LeeNeeAnn

При Alvin си харесах една книга – “За писането” от Стивън Кинг. Четох по редовете, четох и между тях. За себе си направих някои важни изводи: Няма начин всички да харесват всичко; Не са важни тези, които не харесват написаното, а тези, които го харесват. Щом самият Стивън Кинг има цял пирон с отхвърлени ръкописи и именно това го е направило този Стивън Кинг, значи всеки може да забие своя пирон в стената и да закача на него несполучливите си творби. А за да му е по-лесно, може да го кръсти “Пиронът на Стивън Кинг”. Благодаря ти, Alvin. Вероятно скоро и други ще ти благодарят ;), защото изводите, които направих означават само едно: “Приказка за Облаче” търси илюстратор, за да стане на книжка. Вярно е,…

Continue reading

…/в съвременен вариант/ От край време хората са търсели начин да общуват помежду си. И ако е било невъзможно да го направят лично – очи в очи – са намирали друг начин. Някои от тях за изпращали вестоносец да препуска дни и нощи, за да занесе едно “Обичам те” на някой друг. Други пък, най-самотните, предполагам, са оставяли съдбата на душата си в ръцете на морето. Изливали са тъгата и стремленията от сърцето си върху лист пергамент, който са затваряли в бутилка и са я запращали в морето, с желанието то да погълне мъката им и тя да не се връща повече при тях и с надеждата, че приказните морски същества ще изхвърлят бутилката в краката на верния човек… Това звучи като преразказ на сантиментален…

Continue reading

Всеки ден, по една или друга причина, се питам има ли нещо по-голямо от човешката глупост. И всеки ден, като видя клавиатурата, ме засърбяват пръстите да пиша за нейно величество Глупостта. И всеки път се отказвам, може би защото се сещам за една крилата фраза, която приписват на Айнщайн: „Има само две безкрайни неща – Вселената и човешката глупост, като за първото не съм съвсем сигурен”. Днес не се сдържах, но няма специална причина. Просто се предадох на желанието, опитвайки се да намеря отговор на въпроса „Глупостта константа ли е или се мени?”. Честно казано, предпочитам да е константа, въпреки подчертано стихийния си характер, защото ако се мени, то това ще е единствено и само към покачване. Може би това е единственото човешко „качество”, при…

Continue reading

Задачка от любимата ви “Математическа читанка” за 4 клас 😉 На едно игрище имало пейки за зрители. Ако на всяка пейка седнат по 19 души, за последната остават само 14 души. Ако на всяка пейка седнат по 17 души, то за 21 зрители няма да останат места. Колко са пейките и колко са зрителите?

Continue reading

В почти всички страни по света днес празнуват св. Николай Чудотворец – покровител на моретата, на търговците, на рибарите… /интересно тук: http://bgkulinar.net/id-1723/ Ние пък, освен този светец, празнуваме имения ден на NeeAnn, който все още не е светец, но с тази добрина и търпение скоро може и да стане 😉 Ники, пожелавам ти здраве и усмивки. Пожелавам ти много много хубави неща, които да те радват и малко малко лоши неща, по които да оцениш хубавите.  Пожелавам ти (си) да си все така търпелив и добър, за да ме изтърпиш още дълго време 😉 Честит празник!

Continue reading

Сто пирати се били в ожесточен бой. В него 40 пирати загубили око, 50 загубили ухо, 45 – ръка. Око и ухо загубили 15 пирати, ухо и ръка – 20, а око и ръка – 10. Само двамата главатари останали невредими. Има ли пирати, които да са загубили в този бой око, ухо и ръка? Въпрос от мен: Ако има – колко? 😉

Continue reading

Ганчо и Панчо са приятели. Един от двамата лъже всеки път, когато е понеделник, вторник или сряда, а казва истината в останалите дни от седмицата. Другият лъже всеки път, когато е четвъртък, петък или събота и казва истината в останалите дни от седмицата. Един ден Панчо каза: – Аз ще лъжа утре. – Аз лъжа в неделя, добави Ганчо. През кой ден от седмицата се е състоял разговорът?

