LeeNeeAnn

Неизвестното

LeeAnn October 18, 2006 October 18, 2006Емоции в проза 12

Неизвестното… Никой не знае какво е това! Но е нещо, което аз искам да знам какво е. И колкото е по-тайно и по-неизвестно, толкова повече искам да знам какво е. Но е толкова по-страшно… Какво е? … Чувство ли е?… Любопитство?… (Не)търпение?… Усещане ли е?… Вкус?… Вятър?… Светлина?… Свобода?… Приближавам много бавно и предпазливо, с малки тихи стъпки и протегната ръка, със затворени очи… Неизвестното винаги е тъмно, дори когато е обляно от светлина… Затварям очи и разчитам на другите си сетива. Виждам цветовете на дъгата… Миглите ми трепват… Неизвестното приближава… Протягам плахо едва-едва само пръстите си… Искам да го спра, да не приближава… Искам да го сграбча… но не смея… Ще го докосна с върха на пръстите си и ако усещането ми хареса, ще…

„Защо приятелката ми лети?”

LeeAnn October 18, 2006 October 18, 2006Приятелите на LeeNeeAnn творят 4

или как изглежда една летяща приятелка в очите на своята нелетяща такава 😉 Why my friend has been flying? First of all, I don’t understand this thing with flying, maybe because I’ve never been there, wherever it is… in the sky, among the clouds, in the air, not on earth for sure! But … Let me answer. Some history first: she is an adult, in the classical meaning of this word. School, university, marriage, 2 children, home, cooking, work, friends and some live problems naturally. Those were the activities of hers life. Till the Day with major D. She becomes excited, nervous, trembling, with strange behavior, like she is in love. But she already loves someone, forever. Finally we were devoted to the secret….

небето – бялото

LeeAnn October 17, 2006 January 25, 2013Приятелите на LeeNeeAnn творят 1

В облак няма разстояние, няма посока, няма човек.Когато тръгваш за облака и лифта те издига към него – около теб е приятелят ти, носят се смеховете на компанията неимоверно близки и скъпи за теб хора – всеки нарамил раница, в която носи не товар, а свободата си. Около теб е стръмнината, притихналата гора, потракването на машината. Около теб е панорамата на затиснатата равнина. Около теб има реалност.Малко по малко реалността изчезва. Първо се скрива пространството – за него ти говорят само пеещите протегнати въжета на лифта… Потъва в бялото шума.Стъпваш на краката си и тръгваш нагоре. Орисията на човека, който лети, е винаги да тръгва нагоре. И оставаш все по-сам. Отначало хората, който са вързани за земята, изчезват. Те нямат място тук. После и летящите…

небето над сопот – високо

LeeAnn October 16, 2006 October 26, 2006Приятелите на LeeNeeAnn творят 2

‘не, не ми се лети в това’ – ‘става!’… тежки сиви облаци са надвиснали над старта. никой не знае какво ще се случи – дали спокоен охладен въздух ще ни спусне на полянката за кацане или облакът ще се опита да ни всмуче в себе си – черна дупка за крила и пилоти. …прошумолява крилото на франсоа, следим го с напрегнат поглед – той уверено потъва надолу. ‘става! само излитайте по-бързо’… бърза подготовка, последна проверка и правиш крачка в небето! …поглед през рамо – едно след друго се откъсват от склона крилата, весели и цветни в сивото небе. … напред и надолу. напред и… надолу?! нечии силни ръце те хващат и стъпало след стъпало те ‘поставят’ все по-нависоко – ‘базата’ надвисва над главата като таван…

…в небето – полет

LeeAnn October 15, 2006 October 26, 2006Приятелите на LeeNeeAnn творят 1

едновременно и мечта и действителност – сбъдната мечта нека е: представи си… … прекрасен летен ден. долината е окъпана в слънце. високо в небето – пухкави кумулуси. вятърът свири в ушите ти, бие лицето ти. пропадаш в млечна пелена, мирише на влага. след миг изскачаш от облака и земята се простира под теб на длан. летиш плавно, спокойно, волно изведнъж леко подрусване – преминал си през струя топъл въздух. свиваш рязко в завой… по-стръмно… и изведнъж вдигащия се въздух те подхваща меко и хоризонта почва да потъва. оглеждаш се – крилото се проектира на фона на земята… орел се вие под теб, ползвайки същия ‘асансьор’… спокоен глас долита от радиостанцията… отпускаш завоя и потегляш надолу и напред – към полянката за кацане, към приятелските усмивки,…

Пиратството ограбва… о-о-о, пак ли?!

