Никога преди, когато чуех „Хамбург” не правех асоциация с хамбургери. А пък като чуех „хамбургер”, правех асоциация с дебел американец. Винаги съм си мислела, че хамбургерите са американско изобретение, но вече знам, че са си оригинално немско, пренесено в Америка на палубата на кораб. И за да не досаждам на аудиторията, няма да разказвам, а ще питам: Знаете ли как е изобретен хамбургера?
До преди месец не знаех нищо за Хамбург, освен че има огромно пристанище и когато чуех името му – не чувствах нищо. Сега знам точно 5 неща повече, но пък новите чувства са далеч повече от преди. Толкова повече, че не знам откъде да започна…
Прекарах 5-6 часа в Хамбург – достатъчно дълго време, за да усетиш един град и твърде кратко, за да го разбереш…
Хамбург е странен град… Огромен, космополитен, шумен, претъпкан (но не цветен като Барселона) и в същото време се откроява вниманието към детайлите. Объркваща комбинация 🙂
Хамбург си има всичко – интересни сгради (архитектура), фасади за снимане ;), часовници (харесвам часовници!),
…катедрали, чисти улици, много мостове … и Елба!
Гигантическата Елба! Тази река е част от живота на хората!
Да, знам, че е нормално да е част от живота им, щом там има пристанище, но тя е част от живота им по друг начин – по Елба има градски транспорт!
Знам, че сега се превивате от смях, но ако има нещо, което да ме грабна в този град, то това беше Елба с постройките си от 1888 г. и градския си транспорт! И ако пък искате да знаете, аз се возих с корабче по Елба. Но самото возене не беше най-голямата атракция (въпреки пръските вода по лицето ми и режещия вятър). Много по-впечатлена съм от начина, по който корабчето „паркира” на спирката, за да се качат пътниците. Може и да греша, но си мисля, че ако можеш така да паркираш корабчета по Елба, ще можеш да паркираш ТИР в центъра на София, при това – без проблеми 🙂
За града няма да ви разказвам – донесла съм ви снимки. Градове като Хамбург не могат да се разкажат с думи, те трябва да се усетят… Хамбург има собствено излъчване, звук, вкус и мирис. Няма как да ви разкажа какъв звук издава това чудо…
или пък това…
Но пък мога да ви разкажа какъв звук издават тези странни фунии…
Тази сграда също е близо до пристанището („пристанище” се оказа мноооого широко понятие 😉 ). В нея се продават билети за опери, симфонични концерти и вероятно за всякакви други културни мероприятия. От всяка от тези тръби струи музика и като приближиш ухо можеш да й се наслаждаваш, а ако погледнеш в тръбата – ще видиш надпис, от който ще разбереш какво слушаш. Никъде не съм виждала такова нещо преди! Хем забавно, хем образователно, хем много приятно.
Но, да си дойдем на думата …
Елба и постройките от 1888 г. Ето снимка! Ако някой може да каже нещо при тази гледка – да заповяда 😉 Аз не мога!
… но ще отговарям на въпросите ви като разгледате всички снимки 😉
Ваше Скитосничество, позволете да отбележа, че снимките са превъзходни и малко Ви завидях, че сте имала удоволствието да се радвате на това място.
Но голямо благодарско за пътеписа 😉
LeeAnn, снимката DSC00215 със сградите от двете страни на реката (предполагам това е ръкав или е самата река – ти ще кажеш) е новата ми любов. Държа да отбележа, че “братовчеда” и “слънчевата кула на Ник, който никакъв го няма и ми е тъжно, че си трае от толкова време” продължават да си стоят в графата любими.
Сега запрашвам да се запозная с историята на хамбургера. До!
зори, без думи си, нали 🙂
Това е изкуствен ръкав – един зад друг са два или три, оградени с такива сгради… 🙂
вълшебно е, LeeAnn 🙂