Имало едно време едно странно царство-господарство, спотаено в едно от най-забутаните и отдалечени кътчета на страната Фантасмагория. По нищо не личало, особено денем, че там има царство-господарство. И никой и нямало да разбере, особено денем, ако над китните дървета тайнствено не се подавали островърхи кулички. Но, така или иначе, особено денем, никой не минавал от там, защото всеки, който приближавал края на Фантасмагория, ще не ще чувал клюкарския ромон на клокочещата река и веднага научавал слуха…
Слухът, че в това странно крайно царство-господарство имало замък!
Е, че какъв слух е това, нали куличките надничат над дърветата! – ще кажете вие, но ще избързате, затова си мълчете и не ядосвайте принцесата, която разказва приказки от Фантасмагория.
Слухът, който се леел по повърхността на клокочещата вода съвсем не случайно бил толкова обикновен. Такъв бил, за да подмамва самонадеяни рицари и принцове към замъка, където да ги изправя пред истинското Фантасмагорийно предизвикателство – Призраци!*
И то не какви да е призраци, а специални, Фантасмагорийни, които също като обикновените такива се появявали внезапно, особено нощем, и шашкали обитателите на замъка, особено тези, които имали неблагоразумието да заспят посред предизвикателството 🙂
И това не било най-страшното. По-страшното било, че призраците имали шантаво чувство за хумор, на което си се забавлявали главно те. И колкото по-силно се кикотели призраците, особено нощем, толкова по-силно бълбукала водата в клюкарската река.
Редовен номер от смешната призрачна програма било, да напълнят ножниците на заспалите рицари и принцове с омекотител, от което мечовете им ставали розови и пухкави и на следващата сутрин, когато Драконът** ги събудел с целувка не можел да ги нарани, защото всъщност и трите му глави се заливали от смях и се омотавали една в друга при вида на розовия меч.
За сметка на това, самонадеяните рицари и принцове, на които им хрумвало да побегнат от страх, попадали в следващия призрачен капан – оказвало се, че на шпорите им са вързани медни звънчета, които се чували не само из целия замък, а чак до другия край на Фантасмагория и будели принцесите с нежния си звън.
Принцесите, разбира се, си нямали ни най-малка представа откъде идва този меден звук. И също, както се разбира от само себе си, принцесите не чували кискането на драконите и ламите, нито пък шумоленето и подигравателното шушукане на Фантасмагорийните призраци. И добре, че било така, защото иначе никоя самоуважаваща се принцеса, не би пожелала страхлив принц или рицар.
Тези пък, които се осмелявали да останат на място… също попадали в капан. Оказвало се, че те оставали на място, не защото били смели, а защото били залепени за пода (или пък леглото 😉 ) от тези среднощни призрачни калпазани, които така се надували от смях, че ставали почти плътни и почвали да се блъскат в стените, вместо да минават през тях.
И колкото повече се кискали, толкова по-силно звънтели медните камбанки и толкова по-здраво ставало лепилото.
Така, лека-полека, докато навън греело слънце, а принцесите се разхождали безгрижно из зелените поляни на Фантасмагория, самонадеяността на фукльовците се изпарявала. Тогава с падането на нощта, лепилото отслабвало, звънчетата замлъквали, а те се превръщали в едни от най-уважаваните (в последствие***) принцове и рицари, които печелели принцесешките сърца само с поглед.
Поглед, в който се четяло: „Бях там, в тъмното и страшното, и оцелях. Довери ми се!”
И принцесите им се доверявали и заживявали заедно дълго и щастливо.
И чак тук, всъщност, започвала истинската приказка 😉
* Видяхте ли? Струваше си да си помълчите, за да продължи приказката!
** Драконът е приятел с призраците и им помага винаги, когато има принцове и рицари за превъзпитаване.
*** ”впоследствие” означава, че първо са издържали изпитите пред ПОТНИК и са ги приели без забележки в КГБ.
Честит празник, именици!
И особено на теб, ти_си_знаеш_кой 😉
Само на един тромавичък принц не му вързвали камбанки, защото той и без това, подтичвайки с грацията на слон с разстройство, будел всички живи твари и част от наскоро умрелите!
Принцесо!