LeeAnn October 14, 2006 October 14, 2006Абсурдизми 0

Напоследък София е по-черна от Централните гробища, защото цялата е опасана с огромни черни плакати с голи хора на тях и единственото, което отличава тези снимки от онези в учебниците по Пато-Анатомия /или както се казва, простете, не съм медик/ е това, че лицата са с отворени очи! Откъдето и да минеш, сякаш мъртъвци те гледат от стените! Не знам кой и с какво е успял да убеди уважавани от мен /и не само/ творци да се унижат до там, че да се съгласят да им отпечатат огромен некролог приживе?! „Пиратството ограбва”… Може би идеята? Дано те да са я разбрали, защото на мен не ми е твърде ясна. Няма да пре-повтарям Пейо и Каладан с разсъжденията и въпросите им как точно са ограбени скулптори,…

Петък, 13-ти

LeeAnn October 13, 2006 February 29, 2020Емоции в проза 6

Тази сутрин, като излязох на улицата ми се стори, че всички се държат така, сякаш днес е петък, 13-ти. И се сетих, че днес наистина е петък, и то 13-ти! Какъв прекрасен ден! Какво по-добро извинение за малоумните шофьори, които правят мелета по улиците, от петък, 13-ти? Петък, 13-ти е много подходящ за случване на лоши неща. Ами, така или иначе, злото ни дебне от всякъде, защо да не го извикаме именно днес?! Днес е празник за негативистите. Тези, които са убедени, че нямат късмет, че лошото се случва все на тях, че не им върви, че не могат нищо да постигнат. Днес е празник, защото, каквото и да им се случи днес, виновен ще е денят: петък, 13-ти. Всъщност, спомням си, че те се…

Небесна разходка

LeeAnn October 11, 2006 August 20, 2007Приказка за Облаче 2

Облачето, всъщност беше момиче, ама не точно момиче, а жена, но някак по момичешки непораснала жена, така, че по-скоро беше момиче. Облачето си имаше мечта – то искаше да намери Вятъра и заедно с него да полети далеч, далеч и високо, извън Царството на Ветровете. То казваше, че иска да пипне другите облачета, но тайничко пред себе си си признаваше, че най-много от всичко иска да лети и няма значение кога, как, накъде и докъде. Само да лети с Вятъра… Вятърът, който живееше в Царството на Ветровете и беше мъж, пораснал, търпелив и уверен, но по момчешки усмихнат и сърдечен, та по-скоро си беше момче, обаче знаеше това. Знаеше и много други неща, за които Облачето дори не подозираше. Даже се опитваше да научи Облачето…

Парапланеризъм: Фалстарт!!!

LeeAnn October 10, 2006 April 10, 2020Летене (от всякакъв вид) 2

Фалстарт означава неуспешно излитане, но по-често се свързва с падане при това неуспешно излитане. Иначе си остава просто „замятане” по баира. Причините могат да бъдат много и най-различни: крив вятър, липса на вятър, не добра преценка на условията и момента за излитане, не достатъчно силно стартиране, неуверено стартиране, не достатъчно ускоряване, ранно сядане в сбруята, пасивност на пасажера /когато излита тандем/, грешка в управлението и т.н. А най-често е комбинация от две или повече от изброените обстоятелства. Истината е, че фалстартът не е никак забавно преживяване, защото в общия случай носи болка. Но пък е изключително полезен, дори и само заради факта, че припомня, че „гравитацията е закон, а не просто добра идея” 😉 За осем полета в тандем, с Емо нямаме нито един фалстарт…

Награда за въображение

NeeAnn October 9, 2006 October 9, 2006Абсурдизми 9

В коментарите към една новина за проведената в Европа и САЩ акция срещу DRM намерих следното тълкуване на съкращенията RIAA и DRM: RIAA – Racketeers Industry Association of America – Асоциация на Рекетьорската Индустрия в Америка DRM – Digital Restrictions Management – Управление на Цифрови Ограничения И подведен от поредните безпардонни и недообмислени кампании на КК “ТРУД” и Министерството на културата срещу пиратството, искам да обявя нещо като миниконкурс за разшифроване на съкращението Т.Р.У.Д, защото вече е ясно на всички, които могат и не ги мързи да мислят, че името на тази издателска къща няма нищо общо с хубавата българска дума “труд”. Наградите ще са символични и ще се изразяват най-вече в потупване по рамото и похвала пред строя. Първото постъпило предложение е следното: Т.Р.У.Д….

