LeeNeeAnn

Аз като бях малка, не бях голяма. Като бях малка, бях послушна, но много обичах шоколад. И сега обичам шоколад. И после ще обичам шоколад. Но сега и после мога да отида да си купя, а преди, като бях малка, не можех. В моето детство всъщност почти не си спомням да се е продавал свободно шоколад или пък родителите ми не са можели да си го позволят. Не знам. Нямам ясни спомени, но малкото, които имам, са по-скоро весели.  Живеехме в голям апартамент, с две входни врати, много дълъг коридор, който отделяше кухнята от жилищните помещения и врата по средата на коридора. Идеята е била слугинята да има ключ от входната врата, която води към кухнята, а стопаните да заключат средната и тя да няма…

Continue reading

Има хора и изрази, които ме разсмиват в каквото и разположение на духа да съм. Те толкова невинно изтърсват нещо глупаво, че чак си просят да се помайтапиш с тях. Е, понякога сърце не ми дава да го направя, но поне мога да споделя с вас няколко глупости от последните дни:  ***  Лелка маха на маршрутка и преди да се качи пита шофьора: „Направо на централна гара ли отивате?” Той кимва условно-утвърдително, защото май не е на „ти” с членоразделната реч и тя се качва. След третото спиране да качи или свали пътник тя надигна вой – защо бил спирал… Предполагам, че просто се е объркала и/или е била нервна, но съм доволна, че слезнах доста преди централна гара.  ***  Тия дни вися в Алианса…

Continue reading

Ще дойде ден, Морето ще удави всеки звук и Земята с тишина ще се обвие. Ще дойде ден, Слънцето ще спре да бъде тук и Земята с мрак ще се покрие. Ще бъде нощ, Луната мъдро ще ни води по светлата пътека из безбрежната шир. Ще бъде миг, ще спрем смирено посредата, за да усетим силата на мрака и тишината. Ще дойде ден… Ще бъде нощ… Ще спрем във миг… Но днес сме двама на Земята, където още властва светлината.

Continue reading

Continue reading

Continue reading

Вчера, от 19:30 h трябваше да се проведе поредният протест срещу посегателствата срещу българската природа. Мястото на протеста беше кръговото движение около паметника на Васил Левски, като идеята на протеста беше да се пресичат непрекъснато пешеходните пътеки около него. И както винаги, мястото изглеждаше спокойно, та чак идилично, доколкото може да има такива места в този град. Понеже имах работа за вършене около Сточна гара, която приключи малко след шест часа, реших да се разходя около мястото на събитието и да се запозная с обстановката. Лека-полека, бавно и без да бързам се качих по бившия булевард “Волгоград” и покрай музикалния театър “Стефан Македонски” стигнах до кръговото движение около паметника. И останах изненадан, че видях полицейски коли, заели позиция около него. Близо час и половина преди…

Continue reading

Отдавна съм се отказала да чета вестници и списания, изключая специализираните. От време на време обаче се случва в ръцете ми да попадне женско списание и любопитството ми надделява. След това винаги се ядосвам! Освен рекламите, които заемат повече от 1/3 от мястото и старите рецепти за манджи, които списанията май си „менкат” от години, всичко останало са безполезни статии. Е, има и клюки от рода на: „Катрин –Зита Джоунс не може да готви”. !!!!!!. Последният път бях приятно изненадана. За кратко. Точно за две страници време. В тях пишеше, че трябва да се харесваме, такива каквито сме, че състоянието на духа е важно за състоянието на тялото и че „красотата отвътре личи отвън”. Нещо от рода на: „Споко, дебеланки, за всеки влак си има…

Continue reading

Според третото издание на тълковният речник на издателство “Габеров” от неясно коя година, българската думичка “знак” означава следното: знак, знакът, знака, мн. знаци и знакове, от мъжки род — възприеман със сетивата предмет, който съдържа указание за друг предмет, явление (примери — писмени знаци; пътни знаци; знак за внимание; лош знак; знак за съгласие etc). Прилагателни — знаков, знакова, знаково, мн. число — знакови. Или казано накратко, думата ‘знак’ предполага наличието на някакво указание за (или към) нещо си, било то материално или нематериално. И употребата му като прилагателно, би трябвало да води към същото или поне подобно заключение. Нали? А сега, погледнете се в огледалото, погледнете долната снимка и признайте — не звучи ли абсурдно съчетаването на прилагателната форма на думата ‘знак’ със съществителното…

Continue reading

Чела съм много мнения по този въпрос, повечето от които твърде крайни. От тях човек остава с впечатление, че всяко дете, което иска куче, е нещастно и/или малтретирано. А куче иска почти всяко дете – т.е. – няма нормални деца?!  Почти всяко дете иска куче и това няма нищо общо със семейната среда. За отношенията в семейството може да се съди по отношението на детето към животното – то ще пренесе върху него всичко, което му липсва или му идва в повечко.  Искането на куче е проявление на естествения човешки стремеж да се грижим за някого – също като играта на принцеси и принцове, майки и деца, лекари и болни. Тези игри също са показателни за средата, в която расте детето: и при тях единият…

Continue reading

(скороговорка за свикване с водораслите)  Във морето расъл един водорасъл, и докато расъл, във водата пасъл, ден и нощ не мирясал, докато не втасал. 

