„Бетовен 21″ в Народния театър на пръв поглед притежаваше всички предпоставки за приятно прекарване на съботната вечер – драматургия на Константин Илиев, режисура – Младен Киселов, и съзвездие от актьори, в т.ч. Валентин Ганев и Мария Каварджикова – всъщност и само те двамата стигат, за да напълнят салона.
Нещо, обаче липсваше, за да бъде преживяването незабравимо.
Липсваха ми силни и въздействащи диалози и още динамика.
В театърът всяка дума, всяко движение трябва да имат стойност и да няма «празни» изречения и нищо незначещи движения. Само така за час – час и половина можеш да разкажеш историята на един човек. Ако целиш разказ на цяло течение в настоящето – тогава ти трябват още по-силни диалози и още много динамика. Тук динамика почти липсваше, типажите – някои пресилено подчертани, други леко пренебрегнати – се въртяха около сюжета сякаш насила.
Честно да си призная, разочарована съм най-вече от слабите диалози. Гледах, слушах и си мислех, че вероятно спектакълът щеше да има по-голям успех, ако го бяхме гледали преди десетина година. Сега е просто постановка, която разчита на типажи-клишета, с които хората не само че отдавна са свикнали, а дори вече почти са успяли да се преборят.
Вероятно драматургът и режисьорът са се опитали да направят «модерен» театър, като са поставили откровени псувни в устата на майстора и са пресилили образа на мутрата и фолкзвездата, но това на мен, лично, не ми носи духовно обогатяване – основното, което търся, отивайки на театър.
Ако нямате какво да правите, «Бетовен 21» е вариант за «убиване» на времето, но ако имате нещо интересно за правене – правете нещото 🙂