… и хиляда публикации повече 😀
Този паметен ден бе началото на една различна история…
Една различна история, започнала съвсем обикновено, но много бързо заживяла свой собствен интересен и динамичен, шарен и пухкав живот.
Без този ден и без тази различна история, днес нямаше да има приказки за Облаче, нито „Пухкава приказка”, нямаше да има разкази за рицари, принцове и принцеси, нямаше да има пътеписи за Барселона, статии за парапланери и народни танци, фотодневници и нощни фоторазходки…
А това означава, че нямаше да ви има вас – приятелите, които намерих на страниците на leeneeannn.info и благодарение на които, блогът продължава и ще продължава да съществува и да ми носи една различна радост и едно различно удовлетворение 🙂 ОБППДЗ!
Само Ники и Григор щяха да са тук, защото идеята и усилията около началото на тази различна история бяха техни, но най-вероятно щяха да са ми обидени, защото не съм ги послушала и не съм им повярвала, та всъщност, сигурно и тях нямаше да ги има…
Но, стига приказки от мен! Ники е тук и също иска да ви каже нещо…
Днес, 21-ви януари тази година (ха-ха, този път не го пропуснах) се навършват цели пет години от създаването на този блог. И понеже продължавам да надвивам егото в себе си, няма да ви занимавам с повече статистика и с това как сме продължили да бъдем велики (вие и без това го осъзнавате :D), само ще кажа, че силно се надявам, тези които са наминавали от тук в последните няколко години, да са намерили това, което са търсили.
И пак да благодаря:
- на вас, че ви има, че се разхождате из страниците на този блог, както и че се осмелявате да коментирате (кога заядливо, кога не толкова :P));
- на Григор — за това, че даде едно здраво рамо, когато имахме нужда от такова;
- както и на всички останали, допринесли (волно или не) за създаването и развитието на този блог.
И понеже придворният профайлър се осмели преди две години да направи едно предложение, сега очакваме и други предложения за точна дата на духане на свещичките 🙂
Но, стига приказки. Време е за празник!
Днес LeeNeeAnn.info става на 5 годинки!
Наздраве!
И да не забравите да продължите да се навъртате наоколо и в следващите 5 години 😉
Честит юбилей! 😀
Да сте живи и здрави, все така пъстри, нестандартно-изненадващи и вдъхновени!
Наздраве! 😆
Брей! На 5 години, а толкова отворени 🙂
Живи и здрави, най-вече за да се чувствате добре и на същото място – за да продължавате да ни радвате 🙂
Щом, вие, Ваши господарства, и шефа на Шарколес позволявате наздравици по никое време – (на)здраве да е 🙂
Живи и здрави!
Дълги години още приказки и снимки, дневници и нощници…
И без този ден аз нямаше да съм летял с парапланер 🙂
Успех!
Мерси, Гери и Дени4еро 🙂
хехе, верно Иво, нямаше да си летял 🙂 с моя помощ :), но без моя можеше и да си летял, но пък нямаше да се познаваме и нямаше да го споделиш тук с нас 🙂
Да ви е все така хубав блога!
Спамър да не виждате,
да ви се множат заявките,
а с тях и хорските усмивки 😉
Кво е това “Наздраве!” – на пет години може само лимонада и боза!!!!
И по-често постове, щото хората трябва да ви се радват по-често, аааааа!
Честито!
Да сте много здрави и весели!
При вас винаги да е така приятно и пълно с прекрасни хора!
Да сте живи и здрави! 🙂 От нас – четенето 🙂
Честит Рожден Ден!
Пожелавам ви и занапред да ви е интересно и забавно, да ви навестяват хора, които ви допълват и провокират, да ви е приятно да споделяте и да откривате нови теми, които ви вълнуват!
И понеже дадоха запор на наздравиците:
– Две бози и “Сладкопойна чучулига” до дупка! 🙂 :*
А, Контеса, за-пор-а е за пор-овете, нас не ни лови! Наздраве!
Имаше един сив свят, под едно сиво небе, и един сив град със сиво сърце.
Хората там имаха сиви лица, ходеха в сиви одежди,
и таяха във също тъй сиви сърца бледи, безкръвни надежди.
Принцеса живееше във този свят, тих, мрачен, издялан без цвят.
Принцесата леко и тихо заспа, мечтаейки мълком за свят със цветя.
Не, не, не! Тази история не почва добре!
Принцеса живееше в чудна страна, пълна със птици и пъстри цветя.
Потоци шептяха новини важни, от ранни зори дрънчаха рицари снажни.
Всякакви създания огласяха гората, мислеха как да радват децата.
Вещици, лами и други анаграми минаваха редовно да се радват на
оазисчето безподобно.
Спала принцеса под салкъм. Сънувала чуден сън.
Била в друга страна, а безцветен бил света.
Без усмивки били хората, нямали розови очила.
Все чувствала се там умората, тежала сива мъгла.
На пук на сивото принцесата се усмихнала.
На пук на теглилото маргаритка поникнала.
Призма направила от строшено стъкло, дъга извадила от сиви лъчи.