Survivor BG … или как да оцелеем в БГ ;-)

LeeAnn October 8, 2006 October 8, 2006Реалността 5

Уточнение: Не гледам ТВ, още по-малко Survivor BG и сходни нему предавания, така че моля да ми простите неточностите, ако откриете такива. Описание на играта, намерено в Интернет: 18 Юни 2006 1492 година Христофор Колумб стъпва на тайнствен карибски остров! Испанците търсят само едно – злато! Тогава отстъпващите индианци събират най-скъпоценните реликви на своя народ. Поверяват ги в ръцете на най-смелите, най-ловките и най-съобразителните воини на племето. Те били точно 16. Шестнайсет воини се заклели, че златото никога няма да попадне в ръцете на завоевателите. Те вървели дълго… … по пътя си оставяли идоли на духове-пазители, за да покажат пътя към съкровищата на онези, които ще бъдат достойни да ги открият. От тогава хиляди и хиляди търсачи на съкровища оставят костите си тук, в търсене…

Насаме с небето … (първи самостоятелен полет с парапланер)

LeeAnn October 5, 2006 April 10, 2020Емоции в проза, Летене (от всякакъв вид) 33

В Сопот, на 01 октомври 2006 г. останах за около 17 минути насаме с небето. Как стана това ли? С магия, разбира се. Рецептата й е простичка. Взимаш в почти равни количества /от всичко по много/: – Любознателност, граничеща с досада; – Желание и ентусиазъм, граничещи с лудост; – Търпение и разбиране /по възможност чужди/, най-добре от някой, който вече е бил там; – Доверие, подкрепа и любов от най-скъпия на сърцето ти човек, в огромни количества; – Подкрепа от други сродни души, в умерени количества; – Сълзи от радост и нетърпение, в неконтролируеми количества; – Страх до нивото на здравия разум, с леко треперене на брадичката; Смесването и хомогенизирането на съставките трае около 12 месеца. Когато всичко е готово, го натъпкваш в едни дънки,…

Тандемен полет № 8: Изпитът

LeeAnn October 2, 2006 April 10, 2020Летене (от всякакъв вид) 9

За първия ни тандемен полет съм ви разказвала, за следващите пет – също. На седмия ни полет, който ме държа в емоционална вихрушка повече от десет дни, отделих цяла публикация веднага щом способността ми да се изразявам членоразделно се възвърна… Всички тези седем полета са неповторими и специални, с висока емоционална стойност за мен. Но въпреки това, осмият е различен и още по-особен, и още по-специален! Описването му, пък, е нещо като проверка дали описателните и говорните ми способности са се възстановили… Това не беше точно полет, а по-скоро изпит, генерална репетиция, това беше край и в същото време – начало… Дълго чакано начало… неосъзнато очаквано начало… Дата на изпита: събота, 30-септември-2006 г. Място: Баира с лифта в Сопот. Прекрасно място с денивелация близо 900…

Цвят от дъга

LeeAnn September 29, 2006 September 29, 2006Емоции в рими 0

Погледни водата – тя ще ти даде роса, Погали тревата – тя ще ти даде цветя, Приближи синевата – тя ще ти даде дъга… Събери в шепи вятър, роса и дъга, Докосни ги с устни – превърни ги в свобода. Вкуси свободата – тя ще ти даде крила… Вземи крилата и събери още вятър и цвят от дъга…

Падаща звезда

LeeAnn September 27, 2006 September 29, 2006Емоции в рими 4

Уловиш ли тихо във нощта Тъжна падаща звезда Тя ще се превърне във жена Намериш ли за таз` жена чужди прелестни крила И й дадеш свобода Тя ще се превърне в светлина Върнеш ли таз` жена, там от`дето е дошла тя ще ти донесе оттам любовта Улови звезда… Вкуси я… Докосни я… Превърни я в жена… Задръж нея и любовта…

