Има хора и изрази, които ме разсмиват в каквото и разположение на духа да съм. Те толкова невинно изтърсват нещо глупаво, че чак си просят да се помайтапиш с тях. Е, понякога сърце не ми дава да го направя, но поне мога да споделя с вас няколко глупости от последните дни:
***
Лелка маха на маршрутка и преди да се качи пита шофьора: „Направо на централна гара ли отивате?” Той кимва условно-утвърдително, защото май не е на „ти” с членоразделната реч и тя се качва. След третото спиране да качи или свали пътник тя надигна вой – защо бил спирал… Предполагам, че просто се е объркала и/или е била нервна, но съм доволна, че слезнах доста преди централна гара.
***
Тия дни вися в Алианса на една опашка (опашката там е една за всичко – такси, въпроси, записване), потропвам си мислено с крак и почти съм започнала открито да нервнича, като се появява майка с две деца, с намерението да запише едното (поне), приближава се до мен и пита това ли е опашката за записване. Отговарям „Да”, а тя ме разбива с въпроса: „А подред ли се влиза?”. Май се сдържах да не избухна в смях. Не, госпожо, вие сте с предимство, цялата опашка само вас чака.
***
И любимото ми:
Качвам се на автобус и току преди да затвори вратите една лелка ми крещи и само дето не ме дърпа назад за дрехите: „Тоя рейс спира ли на следващата спирка?”. Аз казвам „Да” (рейса вече почти беше потеглил, нямах време да й се обяснявам) и тя се качва. Е, да, ама следващата спирка не е тая, която си мисли тя и се опита да ми направи скандал, че съм я излъгала. Питам я: „Вие какво ме попитахте?” и тя повтаря въпроса, а рейса избухна в смях.
Та, на вниманието на всички бързащи: Всички рейсове, трамваи и тролеи спират на следващата спирка.
П.П. Защо хората мразят да мислят?
“най-мразим да мислим,
а най-обичам да мразим!”
Според мен, то си ни е в кръвта.
А иначе мисля, че хората не мразят да мислят. Просто не им се удава и не го практикуват.
Пък и много по-лесно е да попиташ някой “мислещ” отколкото ти сам да си блъскаш главата с трудни мисли.
Замислете се само: за много хора твърдения започващи с “една жена каза …” са абсолютната истина и всъщност по-тежки от всякакви “научни доказателства”. Та, нали жената каза! какво има да го мислим?
хайде със здраве и повечко смях
haha, a nqmalo glupavi vuprosi…
поздравления за готиния пост;
този въпрос и аз си го задавам,
и не мога да намеря отговора, Ленчее,
не мога, душоооо,
мисъл нема никъъъъдееее,
както се пее в една песен…
А мжу другото, това със спирането на следващата спирка не е съвсем сигурно – случва се от време на време някой шофьор да погледне към спирката, докато я приближава, да види, че няма чакащи, да огледа хафтобуса, да види, че няма хора, които да са станали и да са застанали до вратите поне петстотин метра преди спирката и да реши, че не му се спира тук… а после какви филтри си слага на ушите, не е истина просто…
@Петър Пенчев
Да, това и на мен ми се е случвало, но то не прави въпроса по-малко глупав. Все пак, аз не бих могла да знам дали шофьора смята да отсвири следващата спирка, нали! 🙂
Ако автобуса не спре някъде, то това някъде не е спирка :).
Поздрави Ему
В далечната ми младост бях открила перфектната реплика, за разкарване на непознати, които те задяват в автобуса. “Сега нямам време/настроение, но какво ще кажете да се видим утре по същото време на същото място”. Удивителното е, че повечето отговарят “Добре”. И това в движещ се автобус.
Един познат пък се отърваваше от 2-годишния си син с думите “Я, отиди донеси онова от стаята “…
и хлапето изчезваше. А като отиде в стаята винаги си намираше с какво да се занимава 15-20 мин, преди да се сети пак да пречи на баща си да гледа телевизия, примерно 🙂
Лошото е, че номера не винаги сработва и определено не работи при деца над 2.5 годинки 🙂
Хахахахахахахаааааааааааааа
Готино!
Чудесно чувство за хумор имаш!
Благодаря, Нина 🙂