Облачето и птиците

Докато Облачето си седеше в Царството на Ветровете, то рядко срещаше други облачета там. Е, идваха разни, от време на време, но не оставаха за дълго.
В Царството на ветровете, освен облачета и ветрове, имаше и други обитатели, които Облачето не познаваше…То се запозна с тях в един ден, който приличаше на всички дни преди него по това, че също като тях беше необикновен.

В този ден, Облачето отново мечтаеше за разходка извън Царството, но почти не се осмеляваше да си го признае, защото неговият Вятър тогава не беше там. Облачето и преди се бе разхождало само, но Вятърът му го следваше близо, неотлъчно и осезаемо… А сега…
Много е трудно хем да искаш нещо, ама много, хем да те е страх, макар и малко… Особено, ако си Облаче… Затова, когато Ветровете се събраха на съвет, за да решат дали отново да пуснат Облачето да се разхожда само извън Царството, то бе затаило дъх и не смееше дори да диша, да не би Ветровете да чуят учестеното му дишане и да решат, че е прекалено изплашено, за да излиза само… Облачето бе забравило, че ветровете винаги много добре знаеха как точно се чувства то и му разрешиха да отиде на разходка, след като то обеща да слуша непознатия Вятър, който щеше да го следва и пази.

Облачето засия от щастие…
Е, първо малко се изплаши, но сетне му мина…
После се притесни, но му мина…
Накрая се развълнува, но също му мина…
… И съвсем накрая, като се върна в Царството искрено сияеше!

Разходката бе пленителна, вдъхновителна, очарователна и неповторима, както винаги. При тази разходка Облачето се запозна с птиците – едни странни обитатели на Царството, които играеха с ветровете и понякога бяха толкова буйни и неукротими, че чак го плашеха.

В Царството имаше всякакви птици – Ястреб, Орел, Сокол и … един Пуяк. Да, истински Пуяк! На тази разходка Облачето си спомни, че е виждало Сокола и преди. Нещо повече, Соколът се бе грижил за него при предишната му разходка, като и този път, Соколът обръщаше на Облачето повече внимание, отколкото обратното, но това си беше съвсем в реда на небесните неща…

В този ден Облачето видя и Орела, който летеше далеч и високо над Царството. Завиждаше му малко, но съвсем добросърдечно и му се възхищаваше.

След него видя и Ястреба. Облачето бе слушало за Ястреба и преди. То знаеше, че Ястребът е скорострелен и пронизващ и не беше съвсем сигурно дали иска да има нещо общо с него… То се страхуваше, че ноктите на Ястреба могат да разкъсат пухкавите му крайчета и затова много се изплаши, когато чу името си, изречено от Ястреба. Ястребът се оказа буйна и дръзка птица, но не и лоша…

Най-впечатляваща за Облачето бе срещата му с Пуяка. Облачето не обичаше да се среща с глупави птици… А Пуякът се оказа доста глупава птица. Той си мислеше, че когато лети и подражава на орлите, соколите и ястребите, се превръща в орел, сокол или ястреб. Дори се беше постарал да се сдобие със същото оперение и окраска като тях, но глупостта му правеше така, че той да си остане пуяк завинаги. Първоначално Облачето се изплаши от пуяка, който крякаше и вдигаше нечуван шум и невиждана пушилка, но после, като разбра колко е глупав всъщност, на Облачето даже малко му дожаля за него…

В този ден Облачето научи още един много важен урок.

Разбра, че всеки /вятър, облак или птица/ е красив, такъв какъвто е и никой не е смешен с качествата, които има, а с тези, които се опитва да копира…