Едно и едно не прави две
това го знае всяко дете.
Математиката е да си седиш
и кротко рибки да броиш.
Но ако искаш птица да си уловиш,
ще трябва да се научиш да летиш.
И две и две
четири не е!
Ако аз ти подам ръцете си две
и ти ги задържиш в твоите две,
ще изгреят хиляда слънца
и ще озарят милиони сърца.
За три и три се замисли
и отговора сам си намери.
Той е скрит там където
Небето целува Морето,
където лодки с по три платна
изчезват във безкрайността.
Четири и четири осем не е!
И това го знае всяко дете!
Ти по пътя си спри,
два пъти в четирите посоки погледни,
и ще усетиш как само в миг от вечността
си обгърнал с поглед цялата земя.
Пет пръста, вплетени в други пет,
веднага те превръщат в поет.
Кой си мисли за числата,
когато в устрем му пърха душата!?
Мога да продължавам безкрайно
това ново смятане тайно,
но ще спра, за да кажа това:
Погледни на живота си от друга страна!
Ако всеки се върне години назад,
там където е бил по детски богат,
ще си спомни верните имена
на истински важните неща.
И когато отново по своя път поеме
изобщо вече няма да му дреме,
че десет се прави от пет и пет,
защото от детството ще се е върнал поет!
А ти, като видиш някой дето
през капка роса съзерцава небето,
не се чуди, а си помисли,
наистина ли две и две е четири!
Това наистина много много ми хареса 🙂 Не знам какво повече да напиша 🙂
Прекрасно е! Браво! Чета го за 3ти път и не спирам да му се радвам 🙂
Благодаря и на двама ви 🙂
super e kazah go na direktorkata i tq 6te go kaje na cqloto u4ili6tw super e 🙂
kati, това училище има ли си име?
(пиши на български, защото иначе попадаш в спама)
ПРОСТО НЕВЕРОЯТНО БРАВО
Благодаря, Ивайло 🙂
Прекрасно!
Вълшебно и по детски истинско! <3
Благодаря, момичета 🙂
Честит празник 🙂