Изправена съм пред дилема една –
дали някак ще успея да разбера
напразни ли са наистина
усилията на любовта?
Виждайки дръзката режисьорска игра
водеща до нелека актьорска съдба
ми е трудно да се съглася
че има усилие напразно,
стане ли дума за тези дами и господа!
Те са банда безподобна,
която забърква от Шекспировите слова
сатира понятна и удобна
дори за нашата географска ширина!
Ха, отново ми се случи,
римата добре да се получи
но за това виновна съм едва,
защото римите са част от любовта!
Наистина или на шега,
оказва се накрая,
че където има любовна омая,
усилия напразни няма!
Ето, случи се пак!
Не ме бива в римите, но тези хора някак карат сърцето ми да пърха и да прелива и самò да затрептява в римуван текст.
Кои са тези хора ли?
Ако не съм го казала в достатъчно прав текст, когато писах за „Сън в лятна нощ”, казвам го сега: това е една „банда”, която няма на себе си подобна в целия театрален свят и е добре да запомните техните имена: Надя Асенова (режисьор), Камен Иванов (актьор, преподавател по сценично движение и пластика (или както там се казва специалността) в НАТФИЗ), Божидар Попчев (кралят на превъплъщенията) и младите актьори от ДДТ Търговище – Ивана Стоянова, Сияна Янева, Атанас Махнев и Йордан Любомиров.
И ако „Сън в лятна нощ” задоволи всичките ми очаквания за театър, то „Напразни усилия на любовта” ги надхвърли! Постановката е толкова цветна и толкова богата на усещания, че се чувстваш като дете в сладкарница – не си преглътнал първата сладост и на сетивата ти е предложена следващата и следващата, и следващата… И единствено ти остава да поглъщаш – колкото можеш и повече…
Това е от постановките, които не можеш да гледаш веднъж, защото не можеш да видиш и усетиш всичко от първото гледане.
И ако трябва да кажа нещо негативно за постановката, ей така – против уроки – то е следното: тази постановка не е за хора със слаби… ченета – има опасност да се разглобите от смях 🙂
Снимките са собственост на Държавен Драматичен театър Търговище