Сиртаки, узо, слънце и море…

Най-хубаво е когато успееш да съчетаеш полезното с приятното и работата с удоволствието. Е, ние съчетахме полезната работа с приятното удоволствие, хващайки автобуса за Халкидики. Хубавото беше, че автобусът беше служебен, пътуването и престоя там – също, така че не ме питайте за цени. Вместо с пари, си служех с жълтата лентичка, която ми сложиха на ръчичката при пристигането ни в хотела.

За служебното – толкова.

Продължавам с приятното 🙂

---

Пътуването до Халкидики отне около седем часа с автобус, включително яденето на пържоли, престой на границата и спазване на ограниченията по пътя.

„Халкидики” се оказа разтегливо и разклонено понятие. Халкидики е полуостров в северна Гърция и според митологията, Гигантите живеели там. На Халкидики се е състояла митичната битка между гигантите и боговете, която боговете спечелили и триумфално се оттеглили на Олимп.

Нашият хотел се намираше в китното селце Ханиоти, на западния ръкав на Халкидики – Касандра. Първото нещо, което усетих, слизайки от автобуса и което ще остане много дълго в съзнанието ми, е уханието. Селцето ухае на цветя! На ЖАСМИН! Ароматът напомня аромата на акацията, но е доста по-силен и сладък 🙂

Това ухание завладява сетивата като опиат: веднага забравяш за таралянкането с автобуса и откривателят в теб се събужда.

Хотелът ни очакваше на самия бряг на Егейско море, без излишен лукс и помпозност (въпреки името си „Ханиоти Гранд Хотел”) – всичко беше достатъчно, нищо не беше излишно.

Захвърлихме куфарите и след бърза вечеря потърсихме морето.

Намерихме това:

Не посмях да се изкъпя в тъмното, само се разходихме боси по камъните и пошляпахме във водата. Заспах изморена и решена на следващия ден да посрещна изгрева във водата.

Така и направих. На следващата сутрин, точно в 6.00, заедно с друга ентусиазирана колежка си поискахме кърпи за плаж от рецепцията. Дадоха ни с нескрито учудване и предупреждение „водата е студена”. Реших да не обяснявам, че точно това няма да ме спре.

Когато слънцето изгря, оранжевата пътечка, която блажено чертаеше по водата, ме настигна докато лежах на повърхността й. (морето е солено и трудно се потъва в него). Отдавна изгревът не ми бе доставял такова удоволствие. Отдавна не бях започвала работен ден толкова доволна.

В края на работния ден, към 17.00, плажът продължаваше да ни чака. Морето в средата на Май е достатъчно топло, нямаше и вятър, така че плажуването ни донесе истинско удоволствие. Събрах си камъни за спомен и си обещах да не стъпвам повече на Черното ни море. (Липсата на пясък се компенсира от кристална вода, 5 вида риби в нея, чист плаж, отлично обслужване. Само фактът, че на паркинга на хотела имаше варненски коли, ми е напълно достатъчен).

Вечерта ни очакваше „гръцка вечер”, а на следващия ден – разходка из Ханиоти и Солун. Ще ви ги разкажа в друг ред, обаче.

Ханиоти е курортно селце – къщички, шандравани, палми и много много цветя, крайбрежни алеи за разходка и крайбрежни паркове с ресторантчета. Хотелите не са превзели плажа. Всички разбират английски и/или руски. Една от рецепционистките ни беше българка. Тя ни посрещна.

Вечер край морето е приятно, дори хладно. Денем става доста топло. На 16 май беше 30 градуса.

Няма как да не спомена и облаците. Над Ханиоти, както и над останалата част от острова, чак докато доближихме Рила, имаше само средни и високи облаци и никакви ниски. Още не съм решила дали това е повече странно или повече закономерно, но като стигна до истината, ще я споделя и с вас.

Солун. Това е място, на което ще се върна отново – веднага щом се наситя на Барселона, се захващам със Солун.

Солун трябва да се обикаля с екскурзовод, защото е наситен с исторически забележителности. Ако попаднете там сами, непременно се качете на крепостната стена – оттам се вижда целия град.

Другото задължително място е храмът „св. Димитър чудотворец” – петкорабна базилика – унищожавана, реставрирана и много много посещавана… Множеството туристи, които се тълпят в храма, жужат и отнемат от достолепието му, но в криптата можете да усетите истинската енергия, с която е заредено мястото. Не пропускайте криптата.

Връщам се на гръцката вечер.

По стечение на обстоятелствата, гръцката вечер започна с изпълнението на руски танци. Гост на хотела беше ансамбъл от Русия – деца на възраст от 6 до към 10 годинки. На професионализма им могат да завидят повечето български танцьори. Дори гърците от програмата бледнееха след тях. След най-много десет години, целия свят ще говори за тези деца.

 

Програмата продължи както беше планирана – с гръцки музика, песни и танци. В началото бях съвсем леко разочарована от гърците, защото танцуваха хора, чиито стъпки знам – на гръцка музика, стъпваха като за право хора, копаница, дунавско, еленино и едно съвсем обрано и умерено пайдушко. Айде, кажете ми после, че света не е една голяма кръчма 😉

След познатите стъпки, си дойдохме на думата – гръцко! Гърците редуваха „хоро сами” – „хоро с нас” – „хоро сами” – „хоро с нас”.

След танцовата програма, продължиха с  жива музика.

Нямаше как да не си потанцуваме. Потанцувахме си, гърците ни се порадваха и малко след полунощ някои от нас заспаха 🙂 … на плажа…

---

още снимки: ТУК

снимките в статията и в албума са на колегите ми и правата са запазени за тях!