Search Results for: Барселона

Ако дори само по щастливо стечение на обстоятелствата се окажете за няколко часа в Барселона и се чудите как да ги оползотворите и къде да отидете, непременно вижте поне едно от “местата на Гауди”. Мястото, на което отделих най-много време за разглеждане и където две поредни години прекарах по повече от 4 часа в цъкане с език от възхищение и снимане, е паркът Гюел /Park Güell/, построен в периода 1900 – 1914 г. – един от о?сновните паркове на Барселона. Той се намира на едно сложно място, а именно – в геометричния център на горната дясна четвърт на картата . Тръгнах натам с метро. Най-близката спирка на метрото е Vallcarca на зелената линия /L3/, която е на около 1 км от парка и му излиза в гръб….

Continue reading

Човешките сетива са най-странното божие творение. Невероятно е как човек е в състояние да възприема едновременно с всичките си сетива наведнъж и неща, с които ги е „хранил” два дни, след това да занимават ума му с месеци. Всеки път, когато се върна от Барселона се чувствам точно така: За два-три дни събирам толкова впечатления, че след това мога да говоря за тях, да ги разказвам и споделям с месеци. Не знам как се получава… Всъщност, излъгах! Знам! Гауди е виновен! По улиците на Барселона има много къщи, проектирани от него и негови ученици. Обикновено туристите се разхождат по големите булевари – пеш или с панорамен автобус – и някакси очакват да видят такава къща. Истинските изненади обаче са другаде… Представете си… Ходите си по…

Continue reading

Храмът „Саграда Фамилия” е последният проект на Гауди, който се сочи и за най-грандиозното сред грандиозните му начинания. Строежът на храма е започнал през 1883 г. и е временно спрян при смъртта на Гауди през 1926 г. Строежът е подновен през 1954 г. и последните обещания, които чух относно завършването му гравитират около 2026 г. за стогодишнината от смъртта на гения. Саграда Фамилия е проект, в който Гауди влага повече от 40 години от живота си, като в последната се пренася да живее в къщичка до храма. Поради нестандартността на елементите и конструкциите, Гауди е измислил, конструирал и произвел машините, с които да се обработват профилите на колоните и на някои орнаменти. И до сега е запазена работилницата на Гауди, чертежите му, инструментите. През 2006…

Continue reading

Всеки път, когато отида в Барселона и се докосна до нещо сътворено от Гауди се удивлявам – колкото от него, толкова и от себе си. От Гауди се удивлявам, защото той притежава талант, който не мога да си представя как е възможно да се побере само в един човек и всеки път си мисля, че казвайки, че черпи вдъхновение от природата, това е нещо повече от вдъхновение – не може да е толкова просто. Това вероятно е някаква специална връзка с природата, която не е прекъснал като дете… От себе си се удивлявам, защото всеки път когато си помисля, че Гауди вече няма с какво да ме изненада, той ме изненадва дваж повече и аз се чудя на собствената си наивност и всеки път си…

Continue reading

Четете заглавието и не вярвате на очите си, нали? Знам, че знаете, че не мога да говоря за Барселона без да се усеща емоция, но ще се опитам. Без да обещавам, че ще успея. Пътуването с WizzAir: Трябва да призная, че съм приятно изненадана. Излетяхме абсолютно навреме и двата пъти – и от София и от Жирона, въпреки коментарите на всички, които чуха, че ще летя с WizzAir и споделиха „Нали знаеш – я излети, я не”. Е, WizzAir излита и каца навреме! /поне когато аз съм на борда 😉 / Самолетите на WizzAir  за дестинация Барселона са чисто нови AirBus320 (А320), което също е приятна изненада. Очаквах да ни набутат в нещо като Икарус с крила, но за щастие – не познах. Екипажът беше…

Continue reading

Ако се сещаш за  някого/нещо от време на време, това значи, че той/то ти липсва ли? Вероятно да. Вероятно на мен Барселона ми липсва по някакъв странен начин, щом от време на време се сещам за престоя си там, при все, че той си беше съвсем най-обикновен. Напоследък често се сещам за уличното движение в Барселона. Там повечето улици са еднопосочни и затова двупосочните правят впечатление. Знаците са пределно ясни. Ако може да се мине направо и наляво, знакът гласи „Забранено надясно” и толкова – една задраскана стрелка. Винаги съм се чудела защо у нас знаците са сини и с много стрелки, а там червени и само с една задраскана стрелка. (Знам разликата между „указателни” и „забранителни”, просто споделям ;)). Има един особен вид кръстовища,…

