Човешките сетива са най-странното божие творение. Невероятно е как човек е в състояние да възприема едновременно с всичките си сетива наведнъж и неща, с които ги е „хранил” два дни, след това да занимават ума му с месеци.
Всеки път, когато се върна от Барселона се чувствам точно така: За два-три дни събирам толкова впечатления, че след това мога да говоря за тях, да ги разказвам и споделям с месеци. Не знам как се получава…
Всъщност, излъгах! Знам! Гауди е виновен!
По улиците на Барселона има много къщи, проектирани от него и негови ученици. Обикновено туристите се разхождат по големите булевари – пеш или с панорамен автобус – и някакси очакват да видят такава къща. Истинските изненади обаче са другаде…
Представете си…
Ходите си по малките улички, изморени – не, КАТАЛЯСАЛИ – от обикаляне и се чудите от кой магазин да си купите вода, така че покупката да ви коства най-малко обяснения и изведнъж виждате това:
Невероятно е как тези къщи просто си стоят на улиците!
Ходиш си и ако си достатъчно упорит да обикаляш града пеш, някога непременно стигаш до тях! Гледаш с огромни очи и поглъщаш.
Опитваш се да разсъждаваш, но мислите ти не са там, където очакваш и се отказваш от тях…
Оставяш се на мечтателността си и се надяваш, че някой невъзпитан случаен минувач ще те побутне минавайки и ще те събуди…
Надяваш се, но всъщност не искаш да се събуждаш. Обаче хората живеещи във и в близост до къщи на Гауди са свикнали с присъствието на туристи, които стоят на улицата със зяпнала уста и поглед, вперен някъде високо нагоре и не ги будят…
Виждала бях Casa Vicens на картинка (в книги за Гауди), но до скоро не знаех къде се намира (освен, че имах някакъв адрес). Открих я случайно и това беше истински подарък от Барселона!
Това отново е еднофамилна къща на семейство Висенс. Опитах се да разбера дали е отворена за посещения, но единствената открехната дворна врата водеше към вход, който не приличаше на туристически.
Прибирайки се в България, намерих официалния сайт на шедьовъра и от него разбрах, че къщата се продава. Това е и добра новина, защото се надявам купувачът да я превърне в музей.
Готина къщурка 😉
Лигавя се. Сега сериозно:
Дачи, купувай я и ти идвам на гости 🙂
vasilev,
да не мислиш, че не ми е минавало през ума… 😉
Да, да купувай я. И аз ще дойда! 😆
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Барселона на Гауди