От името на цялата призрачна общност, която се помещава в замъка, съм упълномощен да поднеса най-дълбоките и куртоазни благодарности на нашата одухотворена компания. Искрено съжаляваме, че нашата признателност не може да приеме форма по-материална от тази на онези, които я изпитват, но най-чистосърдечно си пожелаваме Господарката на нашето господарство, както и на цяла Фантазия да продължава да поддържа приказния дух на страната.
Също така обещаваме да изпълняваме повелите на Нейно Принцесешко Височество и да служим като изпитатели и в крайна сметка стимулатори на рицарството в принцовете и другите случайни същества в пределите на затънтеното ни работно място.
Сигурни сме, че тази официално обявена клюка за нас само ще увеличи туристическият поток, което е само още един повод за радост на този светъл (светъл, защото започва и свършва по светло) празник.
С най-голямо удоволствие отново поднасяме неизказуемите си и възторжени благодарности и се надяваме да ни управлявате още толкова години, колкото усмивки сте предизвикали през време на небивалото по своята приказност, прекрасност и неизказуема великолепност Ваше царуване.
gost, само един Покорен Ваш поданик, гост в собствената си глава, обитавана от много други!
Ще те оборя. Призраците като се надуваха толкова от смях не се вплътняваха (това речникът го подчерта защото е фантасмагорийска дума), а напротив. Физиката го доказва.
Бях там, в тъмното и страшното, и оцелях. Довери ми се!
ааа, Иво, не, не, това са специални призраци 🙂
И просто така няма да стане. Трябва да си паднал на колене и да гледаш Принцесата право в очите 🙂
Интересно къде ли са се дянали могъщите и все пак почти скромни принцове дето четат безчет книги със заклинания за Сила и накрая (почти)приемат, че в практиката му е … царството?
Хм, сигурно четът някъде или ги хващаме в редките моменти на практикуване …?
Влади,
Е, то само с четене не става. А практикуване сред призраци, очевидно, не дава резултат 🙂 😉
gost,
в предвид горното Ви волеизявление да служите вовеки в призначния замък, Ви назначавам за главен призрачен отговорник.
И много разчитам на Вас да внимавате и да не пропускате да се измъкват рицари без звънчета, та било то и слонски и също така да следите Дракона – да не би от смях да падне и да премаже някой принц или рицар.
Все пак идеята е да ги превъзпитаваме, а не да ги унищожаваме 🙂
аз … ъъъъ … може ли да се бутна в отбора на призраците?
Стената,
описаният принц се опитва да мимикрира, поведение, типично за пипирудите и бълхите. Не знам към кои да го причисля, щото хем е пъстър, хем сивичко се опитва да мине метър…
А има и принцове, които се опитват да минат километър, ама само носовете им да не станат по-дълги от… мечовете… 😉
Владо,
Такива принцове се наричат магьосници или поне принцове-магьосници, но тъй като принцът трябва да размахва меч, а не перо, такива създания досега не са се срещали. (Според неназована статистика 99% от принцовете си знаят имената, 9% могат да си ги напишат, а само 1% го правят правилно. За сметка на това 100% си намират принцеси, щото свалянето на принцеси не се прави от рафтовете.)
@deni4ero, как “може ли”? Че ти официално се водиш на отчет в отбора на призраците! Да не споменавам, за отсъствията, които са ти отбелязали там! Имаш да отработваш часове, така че тази торба медни звънчета е за теб – знаеш какво да правиш с тях.
А сега ще замоля всички останали да не вдигат шум (да използват само малки букви), тъй като принцесата… не, не, че спи – това никога не се случва, …но отдъхва в размисъл в момента.
Ние придворните дами ще се позавъртим край клюкарската река, ей така – без причина.
Ахаа! Аз се чудя, защо във Фантасмагория настанала такава тишина, а то… всички се напъват да чуят какво ще избълбука реката. Опасна работа e такава стихия да се оставя на самотек. Предлагам на Нейно Височество да вземе да и сложи един клюк-филтър.
И разгеле ми се закачи метлата на една от куличките… Я, призраците да си признаят коя вещичка ги посещава по дневно време да ги учи как се забърква омекотителя и онова лепило?! Ееей, магисциплината много е западнала в последно време 🙄
Малиииии, ква тарапана, а принцесата верно ли спи?
Щото тука шъткат други… ма тихичко да споделя:
Гертруд, Ваше Великолепие, и аз се опитах на частна аудиенция да измуфтя инфо някякакво за омекотителя, обаче първата дама ми обясни, че има само една опция – пред врата на замъчето и … квото сабя покаже 😉
LeeAnn, ти си фея-магьосница 🙂 . Възхитен съм от таланта ти за митични приказки.
