Имало някога време, когато всички принцеси били слънчеви, усмихнати и лъчезарни, помагали на всички, били внимателни с всички, били очарователни и обаятелни, харесвали всички принцове и рицари и всички харесвали тях.
Но както обикновено се случва в обикновените приказки, в такъв приказен момент се появява я мащеха, я зла вещица, която разваля рахатлъка на хората.
Тази приказка обаче не е обикновена и няма да я развали обикновена мащеха или вещица, а появата на един неразумен принц. Защото, колкото и да е необикновена една приказка, не-разумността си е чиста глупост, която винаги е обикновена, но с необикновената способност да разваля дори и най-приказните приказки.
Но, да не се отплесвам.
Та…
Имало някога време, когато всички принцеси били слънчеви, усмихнати и лъчезарни, помагали на всички, били внимателни с всички, били очарователни и обаятелни, харесвали всички принцове и рицари и всички харесвали тях. Принцесите никога не плачели и не се натъжавали.
Появил се обаче един принц, който от скука ли или от чиста глупост, решил да се разнообрази като натъжи принцеса. Ей така, просто за да види как изглеждат принцесите, когато са тъжни. Опитвал, опитвал, но не успявал сам.
Тогава неразумният принц потърсил придворния билкар и го помолил да направи хапче, което да разплаква принцесите. На билкарят хич не му се искало неразумни твърдоглави принцове да разплакват принцесите и се опитал да го откаже от тази идея, но неразумният принц не само, че не се отказвал, но и философствал.
Той обяснявал какво иска да бъде хапчето:
Да бъде достатъчно горчиво, за да не се пристрастяват принцесите към него.
Да бъде силно, за да не се налага да взимат второ (явно бил и скръндза).
И накрая – да бъде в такава доза, че да действа бързо и сигурно.
Всички опити на придворният билкар да вразуми невразумимия принц се провалили и му се наложило да направи хапчето. Ако не го направел той, щяло да се намери друг билкар, който да го направи, а той щял да бъде изгонен от двореца. Ако, обаче, направел хапчето, щял да остане в двореца и да има възможност тайно да изобрети противоположно хапче, което да връща усмивките на принцесите. Така поне си мислел!
Билкарят изобретил хапчето. То се оказало изключително сполучливо и ефикасно и вероятно затова и до ден днешен се продава в аптеките. Без рецепта. Купуват го принцове с диагноза. Единственото условие е: „Преди употреба, прочетете листовката”.
Ето, прочетете я и вие:
Таблетка „Разочарование”
Препоръчва се за лица с душа.
Еднократно, без лекарско предписание.
Преди употреба, прочетете листовката.
Съдържание:
1 таблетка 100 mg съдържа равни количества разомаин, антиусмихвин, натъжин, деочароварин и полистарин.
Дозировка:
1 таблетка, 2 пъти, през 12 часа е достатъчна за възвръщане на здравословното съотношение между мечтателност и здрав разум, в полза на здравия разум, за следващите 12 месеца. Не се налага повторна употреба в рамките на 12 месеца.
Да се приема преди хранене, с много течности. Да не се приема с алкохол, тъй като последиците от комбинацията могат да имат бедствиен характер. Добре се понася в комбинация с шоколад без боклуци.
Специални предупреждения:
В по-големи дози може да причини трайна загуба на очарование, сияние и мечтателност.
Внимание: Да не се приема от паталогични мечтатели, тъй като в несъобразени дози, може да е душепогубно!
При пряк контакт с душата – промивайте я през очите – в продължение на 1-2 месеца до 1-2 години.
Ако се чудите, защо и откога принцесите плачат: затова и оттогава!
Къде е билкарят? Той още живее в двореца и още вярва, че ще изобрети противохапче.
Официално Оплакване
До съюза на метеоролозите и повелителите на времето.
Поради зачестилите прояви на сплин (този ли беше термина) в принцесите писателки, искаме да се оплачем от отвратителните атмосферни условия, които го причиняват. Предлагам то да бъде заменено със слънчево, топло, зелено и подходящо за летене време.
Подпис:
Група разумни принцове, търсещи квалифицирана помощ за билкар. Както и обявяващи награда за главата (задължително закачена към тялото) на един неразумен принц.
Ясен, какво значи “сплин”? Тази дума не ми звучи много принцесешки….
Ако чуеш, че е изобретил противохапчето, свиркай спешно – ще поръчам цял кашон и ще раздавам!!!
Ани, аз ще кажа, то е ясно, но по-скоро бих призовала да му помогнем да го изобрети по-бързо. 🙂 Така че – приемат се идеи 🙂
Билкарят няма да може да изобрети противохапчето, колкото и да му се иска. Истинско работещо противохапче може да измисли само друг принц, който не иска да гледа тъжни принцеси.
😉
Значи?
Търсим принц, който не иска да гледа тъжни принцеси.
Много моля, който познава такъв – да го дава насам. Обещавам да не го подлагам на никакви тестове, а направо го записвам в КГБ без изпит 🙂
Даааа, принцът поръчал направата на хапчето наистина ще да е бил глупав. Но какво да кажем за останалите принцове, които въпреки че са видели действието на таблетката, продължават да я дават на усмихнатите Принцеси?!
