайни и незнайни неволни свидетели на културните прояви на „Софийска лудост“, които прояви излязоха дори извън пределите на Родината, но пак си останаха културни… доколкото е възможно.
Все пак, Гранична полиция не се стърпя и попита: „Вие за Фестивала ли…?“. Достраша ме да попитам толкова много ли ни личи…
А, ако все пак, искате от мен да бъда сериозна за 30 секунди, ще кажа:
Мили Фиданки, “Софийска лудост” благодари за поканата! Прекарахме си вълшебно и ще дойдем пак!
Мили Дунав-ци, благодарим за вниманието – и при вас ще дойдем пак!
За мен, лично, беше чест да танцувам на едно хоро с вас!
Когато наскоро (само преди 9 години) започнах да танцувам, се страхувах, че може да свършат хорàта, че може емоцията да се изчерпи, че може да спра да откривам и да изпитвам възхищение.
Това не се случва, благодарение на хора като вас – хора, които ме връщат отново там, където душата лети, а краката не стъпват. Благодаря ви!
