Театър Archives

Щъркелите на Делиормана

LeeAnn April 14, 2024 April 18, 2024Култура 2

Вечерай, Радо, вечерай, Радо,Вечерай, Радо, мори вънка излизай… Има две неща, които ме карат да вярвам, че животът се завръща отново (напролет) – щъркелите и цъфналите люляци. Когато видя щъркел, душата ми се изпълва със спокойствие и умиротвореност, усещане, че този луд свят в това свято късче земя, в което ни се е паднало да живеем, ще го бъде още… Поне още една година, поне до следващото завръщане на щъркелите… За мен, щъркелите имат много голямо емоционално значение… Може би защото носят със себе си вселенския разум и надежда за нещо ново и по-добро, защото оцеляват, стоят над човешката невменяемост и суета и някак изглежда, че не се съобразяват много-много дори с природните настроения, а се движат неотклонно по свой собствен план и закон. Вечерай,…

Двамата веронци

LeeAnn October 15, 2023 November 9, 2023Култура 2

Дойдоха вчера двама от ВеронаИ за миг изпълниха салонаС радост, смях, но и малко тъгаЗаради предстоящата подла играНа този хубостник Протей,Дето търси приключения на всяка цена Протей, веронски глезльо безподобен,се сдоби с нелека съдба,предизвикана от глупавата му младежка глава,тръгнала да завладява света,крадейки женски сърца. Оказа се, че светът не работи така, априятелството по-силно е от любовтадори и към най-красивата жена. Човек може да намери вдъхновение,да вземе това благородно решениена приятеля си предателство да прости. Може би защото любовта е сляпа,или може би защото помага да затвориш очии да не обръщаш внимание на хорските срамоти. Или може би защото,ако намериш сили да се извиниш,приятелството можеш да спасиш. И така сред закачки, смях и смели обрати,двамата стари веронски познати,преодоляха глупостта,към която ги тласна младостта.Всеки намери своята сродна…

Напразни усилия на любовта

LeeAnn January 4, 2020 December 19, 2022Култура 0

Изправена съм пред дилема една – дали някак ще успея да разбера напразни ли са наистина усилията на любовта? Виждайки дръзката режисьорска игра водеща до нелека актьорска съдба ми е трудно да се съглася че има усилие напразно, стане ли дума за тези дами и господа! Те са банда безподобна, която забърква от Шекспировите слова сатира понятна и удобна дори за нашата географска ширина! Ха, отново ми се случи, римата добре да се получи но за това виновна съм едва, защото римите са част от любовта! Наистина или на шега, оказва се накрая, че където има любовна омая, усилия напразни няма! Ето, случи се пак! Не ме бива в римите, но тези хора някак карат сърцето ми да пърха и да прелива и самò да…

8:15 на Орлов

LeeAnn November 18, 2018 December 19, 2022Култура 0

Имах интересна среща вчера в 8:15 на Орлов… Среща с Уди Алън… Прието е, когато Уди ти „чукне” среща, да не отказваш 😉 И аз не отказах, макар в себе си да знам, че не винаги лудостите на гениалния му ум ми понасят напълно… Този път, обаче, не само ми понесоха, но не ми и стигнаха и това определено се дължи на адаптацията на Георги Грозев, който е съумял да запази ненатрапчиво, но отчетливо усещане за Уди Алън, без да натоварва излишно възприятията на българския зрител. Дори напротив – постановката носи вкуса на българската реалност, днес и тук, подправена с точната доза дребни злободневни пиперливо-кратки подмятания, за нещата, които можем да понесем единствено, ако им се надсмеем. Та така, Стойчо (Калоян Янев) и Павката (Мартин…

Сън в лятна нощ

LeeAnn October 21, 2018 December 19, 2022Култура 1

Едва ли ще ми стигне цялото вдъхновение да ви преразкажа това произведение, сготвено с наслада, вълнение и малко любовна тъга. На нас, хората, ни е време да признаем, че колкото и много да си мислим, че знаем, за това дето прави от умника глупак и за това дето осветява пълния ни мрак, сме загубени без ефирната омая, дето Пък пръска навред (макар и не съвсем по стриктен ред), в непрогледната тъма на собствената ни глава. И ако трябва още нещо да добавя, ще се наложи да призная, че Пък пакостник прекрасен, успя да се вмъкне и в мойта душа и да измъкне от там всички слова, оставяйки ме глуповато сияещата и със зяпнала уста. Затова хич не ме питайте сега струва ли си да се…

