Ако ме бяха пуснали да обикалям сама из Германия, само с карта в ръка, никога нямаше да отида в Целе и то само защото името му звучи странно и не особено мелодично. И щях да сгреша.
Целе е малък град на около час път северно от Хановер. В него живеят около 70 хил. души, които най-вероятно живеят там, за да посрещат и изпращат туристи като нас…
Когато тръгвахме към Целе, нашият домакин каза, че градът изглежда точна така, както си представям немските и австрийските градове от преди няколко века. Оказа се, обаче, че е още по-интересно.
Попаднахме в Целе в пазарен ден – на една от централните улици продаваха риба, плодове, сладкиши и цветя. Исках да си купя цветя. Харесах си едни циклами, на които пишеше, че издържат до -8 градуса. Оказа се, обаче, че няма да издържат на повече от +16 и се отказах…
Целе е обявен за град-музей и е един от трите немски града, които са удостоени с правото да имат свой собствен герб.
Къщите в града са дървени, паянтови („паянт” е вида дървена конструкция – тази дето е на триъгълници) и доста високи. Част от тях са строени от местни заможни индустриалци (знаете ли по какво се познава 😉 ) главно в периода 1520 – 1650 година, ако се съди по надписите по фасадите. Фасадите… Не мога да ги сравня с фасадите в Барселона – там стилът е друг – величествен и възхитителен. В Целе фасадите са изрисувани и имаш чувството, че си в приказка – всеки момент очаквах от някъде да изскочи я Хензел, я Гретел, я някоя бясна Баба Яга…
Едва няколко дни по-късно разбрах, че това няма как да стане, защото ако аз бях на мястото на Хензел или Гретел, щях да се установя в Хилдесхайм – следващият град-музей, който посетихме. Той се намира още по-на север и наброява едва 30 хиляди човека местно население. Градът е съставен само от сгради-паметници и магазини на големи вериги. Е, има и хубави кафенета, където (ако имаш късмет) ти сервират истински италианци 😉 Къщите са с около сто-двеста години по-млади от тези в Целе.
Хилдесхайм е град под закрилата на ЮНЕСКО (за световно културно наследство) и някои от къщите са реставрирани в последните стотина години. И там имаше от онези богаташките къщи. (хайде, де, опитайте се да се досетите по какво се познават!).
Не знам какво повече мога да кажа за тези два града – и в двата имаше интересни часовници, които на кръгъл час звънтяха с истински камбанки, и в двата имаше клюмнали на една страна къщи, и в двата града си задавах един и същи въпрос: „Абе, на тия хора как не им падат керемидите?!”
Май няма циклами, които биха оцеляли през зимата навън при нашите условия. Всъщност, те и навътре май не оцеляват. 😀
Благодаря за разказчето!
ааа, оцеляват, оцеляват 🙂 Аз имам хубава тераса, на която не пада много под нулата, ама жегата не мога да я спра… Това лято жегата ми унищожи цикламите.
Отбелязвам си специално заради вас двамата да пусна малко снимки на моите циклами (вътре, на перваза на прозореца стоят). В момента има около 20-тина цвята 😀
LeeAnn,
леко завидях, а като погледнах в Пикасата – завидях малко по-НЕ-леко.
Иначе казано – изпопадаха ми керемидите.
В Средна гора има диви циклами – много приличат на тези.
Благодаря за виртуалната разходка!
@зори: Тези, които ги продават по пазара, са капризни като цяло. Понеже са внос. А горските мисля, че са защитени от закона.
@Гери: Чакаме с нетърпение. 🙂
“Попаднахме в Целе в пазарен ден” – все едно чета приказка си помислих, като го прочетох. Страхотна приказки, а тия старчоци по-горе за циклами ми говорят 😀
Малко съм разочарована от вас – никой не иска да каже по какво се познават къщите на богатите индустриалци 🙂
LeeAnn, като се пускат въпроси за заспалата аудитория – казва се “Който ми отговори пръв…(тук обещаваш нещо си)”.
Та по каква се отличават къщята на тамошните чорбаджии-индустриалци от тези на простосмъртните?
“Куличките” на покривите от DSC00074.jpg са много странни – какво е това?
Кулички ли? Коя снимка гледаш? Това на DSC00074.jpg е част от къщата, не е нещо специално и не е отговор на въпроса 🙂
А иначе си права – награда за този, който познае пръв 🙂
А защо покривите на някои сгради са различни?
еми, сигурно керемидите са направени във формата на ‘тази къща принадлежи на богат индустиалец’
Лю, виждам, че днес си в настроение, ма как тогава изглежда формата на керемида “тази къща принадлежи на свръх-богат индустриалец” – да не троша време за дребните риби 😛
LeeAnn, може ли да си слагат надписи?
това имах предвид, че с керемидите е написано, нали се сещаш как с различни цветове по стадионите пише цска, примерно. е, нещо такова 😀
аааааааа, ясно 😛
Лю, по нашeнско – най-богатите често имат и най-големите къщя, често и най-грозните, щото се гледат да са най-, ма по немско как е – идея нямам – това с надписите е добро.
И като ще си правим загадки – “индустриалец” точната дума ли е, щото развитието на производството и създаването на производствени отношения от този тип е нейде къде 18 век?
LeeAnn, аре кажи дееееее, по какво се отличават!
Отличават се по нещо твърде очевадно, за да го видите!
Не е по надписите. По нещо много по-голямо е.
И добре, нека не са “индустриалци”, нека бъдат “търговци” 🙂
Е, тогава – просто са с по-високи къщи – респ. покриви – трябва им място за стоката 🙂
тва бакеr английското baker ли е? Щото аз мислех, че това е подсказката, ама ми се видя твърде прозаично. Все едно на моята къща да си напиша неземно красива русалка.
