Това е името на пиеса на хърватския драматург Миро Гавран, поставена от Мариус Куркински. Аз я гледах в „Сълза и смях“.
Посетих пиесата на 18 януари 2015 г. и до сега се колебах дали да напиша нещичко за нея или не? Колебах се, защото мнението ми не е ласкателно и не е положително във всичките му аспекти. Две неща ме убедиха да споделя: първото беше, че разглеждайки интернет намерих снимки, доказателство, че постановката се развива и някои неща са се променили във времето. Това означава, че екипът вероятно следи нагласите и мнението на зрителите и може би прави подобрения в пиесата. Второто е, че мненията в интернет са на двата противоположни полюса и обикновено са крайни – от „никога не съм се смял така“ и „страхотно беше“ до „много тъпа постановка“. Този тип мнения обаче по никакъв начин не допринасят за развитието на постановката, защото не съдържат никаква градивна информация. Затова ще се опитам да дам градивно мнение, от гл.т. на потребител 🙂 Дано има смисъл.
Как разбирам театъра? За мен театърът е преживяване, което е несравнимо с други преживявания – има своя цел, свое послание, свои изразни средства и въздействие. Затова мога да разбера и крайните мнения – една постановка или ти въздейства, или не, или те завладява – или не. Ако в ума си можеш да разделиш сценария от постановката и от актьорската игра, значи нещо не е наред и някой от тези три елемента е бил по-слаб от останалите. Магията на театъра е в точното смесване на съставките!
Това ми се случи с тази постановка.
Актьорска игра – безупречна – гледаш актьорите и си убеден, че играят себе си! Е, разбира се, който е почитател на Мариус Куркински, вижда почеркът му навсякъде и това допринася за удоволствието.
Постановка – също без забележки – като пространствено оформление, декори, осветление, сила на звука, чуваемост на актьорите в залата, видимост…
Сценарият… тук неудовлетворението ми е свързано с крайния резултат и не мога да определя от къде идва точно – от слаб сценарий, от загуби в превода, от темата, която (лично за мен) беше смешна преди 15 години… Който и да е фактора, обаче, мисля, че може да се овладее с обогатяване на речника на пиесата. С изтърканата тема мога да се примиря, но осъзнах, че очаквах повече като богатство на речта. С риск да прозвуча грубо, ще кажа, че речникът на актьорите бе доста простоват и даже под ежедневния запас от думи, с който разговарят хората ежедневно…
Оттук дойде и общото усещане за неудовлетвореност, защото аз ходя на театър, за да се обогатя, да чуя думи и изрази, които вече не са част от ежедневната лудница, а това ми липсваше.
Знам, че проблемът си е лично мой, защото съм отишла с големи очаквания, но постановката е на Мариус – с какви очаквания да отида?!