Изчезнало тогава сивото зло, престанал светът да мълчи.
Кой свят бил е сън и кой остава навън никой не знае до ден днешен.
Дали принцесата под салкъм имала е сън мънинко смешен,
Или принцесата в сивия свят, спейки довела е пъстрия цвят,
Никой не може да каже, но сиво и никой веч не мож ви покаже!
Благодаря ти, гост, такъв подарък много вдига летвата 😉
Но, понеже, аз съм много добра и благородна, удължавам срока на рождения ден до 31 януаари, което автоматично означава, че и срокът за изпращане на подаръци се удължава до тогава 🙂
Честит рожден ден!
Важни са първите седем!
Цветно и усмихнато от мен!
Благодаря, Лилия!
Честито! Това е сериозна блог-възраст. 🙂 Да не ви напуска още дълго вдъхновението. 🙂
Благодаря :), Точка, да ти се връща 🙂
сега очакваме и други предложения за точна дата на духане на свещичките…
Ами след толкова плескане през ръцете, дето посягат за “наздраве”, освен… да предложа Денят на Св. Трифон – 1 февруари? 😉
аз, тъкмо идвам да кажа, че пак на раз…думка ще се събирате, че забравих на обяд …
С осем минути закъснение – честит празник от мен!
Моля, продължавайте да ни радвате все така 🙂
Извинете, че пак се намесвам така нахално, но ми е едно такова любопитнооооо…
Е ли възможно да споделите с аудиторията най-любимата си публикация на блога за тия 5 години!!!!?
Много моля!
А за купон, ее айде де, то вече е време, пък и Гертруд и Рошавото вече се побъркаха от чакане 😛
(и аз, но се правя на непукист)
ихааа, айде честито!
:)))
извинена си, зори, (нали не очакваш да избирам измежду “децата си” 😉 )
още повече, че е по-уместно ние да ви зададем този въпрос, а не вие на нас 😉
та, коя ви е любимата публикация?
Аааааа, инфо за инфо – все смяташ нещо за много любимо, не ми излизай с тия 😛
Децата са едно, постовете – друго. Аз имам любими, но и ти ще си кажеш – иначе не е честно.
Добре, ще си кажа 🙂
След теб 🙂
от твоите това
а от тези на древния това
Е има и доста други, но към тези винаги се връщам 😛
Ти си сега.
от моите – това
от тези на Ники – това
🙂
хайде, сега досаждай и на другите да си кажат 🙂
Аааа, не е честно така – Ник защо пак си трае!!!
(мрънках на Гост и Рошавото, а Контесата си е сложила тухлата в скайп и ще почакам)
ха, че то това си е между вас — къде ме търсите мен, аз съм „out from the universe“.
пък и е толкова отпускащо да си траеш … 😉
Отпускащо е за теб. Няма оправия с тия древни.
Ареееее дееее – само тоя път (за днес)- мрън-мрън!
Ник,
това изказване трябва ли да се тълкува като излизане от мълчанието? (angel)
@Зори
така е — няма оправия.
@gost
по-скоро като кратка отбивка 😉
Хъм
аз се чувствам недостойна да избирам сред толкова скъпоценности …
а аз – неспособна да избера 😀
Вече казах на Лю – “алчни” сте – искате всичко за любимо 😉
ама, Зори, влез ми в положението – я, кажи на господарите на едно кралство, че нещо не е така достойно като друго? Директно виждам как светва стрелката в посока “ККЗ” и се сгърчвам от ужас … не мога да си го причиня, тъкмо се лакирах …
мхм… или че най-най-доброто предстои, примерно?!… аре аз таковата, метлата на четвърта и беж! 😆
Хъм – хъм – хъм – аз пък си имам любими 😛
значи, Гери, по-принцип, може да го кажеш това, но, шепнейки, за да не те чуят, щот откровено си търсиш боя 😀
Не знам от коя приказка сте точно, ама или сте от онази, в която поданиците са страхливи, или сте от онази, в която принцесата е зла…
Наше Благородие току-що си извади бананите от ушите и със закъснение разбра, че Спаска във фонов режим ми е опявала на три гласа да се явя тук на незабавна аудиенция.
Никак не обичаме да ни юркат, но пък от друга страна се оказа, че трябва да си дадем мнението. Обичаме да си даваме мнението. Някой каза, че било от възрастта. Удивително как хората, които срещаме са все на възраст да имат нужда от нашето мнение.
Но да не се отклоняваме.
Ние обичаме да четем това.
А когато се затрудняваме да сричаме, предпочитаме да гледаме това.
И така – някой друг да се нуждае от драгоценното ни мнение? По какъвто и да е въпрос?
🙂
Лееееее-лееееееее, какви екзотични практики имали контесите – банани в ушите (миг-миг)!!!
Арееее, признайте си Ваше Ве(и)ликолепие, имахте бал – двудневен 😉
@зори
Балове докато ни се изтъркат обувките. А те едни качествени подметки им правят напоследък… 😉
Я, поданиците не били страхливи, въпреки, че само един престрашил се, не прави всички да изглеждат смели…
ех, зори, виждаш ли какъв зор е с инициативите 😉
И сега какво — няма да има торта със свещички?!