или по рисунките? Струва ми се, че виждам нещо, ама съм възпрепятствана от 6 играчки пред мене. Глей как ме зарази и сега те спамя …
зори напипва, че е нещо в къщите… чудо 😉
нали ви казвам, че по къщите се познава 🙂
не е надписа, не са рисунките 🙂
друго е и наистина е прозрачно – сложила съм ви го на снимка.
след този жокер се оттеглям и чакам верните отговори 🙂
ха-ха, а къщата от DSC000741-500×375.jpg имаш ли я в цял ръст, защото не е много ясно онази врата на кой точно етаж се намира — втори, пети etc 😀
@deni4ero
аха, това bäcker на немски е същото като baker на английски. и доколкото разбрах, това едно време е било седалището на гилдията на пекарите в този град, а сега е превърнато в почти модерно кафене.
е, неееееееее
в Пикасата има една зелена с 2 такива
Да, Ники, едва се побра, но я имам – ето я: http://picasaweb.google.com/daniella.sokolova/Hildesheim02#5522612107739908690
Охоо, има я! DSC00070.JPG
😀
Е кво сега – те действащи ли са?
От там кво са правили – разтоварвали ли са?
Да, зори, разтоварвали са.
Навремето жилищните помещения са били на първите етажи, а всичко нагоре е било склад. Колкото повече стока – толкова по-голям склад. Или обратното. Според зависи.
Затова има врати, които водят към никъде – за да не се минава през къщата и да се смущават обитателите й 😉
та, остана само един отворен въпрос – онзи за керемидите 😉
или може би два…
Знаете ли кои са трите немски града, които са удостоени с правото на свой собствен герб?
LeeAnn, Ник се справи със загадката, сега ни оставяш да се ровим в нета за гербове… се ще излезе някъде, ма това си е утешителна награда 😉
утешителна, ама награда… 😉
„Знаете ли кои са трите немски града, които са удостоени с правото на свой собствен герб?“
Всъщност сигурна ли си, че са само три? Да не ги караш да търсят под вола теле? Като гледам, освен Celle, със собствени гербове са показани и Eisenach, Fulda, Gera, Giessen, Gotha, Göttingen, Greifswald, Jena, Kempten, Laatzen, Landshut, Lingen, Lüneburg, Neu Ulm, Neubrandenburg und Offenbach 😀
Знам, че Берн има мечка, а Бремен – ключ, но правото на герб мисля, че е нещо подвеждащо – политическата история на Германските провинции е… забавно четиво, но аз имам други пристрастия.
В много Късното Средновековие или началото на Просвещението много градове имат специфичен статут, освободени са от дадени налози, занимават се със специални дейности и пр. Та – има вероятност в едно друго време да е имало много повече или по-малко гербове.
Това е много пространен начин да кажа – хабер си немам кви са сега тия гербове.
P.S. Гербът на София при детелината към телевизионната още ли е читав?
амииии….:) не знам 🙂 всъщност 🙂
аз запомних три – Целе, Бремен и още едно, ама дали за герб ставаше дума… 🙂
🙂 Сладурана.
Ти поне си запомнила нещо, снимала си, а аз като се върна от някъде…
леле-леле, то не били компютри, а компоти. абе знаех си аз, че ги караш да преглъщат зелен хайвер 😀
ами то всъщност и Berlin, и Hamburg имат също гербове 😀
е, ти пък сега, както каза зори, поне нещо съм запомнила 🙂 😛
да де, и аз това казвам — не били компютри, а компоти, и не сме ги били изнесли, а ни ги били върнали 😀
следващото пътуване до германия — с диктофонче. btw там май също трябва има клубове по парапланеризъм 😀
Ник, стига се прави на страшен – не ти ли беше забавно?
LeeAnn, хареса ми задачката ти днес – работя по едни гадости и беше много освежаващо да се разсейвам чат-пат. Благодаря!
а колкото до керемидите — въпрос на керемиден дизайн и подложки под самите керемиди 😀
@Зори
аз не се правя — идва ми отвътре 😉
@ Ник
надувка 😛 – вярвам ти.
Не, Ники, в района на Хамбург и Хановер е твърде плоско за парапланери и затова те компенсират липсата на възвишения като летят с балони. Точно преди да си тръгнем в небето имаше 5-6 балона 🙂
А за диктофона… Не знам, още не мога да възприема идеята до край… Предпочитам да снимам 🙂
зори, удоволствието е мое, пак заповядай 🙂
@LeeAnn
че кой говори за района около хамбург и хановер. поразпитай за шварцвалд и харц — там определено е по-високо, а няма да споменавам изобщо за бавария 😀
btw знаеш ли какво свързва шварцвалд и българия?
@Зори
надувка обикновено има отрицателна конотация, така че не вярвам да ми вярваш.
ей, хора, ще ме увътрите откъм билетчета, ей … не смогвам да тц-кам качествено …
@ Ник
Тая опашка не я размятай толкова близо до ръчичките ми 😛
само си приказваш.
@ Ник
Пиша, говоренето е друга форма на общуване 😉
ок, нека бъде „само се заканваш“ 😉
Я, ти се съгласи на преформулиране:))))
Играе ти се.
я виж ти — ти си изненадана?! я в досието.
Аз говоря, защото там бях 😉
Като отида в Бавария, ще говоря за Бавария.
И, да, знам – Дунав го прави 😉
ами аз какво казвам — отиди към шварцвалд, харц и/или бавария и тогава говори (пак) 😛
и браво, внимавала си в часовете по география :D, ама да беше оставила останалите да се опитат да познаят.
Е, как да ги оставя, като е адресирано до мен и пише “знаеш ли”, а не “знаете ли”…
Ако се изразяваше малко по-точно…