LeeAnn, приготви му златна клетка, в тайна стая, в най-отдалеченото кътче на кралството. Щото мнооого принцеси ще го искат лично и персонално за себе си – и него, и хапчето дето ще измисли. 🙂
Крайно време е противохапчето да бъде измислено!
(въздъх) Ех, тези принцове…
Не съм сигурен дали беше този термина. Едно такова тъжно меланхолично състояние. Предизвикано от сумрачното и дъждовно време.
Ясен, ако това си имал предвид, мога да кажа само едно:
Оплакването ти се приема!
бреййй, в хапчето ли била причината … аз каква я мислех, тя ква излезе.
@Ясен
това е терминът.
Мили принцеси, не сте ли чували за чудодейните терапии: ходене по пухкави облачета, пързаляне върху поля замръзнали захарни петлета и танц за прогонване на зли духове. Последният се играе от принцове и принцеси хванати за ръце. Колкото повече се оплитат краката, толкова по-ефективна е терапията.
С други думи, elichka се опитва да ви каже, мили принцеси, че най-добре да разчитате на собствените си съпротивителни и жизнени сили, а не на чудодейни химически алтернативи. Най-вече на придобит имунитет (вследствие дълго подвизаване по кулите, където веят своенравни ветрове), хъс и събуждане на дремещи способности за спасяване в екстремни условия. Е, … давам и вещерско обещание да надникна в рецептурника на отварите, за някоя подходяща за случая (за “отваряне на очите”, примерно 😉 ) 😛
Това с контрабандата на лекарства няма край 🙁 ! Коалицията е виновна струва ми се!
Не, Митак, КГБ е виновно, защото не си е провело вътрешното разследване навреме и както трябва, а е оставило глупави принцове да вилнеят безконтролно 🙂
Гери, аз наблягам на терапиите на Еличка: ходене по пухкави облачета, пързаляне върху поля замръзнали захарни петлета и танц за прогонване на зли духове.
Но, пък, съм любопитна да видя и вещерската ти душица какво ще ни предложи 😉
И аз прилагам терапиите на Еличка. 🙂 Обаче ефектът или е краткотраен, или e недостатъчен. Така че, Гери заеми се с отварите. Моляяяяя 😀 Принцът и билкарят май няма да свършат работата. Трябват свежите идеи и силата на една опитна принцеса с вещерска душица! 😉
И малките деца знаят, че от непознати чичковци на улицата хапчета не се взимат… непослушни принцеси такива!
ийори, е че то послушни принцеси има ли?! Все едно да ми кажеш, че има квадратен кръг 😉
Има! За какво иначе са сърдитите гувернантки, които мятат принцесите през краката си, запретват им шлейфовете и ги напляскват с квадратни тупалки на кръгли дупки, докато им дойде акъла.
Има голяма разлика между добро поведение и здрав разум. Липсата на първото може да е забавна, но липсата на второто иска незабавни крути мерки… дори и след това да трябва да се намесва кралската шивачка.
ийори, ама какви крути мерки точно?! Принцесите не обичат да им късат и цапат роклите, Пък!
Знам! Точно затова туй е начинът да се накарат да се държат прилично.
Иначе само с бой не става.
eee, ийори, ако им нацапаш роклите с торта и шоколад, те няма да се сърдят 🙂 Но… дали ще се държат по-прилично – не знам 🙂 😉
Веднъж да, веднъж не. Принцесите трябва да са непредвидими.
Ако някой иска да наблюдава неприлична принцеса – не става отведнъж, трябва да си упорит.
Pingback: Handful of Light » Рецептурник на отварите #3: Принцесешки цярове
О, ийори, непредвидими са! 🙂
А защо някой ще иска да “наблюдава” неприлична принцеса?
Принц, който не иска да гледа тъжни принцеси? А ако срещне принцеса дето е тъжна и иска помощ? Отвръща глава, за да не я гледа ли?
Или говорим за принц, който помага на принцесите да станат от нещастни – щастливи? Тогава този принц търси принцеси (или те търсят него), които са нещастни, но искат да са щастливи.
Или говорим за принца, който може да е щастлив сам. И той среща принцеса, която може да е щастлива сама. И двамата поотделно вече са в приказка (принц и принцеса са все пак), но решават да пробват да направят съвместна приказка. Ако се получи приказката става споделена и някак по-пълна и завършена. Ако не се получи те продължават да са в приказката. В приказката, в която щастието идва отвътре. 😉
Та какъв принц се търси в крайна сметка? 🙂
@Владимир 🙂 (въздъх)
Да, точно това търсим 🙂 Принц, който не иска да гледа тъжни принцеси, но не защото не му понася и се разсейва и гледа на другата страна, а точно такъв, който като намери тъжна и нещастна принцеса иска да я направи отново жизнерадостна и щастлива.
А принц, който може да е щастлив сам и принцеса, която може да е щастлива сама и всеки сам да живее в собствената си приказка… хм.
