Амстердам

Има градове, които оставят отпечатъкът си върху теб – Барселона, Истанбул – цветно, завладяващо, не ти омръзва, не можеш да им се наситиш… Бих се връщала там отново и отново.

Амстердам е друг вид град – град, който ти позволява ти да оставиш отпечатъка си върху него, град, който общува с теб и е готов да те приема да се връщаш там отново и отново…

Колкото повече време прекарвам в този град, толкова повече започвам да го харесвам. Предишния път имах възможността да го видя за 2 часа и сега осъзнавам, че това е било като да се докоснеш до корицата на книга. Виждаш я отпред, прочиташ заглавието, обръщаш отзад да видиш резюмето и да решиш дали искаш да я разгърнеш и да се потопиш в нея. И с Амстердам стана така – дойдох, видях го за два часа и реших: „О, да, искам, ИСКАМ!”. И се случи. И се надявам и тепърва да се случва…

Първосигналната ми реакция за Амстердам беше „Тясно”: къщите са повече високи, отколкото широки, някои хора имат адрес на реката, даже не на земята, и в същото време повечето улици са широки. Има сравнително малко наистина тесни улички. Странно объркано усещане ми създава комбинацията от толкова тесни входни врати и толкова големи поляни със зелена трева и площади в самия център на града.

Улиците на Амстердам са пълни с хора по всяко време на денонощието, много хора, всякакви хора – млади, стари, местни, имигранти, туристи, работещи или не, учещи или не, пеша, на велосипеди, мотопеди, моторетки, бързащи, шляещи се, зяпащи, снимащи… Единствената разлика е, че вечер и нощем улиците в центъра откровено миришат на марихуана 🙂

Иначе и денем, и вечер, велосипедистите са като напаст – приличат на буболечки, които изскачат от най-неочаквани места и непрекъснато дзънкат със звънците на колелата си. Трамваите също дзънкат непрекъснато. Това добавя към излъчването на Амстердам… пулс, който леко затихва с напредването на нощта и се усилва с идването на утринта.

Улиците на Амстердам са пълни и цветя, които противно на мита и очакванията ми, не бяха лалета. Всъщност, достатъчно (на брой) живи лалета нямаше и в Музея на лалетата, но пък имаше интересни исторически факти за това кралско цвете 🙂 В музея имаше снимки на цветя, които повече приличат на лилиуми, отколкото на лалетата, но тепърва ще проучвам този въпрос… Може да се окаже, че лилиумите, които толкова много харесвам, всъщност са лалета. Би било разочароващо откритие…

Имах късмета да попадна на пазара на цветята и нито лалетата, нито лилиумите бяха най-впечатляващата гледка там. Определено най-красивото и впечатляващо творение на холандските градинари бяха Амарилисите – разкошни, чак нереални… Бях на косъм от помъкването на една такава саксия към вкъщи…

Амстердам, сравнен с градовете, в които съм била, е градът с най-добрата инфраструктура и обществен транспорт – има толкова много трамваи, метро, автобуси и влакове, че няма начин да закъснееш. А пък благодарение на това, че са толкова много, никога не се напълват и вътре не става блъсканица, което пък прави хората спокойни (или поне: не създава предпоставки да бъдат нервни).

Амстердам е град с много верен усет към туристите. Въпреки, че често (вероятно заради езика) ми се налагаше да бъда упътвана, нито един път не ми се наложи да питам… На всяко място, на което евентуално би се наложило съдействие, имаше хора, които правеха точно това – упътваха. Преди да си попитал, те вече ти казват: „Ако сте за центъра – това е вашия влак”, „Ако сте за летището – влака спира на С и ще дойде след 3 минути”. Впечатляващо е, но като се замислиш, не е трудно да се постигне – трябва ти само наблюдателност и статистика. Наблюдателност да забележиш (неориентираните) туристите и статистика, за да знаеш къде се затрудняват/губят и за какво питат най-често 🙂 Съвсем съвсем просто 🙂

Затова, ако се чудите къде да отидете това лято: Амстердам е много добра идея!