Continue reading

Миналата година, някъде по това време, за първи път се запознах с идеята за международния ден на блогърите.Според вече създалата се традиция, в този ден трябва: 1. Да представите на останалите си читатели поне пет (но може и по-малко, де) нови блога, които са ви заинтригували дотолкова, че сте започнали да минавате често и редовно през тях; Готово, ето моята класация (подредена е по азбучен ред, а не по предпочитание) за тази година: енея вородецки мишел пейо попов симион патеев ясен праматаров 2. Трябва да ги уведомите, че сте сторили този грях и сте ги избрали да бъдат част от международния ден на блогърите; Това условие се чудя дали да го изпълня — знам, че посещават блога ни и сами могат да разберат какво им…

Continue reading

На 29 август, от 19:30 h, беше проведен поредният протест срещу съсипването на българската природа от пишман инвеститори и бизнесмени, като този път акцентът беше поставен върху поредните безобразия, които се извършват в Рила. Протестът беше обявен, както на обичайните места (savestrandja.ludost.net), така и на новопоявили се такива (saverila.ludost.net). В тази връзка искам да предложа на стопанина на ludost.net (който и да е той) да създаде и saverhodope.ludost.net, където също може да се публикуват анонси за подобни събития, като това, от което ще видите снимки след малко. Часът е накъде малко преди 19:30 и мястото, определено за провеждане на протеста, изглежда все още мирно и тихо. Но въпреки, че изглежда така, във въздуха се носи нещо — доказват го колите на репортерският екип на бТВ…

Continue reading

Continue reading

Continue reading

опит за притча Имало едно време една река. Всички твари живуркали в нея. Тя била чиста, но била мътна. Била бърза, но била бавна. В нея имало вирчета. Някъде не.  Понякога падала оттук-оттам. Понякога не. Реката била дълбока, но била плитка. Дъно нямала, но то било близко. Истината е, че реката си течала и изобщо не я било грижа за тварите в нея. Никой не можел да я спре. Някой искал. Тварите в нея оцелявали. Някои не. Повечето се оставяли течението да ги носи и преди да стигнат дъното се питали „Той защо не потъна?”, но било късно. Късно да изплуваш. Късно да удавиш другия. Късно да задаваш въпроси. Имало такива, които никога не усещали да потъват. Били кухи. Други потъвали. За кратко. В мрака…

Continue reading

Там отвъд било упоително тихо, нито звук от света на големите бури и вихри. Пустота! Боже мой, за какво ми е глуха безмълвност, дето всеки полет е спрял? Дай ми живите битки и мълнии, сред които съм дълго живял! Дай ми въздуха с белите птици, топъл мирис на южна земя, нежността на две светли зеници                                 у дома! Ненавиждам покоя отвъден и студен, и смразяващо тих. А угасна ли, нека да бъда продължен в моя стих. Младен Исаев

Continue reading

Понякога се случваше някой пораснал – Облак, Вятър или птица – да не издържи и да попита Облачето: – Защо правиш толкова много бели!? А то винаги отговаряше засмяно до уши: – За да се сбъдват вашите мечти! И още по-често от понякога се случваше този пораснал някой – Облак, Вятър или Птица – да се обърне с гръб и да си тръгне. И да не се върне повече при Облачето. Порасналите изобщо не разбираха какво общо имаха облачните бели и техните мечти! Имаше обаче и такива, които като чуеха за мечти и в очите им заблестяваха детските щастливи искри. На тях Облачето с удоволствие обясняваше: – Някои – Облак, Вятър или Птица – като пораснат и забравят за мечтите. Мечтите се обиждат и си…

Continue reading

Много скоро предизвикателството “Училище за облачно летене” се превърна в истинско приключение! Облачето си бе харесало жълтата дъгичка, но от време на време му се струваше, че тя е най-непослушната от всички и все иска да избяга и да отиде сама при другите дъгички в небето. Понякога Облачето завиждаше, ама съвсем малко, на другите облачета и особено на онова със синята дъгичка, защото тя изглеждаше доста по-послушна от останалите. Скоро Облачето разбра, че всички дъгички са еднакво непослушни, но другите облачета са малко по-силни и затова успяват по-лесно да ги удържат. Когато разбра това, Облачето вече не се сърдеше на своята дъгичка и искрено се радваше когато някое облаче успееше да се отдели от Царството и да полети високо-високо. Облачето истински се забавляваше в играта…

Continue reading