Забравена от Небето

LeeAnn April 9, 2018 December 19, 2022Емоции в проза, Култура 3

Днес е Християнски празник – време за семейни срещи, време за тишина, за пречистване… Великден е! По-набожните сред нас отидоха да потърсят пречистване за душите си в храмовете, надявайки се, че Той е там и ги чака… Той не беше там… Никога не е бил, но не всяка душа има сензорчетата да го усети… Срещнах Го три-четири дни преди Великден в очите на една жена, която чрез таланта си пресъздаваше българската душа – разказваше я, изстрадваше я, омесваше я, вплиташе я, втакаваше я – за да не бъде никой забравен! И въпреки, че много от нас често се чувстваме забравени от Небето – не сме. И докато има актьори като Боряна Стамболиева, чиито талант идва направо от Там, никой никога няма да бъде забравен и…

Живак: Тъгата на живота през сълзите от смях

LeeAnn February 22, 2018 October 6, 2023Емоции в проза, Култура 1

„Светът е оцелял, защото се е смял”. Чували сте този израз десетки пъти, аз също, но едва пред ден-два, гледайки „Живак” си дадох сметка, че смехът е нещото, което заздравява нишката, която ни държи свързани с този свят, защото ако не е смехът, па макар и през сълзи, тъгата ще ни превземе, ще ни потопи, ще ни откъсне и унищожи… Смях се с глас като дете – до разхълцване, до лудост, до сълзи, до гняв, до загуба на дъх… Димитър Живков е гениален актьор от чиито очи, освен дълбоко синьо море, те гледа и един мъдрец, който с всяко превъплъщение и всеки поглед ти казва: „Всъщност не е смешно, но поне е по-лесно!”. Не пропускайте нито един шанс да се посмеете днес, защото не знаете…

Почивен ден

LeeAnn July 7, 2017 December 19, 2022Култура 0

Постановка на открита сцена пред Народен театър “Иван Вазов”: едно от най-вълнуващите театрални предизвикателства през тази година и определено любимо приключение за предстоящия театрален сезон. Емоционално, вдъхновяващо, едновременно отпускащо и зареждащо. Храна за душата и удоволствие за всички сетива! Хуморът на Камен Донев, който те разсмива, подвежда те да се смееш с цяло гърло и от сърце, и точно когато най-малко очакваш, те жегва болезнено право в най-уязвимото ти място 🙂

Кралят на превъплъщенията

LeeAnn April 18, 2017 December 19, 2022Култура 1

Има актьори, които като ги видиш в една роля и си казваш „Ролята сякаш е писана за него”… После, като видиш още 1-2 негови роли и вече си сигурен, че играе само роли, писани за него… И не очакваш изненади… Има актьори, обаче, които са толкова добри в превъплъщенията, че се случва от роля до роля да не можеш да ги познаеш. Когато това са актьори от голямото кино, преживяването наистина е впечатляващо. И очакваш следващата роля, следващото превъплъщение, следващото постижение на триото „актьорска игра, грим и специални ефекти”… Обаче… Аз и тук имам „обаче” 🙂 Има актьори, обаче, които са толкова добри в превъплъщенията, че се случва от роля до роля да не можеш да ги познаеш, при това без да ползват помощта на…

До Мюнхен и назад

LeeAnn January 20, 2016 December 19, 2022Емоции в проза, Култура 1

Обичам театъра! Обичам да съм близо до актьорите, да виждам лицата им до последната гънка, да усещам и поглъщам всяка тяхна мимика, сякаш всичко, което се случва там, на сцената, се случва единствено и само заради мен и никой друг не съществува. Обичам да наблюдавам и да си задавам въпроси и винаги съм се питала каква ли е мечтата на актьора. А на режисьора? За какво точно служи продуцента? Представям си, че ако съм актриса, най-голямата ми мечта би била, да си имам режисьор, който да прави постановки само за мен! От друга страна, пък съм си представяла, че ако съм режисьор, ще си поставям каквото на мен ми харесва и аз сама ще си избирам актьорите – ще работя с тези, които освен, че…

Пропукване…

LeeAnn May 26, 2015 December 19, 2022Култура 2

„Елате заедно да пропукаме матрицата…“ Това е призивът, който ви кани от всички афиши на постановката, но след като я гледате, ще установите, че това е твърде слабо казано… и донякъде, може би – безлично… Постановката започва с едно споделяне, поднесено някак уж преди началото и извън нея, но здраво свързано… – „надяваме се като си тръгнете от тук, да бъдете поне малко различни… или може би – не… „ Като гледате постановката, ще установите, че и това е твърде слабо казано… и донякъде, може би – безлично… … защото това, което никой не казва на „горкия“ зрител, е, че матрицата – това си ти – и за да пропукаш изобщо нещо някъде, трябва да започнеш от себе си! За да започнеш от себе си,…

Мъжът на жена ми

LeeAnn January 22, 2015 December 19, 2022Култура 0

Това е името на пиеса на хърватския драматург Миро Гавран, поставена от Мариус Куркински. Аз я гледах в „Сълза и смях“. Посетих пиесата на 18 януари 2015 г. и до сега се колебах дали да напиша нещичко за нея или не? Колебах се, защото мнението ми не е ласкателно и не е положително във всичките му аспекти. Две неща ме убедиха да споделя: първото беше, че разглеждайки интернет намерих снимки, доказателство, че постановката се развива и някои неща са се променили във времето. Това означава, че екипът вероятно следи нагласите и мнението на зрителите и може би прави подобрения в пиесата. Второто е, че мненията в интернет са на двата противоположни полюса и обикновено са крайни – от „никога не съм се смял така“ и…