Опит за самостоятелно летене – Епизод: Първи, опит: първи

LeeAnn September 25, 2006 April 10, 2020Летене (от всякакъв вид) 5

Да напомням ли, че „летене” значи „летене с парапланер”? 😉 Кога: неделя, 24-септември-2006 г. Къде: съвсем близо до центъра на Вселената – разбирай: съвсем близо до Сопот Къде по-точно: учебния баир на Скайномад Колко: Зависи, запознати твърдят, че е 40 Какво колко: метра денивелация. Но зависи… Променливо е… Като го гледаш отдолу нагоре изглежда не повече от 15-20 м. Като тръгнеш нагоре с оборудването на гръб /около 18-19 кг/ баира става поне 50 м. Като се приготвяш за първи полет – става поне 100 м. Какво: тръни, храсти, камъни /не големи, само колкото да се удариш/ и малко остра трева… Вятър: нито грам! Облаци: само един, голям от София до Пловдив Кой: Аз и инструктор /Ники/, както и малко зяпачи, маскирани като фотографи, начинаещи пилоти…

Вир вода

LeeAnn September 25, 2006 December 23, 2022Култура 1

Виж, как само любят се луна и слънце, макар, че вън е скреж, само скреж… Там `дето любят се луна и слънце, ти можеш вятър с устни да спреш. Две очи – морета, измиват се във ведро… Южни ледове, те потапят се във скреж. Кой свали небето от звездния разкош?! Две ръце невзети – измиват светла нощ… Мокра до кости, вир вода – потапяш ти острови в дън земя. Изсъхнала в извора – вир вода. Дъжд ли си или вир?! Вир вода. Любовта е монета, зарита в дън земя, с тайнство и вълшебство извира във вир вода. Мокра до кости, вир вода – потапяш ти острови в дън земя. Окъпала мостове, вир вода. Дъжд ли си или вир?! Вир вода. Вир вода… Вир вода… Вир вода… …

Парашут

LeeAnn September 20, 2006 October 5, 2006Приятелите на LeeNeeAnn творят 0

Дишай! Не дишай! Вдишвай! Издишвай! Прелитам с тебе над земята – и става синя тук тревата. Нямам нищо под краката – ти слез за малко на земята. Ти слез за малко на земята – ще стане синя пак тревата. Вдишвай! Издишвай небесата – да стане по-синя тревата… Парашут… На места надута си и издишаш от студ… Парашут… На места надута си и издишаш от тук… Дай ми въздух на земята, попътен вятър във платната… Вдишвай! Издишвай небесата – да стане по-синя тревата… /текст Орлин Дочев, група „Станиоли” публикувам я с изричното разрешение и любезно съдействие на Орлин/

Детство мое

LeeAnn September 18, 2006 December 23, 2022Култура 5

Детство мое, реално и вълшебно, детство мое, така си ми потребно. Все се мъча света да обърна яхнал пръчка при тебе да се върна. Пак в юмруче ръждив петак да скрия пак със кучето да вдигна олелия, пак с пипер да поръся филия от хляба чер. Детство мое, на ръст едноетажно, детство мое, за мен така е важно, щом студено ми стане да мога да си взема от детския огън. Пак в юмруче ръждив петак да скрия пак с кучето да вдигна олелия всеки ден по една дяволия да е от мен. /текст на песента към филма “Неочаквана ваканция”/

Летенето и … секса

LeeAnn September 16, 2006 September 27, 2006Летене (от всякакъв вид) 14

/Предварително уточнение: когато говоря за летене, имам предвид летене с парапланер… Да си знаете… / От гледна точка на летенето, има два вида хора: Вид 1: Летящи Вид 2: Нелетящи Вид 1: Летящи – съдържа два типа хора: Тип 1: Хора, които летят сами. Тип 2: Хора, които летят в тандем. Вид 2: Нелетящи – съдържа три типа хора: Тип 1: Проекто-летящи. Това са хора, които не са летяли още, но много искат и е въпрос на време да литнат и да се приобщят към един от двата типа от Вид 1. Тип 2: Неутрални. Има най-различни разновидности: Разновидност 1: Хора, които ги е страх от високо. Разновидност 2: Хора, които са литнали веднъж, но по някаква причина не са изпитали тръпка и не биха…