Continue reading

Рачешка задача от “Математическа читанка” за 4-ти клас 😉 за физ-зарядка на сивите клетки 😉 От кошница със сливи, Васко взел половината и още една. След него, Здравко взел половината от останалите и още две сливи, а накрая Мартин взел половината от последните останали и още три сливи. Тогава кошницата се изпразнила. Колко сливи е имало в началото? П.С. Време за решаване НАУМ – 10 мин.

Continue reading

… Всичко започна от вечния въпрос кое е първо – търпението или темпераментът? Темпераментът или тъгата? Тъгата или търпението? Търпението или талантът? Талантът или търпението? Или обратното? Кой е измислил тъгата? А търпението? И какво общо има темпераментът с тях, защото талантът няма, освен, ако не се окаже, че се иска талант да си тъжен и/или търпелив. Търпението е измислено от някой тъжен човек, който, за да обясни настроението си, си е измислил, че чака някакво много важно нещо да се случи. Как иначе да си обясним това, че мъдрите хора, които уж били най-търпеливите на света, са толкова тъжни?! Да сте виждали усмихнат мъдрец? Аз не съм! Ако знаех всичко, щях да се ухиля до уши! Те не знаят, само се правят и затова…

Continue reading

Мили дядо Коледа, Пише ти едно пораснало дете с непораснали желания… Аз много слушках, дядо Коледа и искам… Искам и тази година, ангелчетата, които ще запалят коледната звезда у дома, да посипят звезден прашец по пътя си, така че нито един лош човек, страшна болест или дори лоша мисъл, да не могат да доближат дома ми и да докоснат обитателите му. Искам добрите хора да са тук дълго, а не да си тръгват първи. Искам лекарите и адвокатите да са безработни. Искам цветята никога да не увяхват. Искам любовта да лекува всичко Сега, а не да чака Времето да й свърши работата. Искам звездите да светят винаги и да показват пътя на самотните сърца към техните звездни половинки. Искам състраданието да се раздава в аптеките…

Continue reading

Полекичка лятото отминаваше и идваше есента. А след това си тръгна и тя… Царството на Ветровете променяше одеждите си с всеки изминал ден. Облачето обичаше да гледа Царството отгоре, да се любува и възхищава на цветовете на дрешките му. Царството се променяше и Облачето също се променяше… Беше минало много време от първата среща на Облачето с Вятъра и вече никой почти не си спомняше дали Облачето беше момиче или момичето – Облаче. Някои ветрове срещаха Облачето и го питаха: “Хей, момиченце, защо си тъжно?” Други пък срещаха момичето и му казваха: “Здравей, Облаче, как си днес?” На всички Облачето отговаряше: “Тъжно съм, защото слънцето си тръгна и взе цветовете със себе си!” При последната си разходка из Царството на Ветровете, Облачето гледаше от високо…

Continue reading

Понеже виждам, че се увлякохте в коментиране на предната задача, реших, че много коментари не са на хубаво и потърсих нещо друго върху което да мислите, още повече, че на някои хора този раздел им е липсвал през последните месеци. Не знам тази задача за кой клас е, но тя определено спада към областта на “занимателната математика”. Така, че леко решаване и внимавайте с подходите. Използването на програмни средства за нейното решаване не е забранено, но е леко нежелано, освен като крайно средство (поне 24 часа неистови усилия за решаване на задачата) и с условие за публикуване на алгоритъма на решението. 117. Задача за цифри Подредете десетте цифри 1234567890 по такъв начин, че да образуват число, което да се дели без остатък на числата от…

Continue reading

Еличка, Ясен и Венко събрали в гората общо 384 гъби. Първо Ясен разделил гъбите, които бил събрал, на две равни части. Оставил едната от тях за себе си, а другата разделил по равно между Еличка и Венко. След това Венко направил същото с гъбите, които имал в момента. Накрая така постъпила и Еличка. Когато всичко приключило, те видели, че имат по равен брой гъби. По колко гъби е събрал всеки от тях?

