Барселона на Гауди: Парк Гюел /Park Güell/

Ако дори само по щастливо стечение на обстоятелствата се окажете за няколко часа в Барселона и се чудите как да ги оползотворите и къде да отидете, непременно вижте поне едно от “местата на Гауди”.

Мястото, на което отделих най-много време за разглеждане и където две поредни години прекарах по повече от 4 часа в цъкане с език от възхищение и снимане, е паркът Гюел /Park Güell/, построен в периода 1900 – 1914 г. – един от о?сновните паркове на Барселона.

Той се намира на едно сложно място, а именно – в геометричния център на горната дясна четвърт на картата . Тръгнах натам с метро. Най-близката спирка на метрото е Vallcarca на зелената линия /L3/, която е на около 1 км от парка и му излиза в гръб. Спирката, която води директно до главния вход се казва Lesseps, но от нея има 2 км ходене. И от двете спирки има указателни табели, които водят към парка. Друго предимство на “излизането в гръб” е моментът на изненадата. Главният вход е грандиозен и поставя очаквания. Аз се разхождах из храсти и дървета и крачка по крачка откривах магията, докато накрая се озовах в центъра на приказката. Тръгнах си през главния вход, чиято Уникалност бе щрихът за довършване на впечатлението.

Парк Гюел /Park Güell/ е построен като частна градина на индустриалеца Гюел и е повлияна от модата в Англия по онова време. Английската мода е дала отражение дори на името – на каталунски се изписва parK, с “K”, а не parC със “С”, но това е било желанието на Гюел. Строежът на парка минава през най-различни етапи, търпи промени, влияе се от политическата обстановка в страната, но в крайна сметка до нас достига в този неповторим Гауди стил.

Ако трябва да го опиша с малко думи, бих казала “Тук царстват колоните”!!! Ако идвате отзад /такъв е и порядъкът на снимките/ попадате на едни алеи, които водят към нещо, което прилича на огромна тераса с къдрави шарени пейки по края. Това наистина се оказва огромна тераса, подпряна на огромни колони.

За да влезете под терасата и да разгледате колоните отдолу, трябва да минете през едно криво тунелче с още по-криви колони, после през една кръгла тераска с наклонени спираловидни колони, всяка от които прилича на фуния, каквато прави водата на тясно и дълбоко място, с парапетчета с клюмнали подпори и като стигнете под големите колони се оказва, че и първото място, на което сте били стъпили е тераса на колони.

Опитах се да преброя видовете колони. Без да претендирам за изчерпателност, само около това място, те са 7 или 8 уникални вида, които не се срещат никъде другаде. Дори фонтанът срещу входа е в стила на парка и прилича на негово умалено копие. Отличителното за тези колони е, че само част от тези, които държат голямата тераса са прави. Всички останали са под някакъв наклон!

До входа на парка има две постройки, отново на Гауди, които през различен период от съществуването си са имали различно предназначение. В едната от тях около 10 години е живял самият Гауди и в момента е къща-музей.

В ръцете си държа една книга, в която са снимани /не богато/ и накратко са описани най-значимите архитектурни постижения на Гауди, заедно с кратка история за построяването им. Мисля, че тази информация може да се намери и в Интернет и не смятам да я превеждам за вас. Мисля, че каквато и да е историята за построяването на нещо такова, тя е твърде сухарска на фона на това, което виждат очите и възприемат сетивата. А на местата, построени по проекти на Гауди, чувствата не са твърде разнообразни. Неминуемо започват с изумление, което преминава във възхищение, прераства в преклонение и накрая завършва с чувство за собствена нищожност.

И двата пъти, тръгвайки си от там, се чувствах малка, безполезна, нищожна и скучна. Чувствала съм се така и преди, но никога това не ме е правело щастлива и не ме е карало да се усмихвам.

Ако дори само по щастливо стечение на обстоятелствата се окажете за няколко часа в Барселона и се чудите как да ги оползотворите и къде да отидете, непременно вижте поне едно от “местата на Гауди”. Чувството си заслужава!