“Най-дългият път започва точно пред краката ти.”
Всеки рицар, принц, та дори придворен разказвач на приказки от най-далечното кътче на най-затънтеното царство знае това.
Знае къде води този път. Знае какво го чака в края.
Но малцина са тези, които се осмеляват да тръгнат по него.
Пътят е дълъг. Пътят е къс.
Пътят е труден. Пътят е лесен.
Пътят е прав. Пътят е крив.
Пътят е светъл. Пътят е тъмен.
Пътят е равен. Пътят е стръмен.
Пътят е път. Пътят е брод.
Пътят е пътечка през гъста гора. Пътят е друм през поля.
Път, осеян с препятствия и предизвикателства, с доверие и лъжи, с предателства и приятелства.
Път, покрит с остри камъни, посипан с пепел от рози, постлан с килим от горски теменужки, облян с момини сълзи, напоен с кръвта на смели рицари…
Пътят е един. Единственият, който води до края.
(снимка: Добрина Лазарова. Всички права запазени!)
А на края на пътя, расте то – Дървото на Любовта – прелестно, омайно, очарователно, ухайно. То е там. Стои и чака смелите рицари/принцове/придворни разказвачи с нежни сърца, за да ги дари със свой прекрасен неувяхващ цвят, пъстър като дъга, свеж като утринна роса и ярък като огнена зора.
Ти, който се осмели да тръгнеш по този път и да го извървиш до самия му край, откъсни като дар за твоята принцеса един цвят от Дървото на Любовта. Но помни, свеж ще остане той, само ако Любовта, отвела те до края на пътя е истинска, искрена и всеотдайна.
Сложи го под доспехите си, в ляво, близо до сърцето. Тогава той ще изпрати блясък в очите ти, трепет в душата ти, усмивка в ума ти и думи на устните ти…
Пази цветчето – по него Тя ще те познае… Подари го на своята принцеса и я поведи със себе си!
И тогава пътят ще стане два пъти по-лесен, два пъти по-светъл и два пъти по-широк, защото по него вече ще вървите двама – с две тела в една душа и с погледи, устремени напред!
Това наистина нямам търпение да го видя издадено… 🙂
Подкрепям Григор! 🙂
!
Еххх…
Както LeeAnn знае, нямаше ме известно време. И сега бързах да прочета всичко и после да коментирам. Но тук вече не издържах. Очите ми се напълниха, от емоцията.
Заедно с думите и цветове се редят, и музика се носи, и аромат нахлува. Продължавай смело!
Благодаря, Еличка, и добре дошла!
По повод “Дървото на любовта” и аз имам моя снимка кръстена така….
@ Dal
А как ти се струва идеята да ми я покажеш? Снимката… И евентуално, ако желаеш, да я качим тук при споменаване на твоите права?
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Рицарят, който бил загубил думите (2)
LeeAnn, дълго време не съм влизала при Вас, но винаги свързвам снимката ми с този текс, който е чудесен.
Ако решиш, пиши ми на мейла.
а снимката?!
Dal, три години са меко казано “дълго” време 😉
Ще ти драсна на мейла, защото снимката ме вълнува 🙂
Има, причина да съм отново тука:::)))
Поздрави,
Добрина
🙂 Дано да има причина да поостанеш 😉
Има, благодаря!
Благодаря за снимката 🙂
С най-голямо удоволствие!
Никога не е късно за любовта – след дълго чакане те най-накрая са заедно!
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Вълшебната тайна