Има, ама е облачна 😉
Е ква е тая приказка – арееее, ще си правим бал, с торта – пишете, бе хора и приказни герои. Пишете, че Ник почти пусна сълза за тая пуста торта!
аз, нали съм от принцесешки род, много обичам Принцесешките истории, ма не знам как да сложа линка, за товащ е помоля уважаемата аудитория да ги намери горе в ляво.
а от снимковото изкуство съм превзета от немислимо красивите залези.
хайде, като за триглави лами с философски пристрастия да го кажа кратко и ясно — искате ли да се съберете и да хапнете някъде торта по случай рождения ден или не искате?
това ви бях попитал, ама нещо вятър ви вее на кой знае на какво.
та спряга се дата 02.02.2011? възражения надали ще се приемат.
ако е важно… само да спомена, че аз на 2ри не мога… мога на 1ви и на 3ти…
само, ако е важно…
ами важно е 🙂
значи или първи или трети, може и април, ако са толкова несериозни. или пък направо след още пет години.
e, аз за това юрках народа
Гертруд е ясна – иска – тя си го каза.
Аз и Спаска – също – казвам го пак и нямам претенции – която дата кажете – бива само да е след 18 часа.
Останалите… да си кажат.
И да е тия дни все пак – след пет години… е прекалено дълго, Ваша Древност, а нема нужда!
аз също искам да се отпразнува сега … моля …
Ха! Ник, да разбирам ли, че си се отпуснал и сега ти се яде нещо сладко? То всяко отклонение от пътя води до нови…
Нищо де! Ще ти се прости от висшата, гвселенска сила. Сладките винаги са били на почит. Даже моето поздравително стихотворение носеше кодовото име “Диабетното” преди да бъде обезглавено. 🙂
ПП: Защо точно втори?
на мен винаги ми се яде сладко, ако и да съм наследствено обременен (здрасти, мари-ана) 😉
а защо точно втори ли — ами да има за какво да се хванете, нали ме обвиниха наскоро, че съм хвърлял сламки и съм гледал сеир, та реших да си подкрепя малко от малко репутацията 🙂
Аз съвсем правилно си разбрах запитването за събиране по случай РД-то, но тъй като почти сигурно няма да мога да дойда, си мълча тъжно в ъгъла и се теша със сладко. 🙁
Ако решите съвсем да ми скофтите зимата, след като се съберете, недейте да показвате никакви снимки.
Любопитно би изглеждало обаче уговаряне за сбирка на 1-ви април. Върви, че разбери кой се шегува. :)))
Къв април, това е след сто години, аре не бъдете гадни, знаете колко ми е търпението…
Контесо, не бъдете егоистична, а ний – майналиите кво да кажем? Нека се радваме на чуждото щастие, така ще придобием повече щастие. Освен това е добър повод да се тешиш с още повече сладко. Стронгли рекамендвам новия шоколад на Милка, който е просто … разкошен.
Pingback: Handful of Light » На бяло сладко при щерката на зимата
Честита годишнина 🙂
След още две тръгва на училище :Р
Благодаря 🙂
леле, да, представяш ли си го :))))
да, ей толкова висок, слабичък, любопитен..:)
… и малко тромав, глупавичък, безобиден…
… и готов да раздава mae-ashi mae-geri наляво и надясно.
„Нанесе побой на Росен и му разби окото.“
ха-ха, безобиден, нали 😀
ааа, какъв Росен, какъв побой, за какво mae-ashi -mae-gashti ми говориш?!
той е добъъърр!
това, че е добър, не му пречи 😛
и да ви имам асоциациите 😀
Тя калпазанщината от теб ще дойде, Ник, няма кой друг да го научи да маа герита, аши-та и други неща, ми земи му покажи и нещо красиво (снимка някоя), а не само хулиганщини 😛
че аз досега какво съм му показвал — хулиганщини или други красиви неща, а?
Дай да сме честни – и двете, дядо попе 😛
И продължавай в същия дух 😉
И колко още да чакам за снимка пък и приказка ми се чете – двойно пък (подсмърчане също)
ами снимки има (достатъчно), макар и не точно тук.
а за приказките — мрънкаш не на този, на когото трябва 😀
а и нали се сещаш за онази стара българска поговорка — дето била срам за майстора? а и как иначе ще се научите на търпение, ако всичко ви се сервира веднага?
Видях ги, но съм забелязала, че ти представяш различни неща тук и там, демек не е точно така, но няма да се заяждам повече, защото видях, че има нещо новичко :)(днес няма да се заяждам)
А за приказките – мрънкам където може, пък каквото стане.
Ох, уроците по търпение са ужасно скучни 😛
така е, уроците по търпение наистина са страшно скучни, затова и датата за духане на свещички ще бъде на първи април тази година.
Надявам се това да е само началото 🙂
Fly on your way, like an eagle,
Fly as high as the sun,
On your way, like an eagle,
Fly and touch the sun.
Благодаря ти, Миташки 🙂