120 минути в Амстердам

Официално престоят ми в Амстердам се води три дни, но тъй като бях там по работа,  реално в самия Амстердам на разходка прекарах точно 120 мин. Моите 120 мин. Единствените, в които не валя дъжд. Но пък духаше. Така силно духаше, че като разперех ръце и якето ми си стоеше успоредно на земята, въпреки джунджуриите по джобовете…

В Амстердам видях две неща, които никога няма да си имаме в България – канали и таксита 🙂 И ако каналите са разбираема находка, то за такситата сигурно се чудите.

В първия момент и аз се озъртах шашнато  – такситата в Амстердам са впечатляващи – големи нови черни мерцедеси с високи синеоки костюмирани шофьори, с навигация и POS устройство за плащане с карта. Шофьорите не слушат музика и не говорят по телефона без твое разрешение. Всеки път те питат дали престоят ти минава добре, дали градът ти харесва, дали имаш нужда от някаква помощ или съдействие (сега се питам дали ако бях поискала трева щяха да ми дадат ; ) ).  Възпитани, галантни …

Един от шофьорите беше малко по-разговорлив (и противно на личната ми нагласа – и аз се разприказвах) и в някакъв момент от разговора му казах: „Аз съм от София, там такситата са стари и жълти”, а той усмихнат до уши ми отговори: „Ние возим бизнес хора, лейди, не можем да си позволим да сме стари и жълти”.

Е, няма да ви изненадам, обаче, като ви кажа, че такситата са скъпи. Емиии… Скъпи са!

Каналите…

Очаквах блатиста и миризлива гледка, но много сгреших. Каналите са великолепни. Особено през есента, когато листата на дърветата падат във водата и пътешестват из целия град 🙂

Лодкарите пък са феноменални шофьори! (как се казва човекът, който кара лодката?) 🙂

Мостчетата също не са за пренебрегване – уж са еднакви, а всяко си има собствено излъчване. Някои от мостовете на Амстел се вдигат.

Сградите – тънични, фини, кокетни и определено подреждат Амстердам на почетното второ място в сърцето ми – след Барселона и преди Хановер. Засега 🙂

Като цяло, Амстердам е тесен град – всичко е миниатюрно, като в детско Лего, но пък вниманието към детайла прави впечатление на всяка крачка.

Някои хора дори имат адрес на самата река – Амстел 246F. Някога хората в Амстердам са плащали данък сгради на базата на ширината на фасадата си и затова са се научили да живеят в тънки къщи. Тези пък, които живеели върху самата река – не плащали данък изобщо.

Допусках, че понтонните жилища ще ме шокират с неуют и нефункционалност, но всъщност се случи точно обратното – в някои „къщурки” бих живяла с удоволствие.

Да, определено Амстердам ще е сред дестинациите ми за 2011 г.

Пожелавам го и на вас!

7 Comments

  1. Ееееееееееееееееееееее, колко време го чаках тоя Амстердам 😉
    И 120 са си 120, а хич 😛

  2. “Как се казва човекът, който кара лодката?” – Човек, който кара лодка. Задаваш отговори, Дачи 😛
    Прекрасна разходка! Gracias!

  3. Първите 3 снимки са от улица Reguliersgracht (7-те канала). Снимката с туристическото корабче е на5-тия, точно пред къщата, в която живея! 🙂

  4. Красота! Дачи, това твойто си е направо като да открехнеш леко кутия шоколадови бонбони, да лъхне аромата и после… пак да я затвориш с невинно изражение за “друг път”. Хайде, да идва по-бързо 2011 😀

  5. “Как се казва човекът, който кара лодката?”
    Лодкар 🙂

    Още нещо, което съм чувал за данъците в Амстердам: плащали са и според броя стъпала от улицата до входната врата, та богатите – 4 стъпала, по-бедните 1-2 или направо на улицата. Не знам дали е вярно, но видях долепени къщи с долепени входни врати с площадка на две нива – с 3 и с 4 стъпала, съответно, та може и да е вярно.

  6. Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Амстердам

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.