До Мюнхен и назад

Обичам театъра! Обичам да съм близо до актьорите, да виждам лицата им до последната гънка, да усещам и поглъщам всяка тяхна мимика, сякаш всичко, което се случва там, на сцената, се случва единствено и само заради мен и никой друг не съществува.

Обичам да наблюдавам и да си задавам въпроси и винаги съм се питала каква ли е мечтата на актьора. А на режисьора?  За какво точно служи продуцента?

Представям си, че ако съм актриса, най-голямата ми мечта би била, да си имам режисьор, който да прави постановки само за мен!

От друга страна, пък съм си представяла, че ако съм режисьор, ще си поставям каквото на мен ми харесва и аз сама ще си избирам актьорите – ще работя с тези, които освен, че ще ме слушат и ще изпълняват хрумките ми, ще се забавляват заедно с мен в работата!

Тази монета има и трета страна – искам да имам сцена! Да си каня на нея любимите актьори и те да играят за мен!

Шашави мечти, ще кажете, и ще сте абсолютно прави, но „шашави“, все още не значи „невъзможни“! Тази мечта се оказа съвсем възможна и даже – Сбъдната!

В тази мечта, всичко започва не отдавна, някъде в средата на декември, когато трима мъже се срещат на една пейка в един парк и започват да мечтаят – знаят какво искат, знаят как, но не знаят кога и къде. Намира се кой да им повярва и да ги подкрепи (тук, освен мъже, се включва и една добра фея) и „кога“ и „къде“ изчезват като неизвестни!

И потеглят! За Мюнхен…

Всъщност, „До Мюнхен и назад“ е спектакълът – сбъдната мечта.

Ролите в мечтата:

Режисьор: Стефан Спасов

Актьори: Александър Митрев, Божидар Попчев

Продуцент: ЧАНОВЕ и приятели (Миленка (добрата фея) и Коцето)

В главната роля: Мое Величество Зрителят

Представете си сега как тези въодушевени и вдъхновени приятели си построяват сцена (както каза Сашо – „Тук сме си вкъщи“), как си поставят спектакъл и как си го изиграват от цялото си сърце и душа! И докато Сашо и Божидар владеят сцената и нас, Коце и Стефан излъчват едновременно нетърпение, вълнение и притеснение. А Миленка, вместо да гледа сцената, гледа Наше величество зрителя и се чуди какво ни се мъти в главите 🙂 И знам, че това няма да се промени, без значение дали спектакълът се играе за първи или за стотен път (Винаги си личи, когато правиш нещо от душа 😉 ). Това е подправката към магията, част от рецептата за мечтата. Ако това липсваше, ястието щеше да е студено и да нагарча 🙂

Гледах до „Мюнхен и назад“ на генерална репетиция на 18.01.2016 г. Знам, че спектаклите се развиват във времето, порастват като човеците в тях, но тази постановка си е родена пораснала! Сашо и Божо са уникални актьори. По едно време Сашо наистина приличаше на умрял!

Няма да ви разказвам сюжета – името не може да бъде по-точно и напомня достатъчно за неволите на балканските субекти-гурбетчии по Европата. А хуморът – умел, премерен и тънък-тънък, та чак ти реже душичката на моменти, и хем се смееш, хем ти се доплаква. И си благодарен, че си тук и сега, защото никой не ти е казал, но ти си знаеш – тръгнеш ли срещу себе си, връщане назад няма! Нищо, че Мюнхен изглежда близо!

Благодаря ви, приятели, че имам възможност да съм част от тази мечта!