Имало едно време една Принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била много добра в организирането на рицарски турнири. Поданиците на кралството знаели, че веднъж на 1000 фантагодии Принцесата организирала турнир и събирала най-достойните рицари, за да им даде своя специален ДБППДЗ, но нито един от поданиците й не знаел с какво точно рицарите били заслужили честта…
Да, наистина, заедно с ДБППДЗ, Принцесата споменавала и заслугата, но все пак…
И както обикновено става в приказките за принцеси, имало само един човек в кралството, който знаел истината. Но тъй като това не е съвсем обикновена приказка, по изключение, в този случай, истината била известна само на Принцесата 🙂
И така, преди много много лета, в една красива утрин, когато слънцето припичало, а птичките чуруликали, Принцесата решила да събере рицари на специален турнир за спечелването на сърцето й. И не само. За най-отдадените от тях щяло да има и друга награда…
Този турнир се оказал не лека задача за Принцесата, въпреки че тя вече била измислила на какви предизвикателства да подложи рицарите.
Трудното започнало после, когато към кралството започнали да се стичат стотици рицари. Не че Принцесата не можела да измисли повече предизвикателства – можела, но се ядосвала, че имало рицари, които не си били направили труда да разберат регламента. Повечето от тях идвали, за да се бият с лами и дракони, с надеждата да спечелят ръката на принцесата. А турнирът не бил за ръката, бил за Сърцето на Принцесата! И на него можел да се яви само този рицар, който разбирал разликата!
И така, доста рицари отпаднали от битката поради собствената си глупост, а за тези, които останали, интересното тепърва започвало.
Принцесата била приготвила за всеки от тях различно предизвикателство, но всяко от тях поставяло на изпитание едно и също рицарско качество – Търпението!
Сигурно ще се съгласите с Принцесата, че рицар без търпение е като бомба със закъснител – никога не знаеш кога ще избухне и ще опропасти цялата организация 😉
На един рицар му се паднало да отговаря на въпросите на Принцесата, в продължение на десетки луни, при това, забележете – писмено!
На друг рицар се паднало предизвикателството да убеждава Принцесата в разни полезни за поданиците й неща – пак в продължение на много луни и пак почти изцяло в писмен вид!
На трети рицар се паднало да бъде търпелив с Принцесата… по принцип – винаги и непрекъснато, без право на (об)жалване и отказване…
На четвърти – да я води насам-натам, напред-назад и дори нагоре-надолу…
Без значение какво било предизвикателството, то продължило достатъчно дълго, за да може да се каже, че било истинско. Даже трябва да признаем, че за някои от рицарите то все още продължава, защото Принцесата много харесва рицарите, чието търпение е проява на силата им. Но тайната истина е, че Принцесата харесва повече онези, чието търпение е проява на слабостта им… към нея 🙂
Въпреки това, рицарите не се противели и не спорели, напротив – били доволни, защото всички те, накрая спечелили сърцето на Принцесата и станали почетни членове на рицарския „Орден на търпението”.
Разбира се, в крайна сметка, един от тях бил спечелил и ръката на Принцесата, но другите не се притеснявали от това, защото по време на изпитанието били научили, че в едно истинско принцесешко сърце винаги има място за още един рицар 🙂 Стига да му стиска 😉
Знаех си, че кроиш черни заговори, но толкова черни…
Вечно със сър Никълъс агитирате за Търпеландия, а сега и рекламна кампания си и спретнала.
Но е хубава.
И коварна.
И хубава.
Аз лично си падам повече по барон Упоритост, но и граф Магарешки Инат не е за изхвърляне. Те двамата се чудят кога ще има нова приказка 😛
За тях нова приказка ще има, когато разберат старата 🙂 😉
Лелеee, гOрките рицари. Особено пък третия, а и читателите покрай тях 🙄
Но барона и графа да си водят бележки, че току-виж се наложило и на изпит да се явяват 😀
А, горкия… Какво му е горкото 😉 – щом не се оплаква… 🙂
Дори напротив – той си е най-добре, защото на него се е паднала честта да прекарва най-много време с Принцесата 😉
Ваша Облачност се опитва да въеде матура за постъпване в редовете на Ордена?!
Предпочитам да прилагам просто обичане, но може и да не съм разбрала приказката 😉
Матура?! Подценявате Моя Облачност или какво? 🙂
За една Принцеса… За всяка Принцеса.. Жалко, че Принцесите са кът..
Принцесешка й работа 🙂 Добре, че не съм рицар, че търпението е една благодетел, която не всеки притежава :)))
А че третия рицар го е закъсал много е ясно, щото там срокът е безсрочие 🙂 Но пък четвъртият със сигурност се вижда в чуждо … щото то е лесно насам-натам, ама напред-назад с тая броня или пък нагоре-надолу … пък и принцесешката мъдрост по отношение на търпението със сигурност добява предизвикателството “преодоляване на постоянното капризничене” 🙂
Юлия 🙂
за “напред-назад” и особено за “нагоре-надолу” броните се свалят предварително – иначе да, права си – зор си е голям 🙂
Аз, пък, седя и си мисля – какво толкова ги жалите тия рицари? Ми, нали това им е работата – да спечелят сърцето на Принцесата! А, питате ли я нея какво търпение й трябва, за да ги приучи на тая тъй чудна добродетел 🙂
Е, най-накрая да се появи една разумна принцеса наоколо!
@deni4ero: то да я няма посадена там някъде, пък ти чакай да цъфне.. Плюс това да не обиждам “принцесите”, но от всяко цвете принцеса не става, така че на нас ни е необходимо голямо търпение да намерим блестящото камъче в калта, а след това остава само взаимно да се допълваме..
… докато калта ви раздели 😉
Или пък не 😉
Ама пък е интересно.. Ама пък си заслужава…
Радвам се, че мислиш така (че си заслужава) 🙂
Къде, къде, къде съм била и какво, какво, какво съм гледала, та съм пропуснала тази прекрасна принцесешка история?
Еееееххх, да вземат тия принцеси да си пуснат интернет, та по-често да има истории откъм техния край. 🙂
Знам ли, Ники, вероятно си била влюбена и отвеяна нанякъде по това време 🙂