принцесата, дордето спи
рийл ще завъртиме ний …
само тихо, Дракона да не събудим
че ще се видиме във чудо!
Призраците друскат танци,
вещиците си пърхорят,
драконите не мърморят
и рекичките бърборят,
а принцесата спи.
Извинете това коя приказка е 😛
Бих казал, че е:
“…две кебапчета крилати
христоматия четат.
Скелет костите си клати
и ги слуша как дрънчат…” 😉
През това време аз черпя с пълни шепи от поточето на познанието и се одухотворявам по други начини. 🙂
ПП: Ако прочетете древните будистки текстове ще разберете, че сънят на принцесата поддържа съществуването на Фантасмагория. Молете се да не се събуди, че тогава… нирвана!!! :d
Нещо май си плачкате за ловците на духове, а?
Ама не мислите, че и феите и принцесите ще го отнесат при това положение. Май само принцовете ще се отърват, ама то щото са на курсове за ПОТНИК и КГБ. А, и драконите също, ма те щото спят. А като спят не хъркат и трудно могат да ги забележат в това състояние.
Екипировката срещу призраци е само за разкош (предполагам).
Белозъбите усмивки са достатъчни срещу призраци, ловецо?
И ти не си ли играеше с червената шапчица и баба и 😛
И да плачем, и да не плачем, няма полза – досега в историята няма случай на заловен жив мъртвец. 🙄
Все пак харесвам ловците на призраци – популяризират атракциона, размахват пухкави инструментариуми за прогонване на призраци (най-вече розови свещички, книги с розови корици и плюшени камбанки), а и винаги е забавно да наблюдаваш как някой се опитва да хване вятъра с мрежа за пеперуди. 😛
Кой ще го отнесе, не знам, но ще да е жалко, ако после се налага да се обясни на принцесата, че поради лов на това, дето се не фаща, се е наложило разбутването на замъка. 😉
Благодаря ти, Георги 🙂
Ей, пакостници, не можахте да пазите тишина, за да се понаспи принцесата, ама нищо – поне шумоленето беше звучно и хармонично и събуди принцесата с усмивка 🙂
А ловците на духове, ловят духове, а не призраци, така че ловците на духове не са от тази приказка 😉
А ловци на призраци не съм чувала да съществуват 😉
Леле, на каква семантика сте го ударили, свят да му се завие на човек.
Ама доколкото си спомням разделението призрак дух го има само в българския език, така че не пренебрегвайте толкова смело това, което ловецът на духове ви споменава 😉
Ваше принцесешко сиятелство, ако ‘шумолене’ и ‘приятно’го свързвате с костите, дето папат крилати кебапчета, яко сте го загазили 😀
Ники, ти забравяш една много съществена подробност – че приказката си има автор 😉
хехе, призрачко, не, не го свързвам с тракащи кости 😉
Ник,
благодарение на вълшебния омекотител твоят ловец може да разчита за борбата с призраците на следния инвентар:
1 – ароматна свещ, розова, с ухание на рози;
2 – розова книга, вероятно любовен роман;
3 – плюшена играчка, може би камбанка, може би сърчице;
Използвайки съдържимото на някоя пухкава възглавница и малко от магическото лепило, бих могъл да спечеля конкурса за най-красиво купидонче след пет седмици с рицаря мухо… опс! духоловец. 😉
Не знам за теб, но аз лично не мога да изпитам страх от една такава феерия от бяло и розово. 🙂
Най-лошото, което може да направи, е като купидонче да разбие нечие принцесешко сърце, но тогава фантазията му ще е недостатъчна, за да си представи какви атрибути Фантасмагорийците ще се постараят да почнат да не му достигат…
Точно така, gost, кажи му го!
От глад умирвам тук, ала бос не тръгвам!!! Аз Принц ли съм или какво!
Ай, стига се киска, че виж – целия си в синини!
Залепени принце,
историята разказва много подобни истории за принцове в безизходица. Разбира се, има и решение. 🙂
Ако ботушите са от естествена кожа, режеш ги на тънки лентички, вариш ги и си имаш топла, хранителна супа. По този начин решаваш едновременно и двата проблема – този със залепянето и този с глада! 😉