Това е оксиморон. Не може някой, който е сам, да е щастлив. Щастието е за двама, все пак. Иначе, те, двамата – онези, щастливите поотделно – никога не биха се намерили, защото изобщо не биха се потърсили 🙂
(въздъх)
Елегантно прескачане на цял пасаж:
„…вече са в приказка (принц и принцеса са все пак), но решават да пробват да направят съвместна приказка. Ако се получи приказката става споделена и някак по-пълна и завършена.”
Прочетох „Щастието е за двама” и съм съгласен. Там включваш и приятелството. Аз говоря за принц и принцеса, които още не са намерили любимия. И докато го търсят, те могат да са щастливи с приятелствата, които имат? С това, което са? Това, че някой е щастлив по един начин значи, че не трябва да търси и друг? Може ли човек да обича друг и да не обича себе си? Ако живееш заради друг и той/тя те отхвърли умираш ли? Ако някой живее заради теб, а ти не живееш заради него/нея убиваш ли?
С голямата приказност идва и голямата отговорност. 😛 Принца може само да покани принцесата да споделят приказката. Принцесата пък може да откаже. И обратното. Нима е възможно да извлечеш някой от приказката му и да го сложиш в своята? Трофей?
Или да нахълташ в чужда приказка, когато не си желан?
В тази връзка:
„ … такъв, който като намери тъжна и нещастна принцеса иска да я направи отново жизнерадостна и щастлива.”
Брррр настръхнах.
Да я направи? Това принцеса от пластелин ли е? А ако не иска (да е щастлива)? Или не й харесва метода на „направянето”? Или не й харесва точно този принц да се опитва да я прави щастлива?
🙂
Дам, истина е, че има принцески, дето ако не са нещастни не се чувстват комфортно.
Само да посмее някой да поиска да ги ощастливи!!!
Владимир,
мда, не можеш да нахълташ в чужда приказка. Всъщност можеш, но има голяма вероятност да я развалиш 🙂 и да спре да бъде приказка.
В “щастието е за двама” наистина вкючвам всичко. Не само приятелството. Включвам мечтите, свободата… Всички те са дар – дават се доброволно и се приемат доброволно – и те формират приказката.
Струва ми се, че разглеждаш любовта и любимия само във физическия му вариант. Аз мисля, че Любов можеш да дадеш на всичко и на всеки и да обичаш заради самата обич. (прости ми, но пак ще те пратя да четеш – тук, моля 😉 ) И не, не умираш, разбира се 🙂
Иначе, да, с пропуснатия пасаж съм съвсем-съвсем съгласна 🙂 . Вероятно затова съм го пропуснала. 🙂
А думата “направи“, която толкова те втрещи, си е много хубава дума (пък!).
Тя съдържа в себе си:
– желанието да промениш нещо;
– съзнанието, че имаш средствата да случиш промяната;
– стремежът да откриеш най-подходящият начин за случването й;
– силата да опиташ да дадеш, без да очакваш да получиш;
– разбирането, че може да се провалиш и че може да се окаже, че приказката е чужда 🙂 🙂 🙂
“В “щастието е за двама” наистина вкючвам всичко. Не само приятелството. …”
Съгласен съм и уточнявам, че аз включвам мечтите, свободата и други дарове в приятелството. Добавям и че според мен човек може да е приятел не само с хора.
„…любовта и любимия само във физическия му вариант.”
Тук не съм съвсем сигурен какво имаш предвид. За любим и любовта физическия аспект (от какъвто и да е вид) е само допълнение към съществуваща взаимност и любов?
Относно „Камъче #2: Обичайте!”. Тук съм напълно съгласен от горе до долу. Почти същата е картината. Обичам и не очаквам в замяна. Разбира се при взаимност е страхотно 🙂
За „направи”: Е това е недостатък на езика (особено писмения), че не винаги влагаме еднакъв смисъл в понятията.
Така описана е много красива дума – да 😉
– желанието да промениш нещо; -> Определено, предимно себе си. Друг не искам да променям. На другите предлагам избори. 🙂
– съзнанието, че имаш средствата да случиш промяната; -> Имах си хас!
– стремежът да откриеш най-подходящият начин за случването й;-> Стремя се 🙂
– силата да опиташ да дадеш, без да очакваш да получиш; -> Сила или не, не знам. Аз друг начин не виждам. Даваш, без да очакваш. Другото си е сделка някаква.
– разбирането, че може да се провалиш и че може да се окаже, че приказката е чужда -> Разбирането, че живота и любовта са донякъде непредвидими. Провали няма (според мен). Понякога има болка, но това е когато не схващам или схващам бавно. 😛
Влади, приятно е да знаеш, че има и други, които мислят като теб. 🙂
А това за „…любовта и любимия само във физическия му вариант.” си беше чиста провокацийка 🙂 Не обръщай внимание 🙂
За думата “провал” няма да философствам, ама и тя си е хубава – да знаеш 🙂
Колкото до това, че писмената комуникация отнема от красотата и яснотата на общуването – така е 🙂 и аз все това повтарям 😉 – внимавайте с думичките 🙂
Приятно е 🙂
Абонирам се за темата 😉
Чудесно, Влади, тъкмо ще кажеш дали уведомяването работи 😉
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Придворният билкар