„Бетовен 21”

LeeAnn February 3, 2008 December 19, 2022Култура 0

„Бетовен 21″ в Народния театър на пръв поглед притежаваше всички предпоставки за приятно прекарване на съботната вечер – драматургия на Константин Илиев, режисура – Младен Киселов, и съзвездие от актьори, в т.ч. Валентин Ганев и Мария Каварджикова – всъщност и само те двамата стигат, за да напълнят салона. Нещо, обаче липсваше, за да бъде преживяването незабравимо. Липсваха ми силни и въздействащи диалози и още динамика. В театърът всяка дума, всяко движение трябва да имат стойност и да няма «празни» изречения и нищо незначещи движения. Само така за час – час и половина можеш да разкажеш историята на един човек. Ако целиш разказ на цяло течение в настоящето – тогава ти трябват още по-силни диалози и още много динамика. Тук динамика почти липсваше, типажите – някои…

В лунната стая

LeeAnn November 14, 2007 December 19, 2022Култура 0

Дикси предложи да влезем заедно „В лунната стая” и го направихме без колебание. Останахме с удоволствие. Излязохме с усмивка. Тя е разказала в блога си подробно и професионално за пиесата. Няма да я повтарям, но понеже линковете нещо не работят, ще копирам тук думите й /със съкращения/: Затова днес ще ви разкажа само за „В лунната стая” и Валери Петров. Как да не го обичаш този дребничък остарял магьосник, когато той може с едно четиристишие да напълни очите ти със сълзи; да бъде верен точно толкова тук и сега, колкото е бил и преди 20, 30 години, че и отгоре… Да знае толкова много за татковците в Африка, които не пишат писма, за майките, които работят до късно вечерта и за дечицата, които не искат да свирят…

Принцесите и Змеят

LeeAnn October 22, 2007 December 19, 2022Култура 14

🙂 Или по-скоро „Змеят и принцесите”, защото този отворко беше решил да се жени за принцеса! Но тъй като се оказа триглав, а на триглави змейове се полагат триглави принцеси, той горкинкият си остана ерген /поне до намирането на триглава принцеса, де 😉 / *** Възхищавам се на хората, които правят театър за деца! Първото важно, за да направиш качествен театър за деца /било то куклен или друг/ е самата история. Тя не трябва да е страшна. Освен това трябва да е „реалистична” според малчуганските представи за реалност. Например: Дядо Коледа идва с шейна, теглена от елени, но автомобилите не могат да летят, Принцеси и змейове има, но кучетата не могат да говорят 🙂/ И не на последно място – историята трябва да съдържа…

Още 360 градуса

LeeAnn October 17, 2007 December 19, 2022Култура 0

Човек се пристрастява, към нещо, което: му харесва; го кара да се чувства добре; му дава всеки път нови отговори на стари въпроси; го зарежда с енергия И аз съм пристрастена. Към 360 градуса. Действа ми тонизиращо, активизиращо, енергизиращо и т.н. –зиращо 🙂. Не знам как го правят. Обикновено като гледаш нещо за втори път, изненадите са почти изключени. А аз стоях в салона и преоткривах света. Кажете ми, как го правят?! А и „Танц със саби” на Хачатурян, изпълнен на ударни и … някакви свирки, дето приличат на детски, не е за изпускане! И на бис си го поръчах. И ако не ме беше срам, щях на още един бис да си го поръчам. Не си бях тръгнала още и си обещах да го…

360 градуса по скалата на Живота

LeeAnn June 4, 2007 October 4, 2023Емоции в проза, Култура 17

Тъмнина. Пълна. Плътна. Сън. Събуждаш се и се оказва, че си се родил. Някъде. Някакси. Тук! Точно тук. Тук, на едно трудно за живеене място. Всяко място е трудно за живеене. Въртиш се в кръг. Около себе си. Бавно. Мнооого бавно. Животът ти минава покрай теб. Всяко движение го променя, всеки жест, всеки поглед, всяка тъга, усмивка, сълза… го правят нов, различен, друг… Една крачка и си в него. В центъра му. Светът се върти около теб. Едно движение и си вън. Светът продължава без теб. Вървиш. Напред. Назад. Бързаш. Много бързаш. Тичаш. За да забравиш, че си жив. За да забравиш да си спомниш, че си забравил да усещаш, да намираш, да откриваш, да изследваш. Сблъсък. Спираш. Слушаш. Гледаш. Намираш. Откриваш. Чувстваш. Забравяш, че си…

Tag: Театър