Continue reading

Ако дори само по щастливо стечение на обстоятелствата се окажете за няколко часа в Барселона и се чудите как да ги оползотворите и къде да отидете, непременно вижте поне едно от “местата на Гауди”. Гледайки сътвореното от Гауди си мисля, че не случайно именно той и проектите му (някои от тях все още недовършени) са символ на Барселона. Барселонци държат изключително много на сътвореното от Гауди и усърдно довършват започнатото. Дори лампите, проектирани от Гауди са отбелязани на картата на Барселона като забележителност. Антони Гауди е роден на 25 Юни 1852 г. извън Барселона, сред природата, където родителите му имали малка къща. Бащата на Антони Гауди се премества заедно с него да живее в Барселона, някъде около 1879 година. Произходът на Гауди и детството му…

Continue reading

Ходенето пеш по 10 часа на ден е ужасно изморително, но си има и своите предимства. Забелязваш колко чист и приветлив е града. Забелязваш начина на живот на хората, ритъма и пулса на града. С риск да се повторя и да стана досадна ще кажа, че именно това ми допада в Барселона – темпераментът на хората и начинът им на живот. Уж са емоционални като нас, а в същото време са спокойни, приветливи, търпеливи и не си дават много зор, а в същото време пък от обслужване човек общо взето не може да се оплаче. Когато си навън по 10 часа, търсенето на тоалетна е неизбежно. Винаги намирах и интересното е, че във всички обществени тоалетни беше чисто и имаше тоалетна хартия. В един търговски…

Continue reading

Връщайки се в Барселона една година по-късно бях подготвена да променя мнението си за този град, който така ме бе пленил. Бях психически подготвена да открия, че предната година неоснователно съм си загубила ума. Но това не се случи. Тазгодишните ми впечатления от Барселона само потвърдиха и допълниха миналогодишните, което преобразува интереса ми към този град в истинско влюбване. Тази година нямах служебна работа в Барселона, бях отишла на разходка, което означаваше, че разполагах с времето си и можех да го загубя, мотаейки се по улиците и зяпайки фасадите на сградите, хората, улиците… Е, бях си избрала и един-два музея, които да посетя, за да не е съвсем “некултурен” престоят ми там. Сутрин ставах към 9.00 ч. и към 9.30 ч. вече пиех кафе с…

Continue reading

Още миналата година си бях наумила къде искам да отида и какво искам да видя, когато се върна отново в Цветния град. Бързам да напомня, че посоките на света са измислени от мореплавателите, преди да открият простичките “ляво” и “дясно” ;), а аз не съм мореплавател 🙂 Още първия ден в близост до хотела мернах виенско колело и ми беше интересно какво има там. Оказа се, че там има цигански празник – празник на културата на Каталунья. Разходих се първата вечер до там. На територията, на която бе построен панаира имаше странна детска пързалка – без стълби, а само с въжета. Голямо висене и катерене падаше 😉 Беше шумно, цветно и колоритно. Истински панаир. Останах колкото да снимам туй-онуй. Едно от местата, които непременно исках…

Continue reading

Бързам да направя една уговорка с вас. Както вече ви е известно, аз съм жена, което ще рече, че в описанието ми почти няма да присъстват географските посоки на света, използвани от половината човечество за ориентир 😉 , а ще преобладават простите посоки като „ляво”, „дясно”, „нагоре” и „надолу” в техния двуизмерен смисъл. И така, започвам описанието по памет. Ако си представите картата на град Барселона пред себе си, отдолу на листа, там където по правило е Юг 😉 , се намира морето. Морето е годно за употреба в периода май-октомври, като ме увериха, че през май и октомври дори няма навалица. На брега на морето е Пристанището на Барселона, естествено. Най-вероятно градът има и други пристанища, но аз видях само това. Името му е…

Continue reading

Така си го кръстих сама – цветният град! Все още не ме е напуснало въодушевлението от престоя ми в Барселона, затова, за да избегна приповдигнатия тон, ще опиша впечатленията си в почти телеграфен стил. Това, което ме впечатли в Барселона: 1. В този град няма две еднакви сгради! Просто няма. Всички си приличат, подобни са, но еднакви няма! Наистина! Имам около 400 снимки в подкрепа на това твърдение! И всички сгради са цветни – във всякакви весели цветове! С орнаменти, без орнаменти, с фризове и без тях, с тераски или без, на кръгчета, квадратчета, …както ви хрумне. Това създава невероятно весело и приятно настроение! А доброто настроение на туристите, носи парички за Барселона и жителите му, а те оправят къщите и улиците, за да са…

Continue reading

Има градове, които оставят отпечатъкът си върху теб – Барселона, Истанбул – цветно, завладяващо, не ти омръзва, не можеш да им се наситиш… Бих се връщала там отново и отново. Амстердам е друг вид град – град, който ти позволява ти да оставиш отпечатъка си върху него, град, който общува с теб и е готов да те приема да се връщаш там отново и отново… Колкото повече време прекарвам в този град, толкова повече започвам да го харесвам. Предишния път имах възможността да го видя за 2 часа и сега осъзнавам, че това е било като да се докоснеш до корицата на книга. Виждаш я отпред, прочиташ заглавието, обръщаш отзад да видиш резюмето и да решиш дали искаш да я разгърнеш и да се потопиш в нея….