Continue reading

Задача № 5 Баба Цоцолана иска да отмери 2 кг боб от чувалче, в което има 9 кг. Тя има везни и само една теглилка от 50 г и една от 200 г. А) Как да отмери боба с не повече от три претегляния? Б) Как да отмери боба с не повече от три претегляния, ако е изгубила теглилката от 50 г? Успех! /Само да поясня, че съм преписала задачата от „Математическа читанка” за 4-ти клас 😉 /

Continue reading

Някъде през миналия век, в далечната 1998 год., започнах работа като секретарка в прилично голяма фирма /явно, щом вече им трябваше секретарка 😉 / Работата си беше екстра за плямпало като мен – в топъл офис, с осигурени контакти с разнообразни социални прослойки 😉 – супер! Успявах да си изговоря дневния дебит от думи и вечер у дома бях тиха като пеперуда… Е, вдигах домашния телефон със служебното съобщение, но… казвах, че е нарочно и ставаше весело 😉 Освен да превеждам, уреждам срещи, следя Някой да не си затрие някъде документите и/или главата, задълженията ми обхващаха и работа с телефон. Офисите на фирмата бяха на два различни етажа и колегите от долния етаж /низшите, демек ;)/ нямаха достъп до външна линия, вкл. градска. Затова, всеки,…

Continue reading

Докато Облачето си седеше в Царството на Ветровете, то рядко срещаше други облачета там. Е, идваха разни, от време на време, но не оставаха за дълго. В Царството на ветровете, освен облачета и ветрове, имаше и други обитатели, които Облачето не познаваше…То се запозна с тях в един ден, който приличаше на всички дни преди него по това, че също като тях беше необикновен. В този ден, Облачето отново мечтаеше за разходка извън Царството, но почти не се осмеляваше да си го признае, защото неговият Вятър тогава не беше там. Облачето и преди се бе разхождало само, но Вятърът му го следваше близо, неотлъчно и осезаемо… А сега… Много е трудно хем да искаш нещо, ама много, хем да те е страх, макар и малко……

Continue reading

Най-сетне купестите облаци, дето ни висят над главите толкова време, благоволиха да се окрупнят, да се прегрупират в Cumulonimbus-и и да ни пуснат дъжд. Есенен дъжд… Седя си в колата в поредното задръстване и гледам как капките се стичат по стъклото, следвайки сравнително един и същи път. Гледам през тях и се сещам за минали години, когато ходехме с бъдещия ми съпруг по улиците в дъжда и същите тези капки се стичаха по щастливите ни лица, които оглеждахме в бистрите локви. Романтичен дъжд… След това пускам чистачката на колата. Тя внася невиждана суматоха сред дъждовните капки, но пък отваря път за нови и нови… капки и спомени… Продължавам да гледам… Забравих да спомена, че в София дъждът е вълшебен! Вълшебството и магията му се изразят…

Continue reading

/*ППНК – Принцесешка Приказка с Неизмислен Край/ Всички принцове са такива, благодарение на своите принцеси. Исках да кажа, какъв принц си, ако си нямаш принцеса. Ако пък си нямаш принцеса – не си принц. Но, ако си направиш принцеса – ставаш принц… Нещо такова исках да кажа… Каква принцеса ще излезе от облачето, което сте си хванал – горе-долу е ясно. Но каква ще излезе, ако решите да я отглеждате от семенце, посадено в саксия? Русокоси синеоки принцеси порастват, ако посадите царевично зрънце и го поливате със сок от трънки. Чернокоси зеленооки принцеси порастват, ако посадите грахово зрънце и го поливате с мляко с какао. Чернокоси чернооки принцеси порастват, ако посадите кафено зрънце и го поливате с кафе /малко захар е препоръчителна, но не задължителна/….

Continue reading