Имало едно време една Принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, много обичала да… спи 🙂
Тя затваряла очички когато Слънцето си тръгвало и отстъпвало път на мрака и ги отваряла едва когато то я погалело отново на сутринта. Вероятно затова Принцесата никога не била виждала нощта! Тя знаела, че светът е пълен с рицари, които познават добре нощта, но и тях никога не била срещала. Даже била сигурна, че никога няма и да ги срещне, защото си мислела, че те обитават тъмното и не излизат на дневна светлина…
И тъй като обикновено на принцесите никой никога за нищо не им противоречи, тя нямало как да знае, че греши. Затова, ако си мислите, че на принцесите им е лесно да си живеят в своя собствен свят – дълбоко се заблуждавате – нямате представа колко е изморително всичко да откриваш и да научаваш самичка!
Затова, когато Рицарят, който познавал нощта, пристигнал в Царството, Принцесата се изненадала.
Изненадала се не от черните му доспехи и сянката на нощ в очите му – Принцесата била срещала Мрачни рицари и преди…
Не се изненадала и от това, че не носел думи със себе си, нито от това, че бил изгубил пътя…
Изненадала се от… нощта, която Рицарят навсякъде водел със себе си… Уж било светло, а около Рицарят било тъмно… Уж било ден, а около Рицарят ухаело на нощ…
Затова, когато наближило време Слънцето да се оттегли, Принцесата отново се изненадала, защото с наближаването на мрака, доспехите и бронята на Рицаря започнали да се отдръпват и на тяхно място дошла… светлина.
Принцесата дори не предполагала, че нощта може да е светла! Това допълнително я объркало – та, нали денят трябва да е светъл, а нощта – тъмна!
Рицарят успокоил Принцесата като й обяснил, че наистина нощта не трябва да е светла. Обяснил й, че нощта трябва да е тъмна, прохладна, уханна и успокояваща и че нощта е измислена, за да могат Принцесите да спят спокойно, за да си починат и да могат на сутринта отново да се радват на първите слънчеви лъчи, които се промъкват в съня им и да имат сили да откриват света отново и отново.
Тогава Принцесата, която освен умна, разумна, прелестна и омайна, била и много любопитна, попитала Рицаря, как така тогава покрай него нощта винаги е светла!
Тогава Рицарят разкрил на Принцесата истинската причина за посещението си в нейното Царство…
Хм, а сватбата кога ще е 🙄
… ще видим 🙂
Аха, ясно 🙄
🙂 Така на части е още по-интересно!
Но не мисля, че тези двамата ще се оженят в един и същи ден.
Е, Вили, защо мислиш така 🙂
Чисто технически погледнато, не виждам пречки да се оженят в един и същи ден 😉
Какво означава за тебе: “ухаело на нощ”?
Как стигнахте до “сватба”?
Този Принц може да ковач под прикритие. А тази Принцеса може да не иска ковач за мъж.
Принцесата ще подлага ли Принца на изпитания?
Какви?
Кога?
Защо?
А Принцът носел ли й е шоколад?
До кога ще ни държиш в напрежение?
Леле, Люлю, май си забравила кой задава въпросите в това Царство :))))
И все пак, да не кажеш, че съм зла:
…дискретни нотки на люляк…
…Ники обича да провокира…
…не е Принц и не е ковач…
… не е Принц и няма да го подлага…
…
…
…защото така 😉
… не…
…до понеделник, 05:55… 🙂
:LOL:
Хахахаха! Лю, ти ще внесеш напрежение и във философски трактат! Вече си имаш нова титла: съспенс майстор.
Ами, всички тихо и кротко чакат, а въпросите разцепват въздуха.
Мда, той е Рицар, не е Принц.
Понеделник 5.55h Софийско или Пловдивско време?
Принцесешко време, Люлю, Централно Принцесешко Време! 😀 😛
Любимото ми!
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Рицарят, който познавал нощта (2)