Continue reading

Официално престоят ми в Амстердам се води три дни, но тъй като бях там по работа,  реално в самия Амстердам на разходка прекарах точно 120 мин. Моите 120 мин. Единствените, в които не валя дъжд. Но пък духаше. Така силно духаше, че като разперех ръце и якето ми си стоеше успоредно на земята, въпреки джунджуриите по джобовете… В Амстердам видях две неща, които никога няма да си имаме в България – канали и таксита 🙂 И ако каналите са разбираема находка, то за такситата сигурно се чудите. В първия момент и аз се озъртах шашнато  – такситата в Амстердам са впечатляващи – големи нови черни мерцедеси с високи синеоки костюмирани шофьори, с навигация и POS устройство за плащане с карта. Шофьорите не слушат музика и не…

Continue reading

Никога преди, когато чуех „Хамбург” не правех асоциация с хамбургери. А пък като чуех „хамбургер”, правех асоциация с дебел американец. Винаги съм си мислела, че хамбургерите са американско изобретение, но вече знам, че са си оригинално немско, пренесено в Америка на палубата на кораб. И за да не досаждам на аудиторията, няма да разказвам, а ще питам: Знаете ли как е изобретен хамбургера? До преди месец не знаех нищо за Хамбург, освен че има огромно пристанище и когато чуех името му – не чувствах нищо.  Сега знам точно 5 неща повече, но пък новите чувства са далеч повече от преди. Толкова повече, че не знам откъде да започна… Прекарах 5-6 часа в Хамбург – достатъчно дълго време, за да усетиш един град и твърде  кратко,…

Continue reading

Ако ме бяха пуснали да обикалям сама из Германия, само с карта в ръка, никога нямаше да отида в Целе и то само защото името му звучи странно и не особено мелодично. И щях да сгреша. Целе е малък град на около час път северно от Хановер. В него живеят около 70 хил. души, които най-вероятно живеят там, за да посрещат и изпращат туристи като нас… Когато тръгвахме към Целе, нашият домакин каза, че градът изглежда точна така, както си представям немските и австрийските градове от преди няколко века. Оказа се, обаче, че е още по-интересно. Попаднахме в Целе в пазарен ден – на една от централните улици продаваха риба, плодове, сладкиши и цветя. Исках да си купя цветя. Харесах си едни циклами, на които…

Continue reading

Германците твърдят, че Хановер не е град, в който да се влюбиш от пръв поглед. Може и да са прави, но по-скоро грешат. Всички знаете, че Барселона заема особено място в сърцето ми, но никак не мога да се съглася с твърденията за Хановер. Хановер е… Но, да започна от малко по-далеч: Пътуването до Хановер с автомобил отнема около 22-24 часа, в зависимост от това какъв маршрут изберете и дали има с кого да се сменяте на волана, за да си почивате. На отиване минахме през Сърбия – Унгария – Словакия – Чехия – Германия. Бензинът на ЛукОйл в Сърбия не беше хубав. От него светна сервизното съобщение на колата и пътувахме „на тръни”. Унгарците преравят всяка кола, която влиза от Сърбия и е чист…

Continue reading

Най-хубаво е когато успееш да съчетаеш полезното с приятното и работата с удоволствието. Е, ние съчетахме полезната работа с приятното удоволствие, хващайки автобуса за Халкидики. Хубавото беше, че автобусът беше служебен, пътуването и престоя там – също, така че не ме питайте за цени. Вместо с пари, си служех с жълтата лентичка, която ми сложиха на ръчичката при пристигането ни в хотела. За служебното – толкова. Продължавам с приятното 🙂 Пътуването до Халкидики отне около седем часа с автобус, включително яденето на пържоли, престой на границата и спазване на ограниченията по пътя. „Халкидики” се оказа разтегливо и разклонено понятие. Халкидики е полуостров в северна Гърция и според митологията, Гигантите живеели там. На Халкидики се е състояла митичната битка между гигантите и боговете, която боговете спечелили…

Continue reading