120 минути в Амстердам

Официално престоят ми в Амстердам се води три дни, но тъй като бях там по работа,  реално в самия Амстердам на разходка прекарах точно 120 мин. Моите 120 мин. Единствените, в които не валя дъжд. Но пък духаше. Така силно духаше, че като разперех ръце и якето ми си стоеше успоредно на земята, въпреки джунджуриите по джобовете…

В Амстердам видях две неща, които никога няма да си имаме в България – канали и таксита 🙂 И ако каналите са разбираема находка, то за такситата сигурно се чудите.

В първия момент и аз се озъртах шашнато  – такситата в Амстердам са впечатляващи – големи нови черни мерцедеси с високи синеоки костюмирани шофьори, с навигация и POS устройство за плащане с карта. Шофьорите не слушат музика и не говорят по телефона без твое разрешение. Всеки път те питат дали престоят ти минава добре, дали градът ти харесва, дали имаш нужда от някаква помощ или съдействие (сега се питам дали ако бях поискала трева щяха да ми дадат ; ) ).  Възпитани, галантни …

Един от шофьорите беше малко по-разговорлив (и противно на личната ми нагласа – и аз се разприказвах) и в някакъв момент от разговора му казах: „Аз съм от София, там такситата са стари и жълти”, а той усмихнат до уши ми отговори: „Ние возим бизнес хора, лейди, не можем да си позволим да сме стари и жълти”.

Е, няма да ви изненадам, обаче, като ви кажа, че такситата са скъпи. Емиии… Скъпи са!

Каналите…

Очаквах блатиста и миризлива гледка, но много сгреших. Каналите са великолепни. Особено през есента, когато листата на дърветата падат във водата и пътешестват из целия град 🙂

Лодкарите пък са феноменални шофьори! (как се казва човекът, който кара лодката?) 🙂

Мостчетата също не са за пренебрегване – уж са еднакви, а всяко си има собствено излъчване. Някои от мостовете на Амстел се вдигат.

Сградите – тънични, фини, кокетни и определено подреждат Амстердам на почетното второ място в сърцето ми – след Барселона и преди Хановер. Засега 🙂

Като цяло, Амстердам е тесен град – всичко е миниатюрно, като в детско Лего, но пък вниманието към детайла прави впечатление на всяка крачка.

Някои хора дори имат адрес на самата река – Амстел 246F. Някога хората в Амстердам са плащали данък сгради на базата на ширината на фасадата си и затова са се научили да живеят в тънки къщи. Тези пък, които живеели върху самата река – не плащали данък изобщо.

Допусках, че понтонните жилища ще ме шокират с неуют и нефункционалност, но всъщност се случи точно обратното – в някои „къщурки” бих живяла с удоволствие.

Да, определено Амстердам ще е сред дестинациите ми за 2011 г.

Пожелавам го и на вас!