Знакови абсурди …

Според третото издание на тълковният речник на издателство “Габеров” от неясно коя година, българската думичка “знак” означава следното:

знак, знакът, знака, мн. знаци и знакове, от мъжки род — възприеман със сетивата предмет, който съдържа указание за друг предмет, явление (примери — писмени знаци; пътни знаци; знак за внимание; лош знак; знак за съгласие etc). Прилагателни — знаков, знакова, знаково, мн. число — знакови.

Или казано накратко, думата ‘знак’ предполага наличието на някакво указание за (или към) нещо си, било то материално или нематериално. И употребата му като прилагателно, би трябвало да води към същото или поне подобно заключение. Нали? А сега, погледнете се в огледалото, погледнете долната снимка и признайте — не звучи ли абсурдно съчетаването на прилагателната форма на думата ‘знак’ със съществителното ‘стопанство’? Какви ли указания може да дава едно стопанство? Може би такива като това, посочено тук, нищо, че това ‘знаково стопанство’ е на столичната компания за (гр)адски транспорт (връзка към нейната страница не искам да давам) 🙂

Но абсурдите покрай тази снимка не свършват с изобразеното на нея. Оказва се, че в същият този тълковен речник на издателство “Габеров” няма посочена година на неговото издаване. Доколкото знам, годината на издаване трябва да бъде посочена (дали е задължително или по традиция — не знам със сигурност). Но няма и ISBN номер на книгата :(. Но не са пропуснали на няколко места да сложат знака за авторско право ©:

© Стоян Буров
© Валентина Бонджолова
© Мария Илиева
© Пенка Пехливанова

© Gaberoff ЕООД, всички права запазени

Странно, много странно. И абсурдно освен това.