Стихове в крачка…

Понякога писмената комуникация не е чак толкова лошо нещо и ражда весели … стихчета.

Това е краят на един разговор, отпреди десетина дни ;), но тъй като пак за принцеси иде реч, си е актуален и сега 🙂

И не знам дали защото в края на работния ден, хората нещо изперкват или просто защото Пейо го бива в провокациите, но, според мен, стихчето стана … сладурско (?) … май …

Пейо:
……..

Дачи:
засрамено човече, т.е. “пейо ме смути и не знам какво да кажа”

Пейо:
колко по-хубаво е с “пейо” в изречението 🙂

……….

Пейо:
отде ги извади тия шамари,
дето тоя поет ми удари
на моята възхитена от деликатност душа
се образува болезнена синина

Дачи:
извадих ги от едни тайни джобчета
където ги пазех за страшни момчета

Пейо:
и тъй като няма вече истински мъже
най-близкото момиче ще ги отнесе

Дачи:
ама…
момиче може да отнесе
само целувки от сърце

Пейо:
това разбиране странно
забравено е отдавна

Дачи:
не, момчето греши
принцове има
само момичето да реши
ще се намерят трима

Пейо:
принцовете не идват
принцовете стават
това момичетата не проумяват

Дачи:
момичето знае,
че това, което желае,
трябва да докосне с нежност в сърцето,
за да се превърне в принц момчето

Пейо:
с много работа, внимание и любов
и ето го принца става готов

Дачи:
най-сетне момчето се съгласи,
че момичето не греши

Пейо:
но омръзва възхитата на едни очи
и принца търси възхита и от други жени 😛

Дачи:
момичето не протестира против възхита
стига принца много-много да не пипа 😛

Пейо:
чичко Фройд е казал преди много лета,
че секса започва от докосване по ръка

Дачи:
чичко Фройд много да не знае,
за мнението му момичето нехае!