Природа и власт …

Вчера, от 19:30 h трябваше да се проведе поредният протест срещу посегателствата срещу българската природа. Мястото на протеста беше кръговото движение около паметника на Васил Левски, като идеята на протеста беше да се пресичат непрекъснато пешеходните пътеки около него. И както винаги, мястото изглеждаше спокойно, та чак идилично, доколкото може да има такива места в този град.

Понеже имах работа за вършене около Сточна гара, която приключи малко след шест часа, реших да се разходя около мястото на събитието и да се запозная с обстановката. Лека-полека, бавно и без да бързам се качих по бившия булевард “Волгоград” и покрай музикалния театър “Стефан Македонски” стигнах до кръговото движение около паметника. И останах изненадан, че видях полицейски коли, заели позиция около него. Близо час и половина преди началото на самия протест. Какво ли щеше да бъде по време на самия протест? Вярно е, че никога досега на предишните протести не бях идвал толкова рано на мястото на събитието, така че има някакъв нищожен шанс това да е стандартна полицейска практика, а не предварителна подготовка за нещо коварно.

Лека-полека, убивайки оставащото време в скитане в района около университета и паметника, започнах да се убеждавам, че този протест няма да бъде от най-спокойните. Някъде малко след 19:00 на стратегическите места в началото и в края на всяка пешеходна пътека (както и на островчетата в средата им) бяха разположени полицаи — в групи поне от трима-четирима.

Нямам обяснение за причините за подобно поведение на полицията, освен ако това не е стандартна практика на действие в подобни ситуации. Ще се радвам, ако някой от прочелите това, има какво да допълни по темата.

И докато полицията се събираше по ъглите около пешеходните пътеки, на западната страна на паметника, в свободното място между университетската ботаническа градина и галерията за чуждестранно изкуство започнаха лека полека да се събират и участници в протеста, които като че ли не бързаха да дойдат навреме 🙂

На мястото на събитието, както винаги, присъстваха няколко репортерски екипа, между които и този на придобиващата печална слава бТВ, както и на TV7, които докато очакваха началото на протеста взимаха интервюта от (иска ми се да вярвам) случайно и нетенденциозно подбрани участници в него.

Някъде около 20-на минути след обявения час за начало, започна и самото пресичане на улиците по пешеходните пътеки. В самото пресичане нямаше нищо интересно — върви една група от хора с българското знаме, следвана на известно разстояние от други групи хора.

Така на няколко паса, докато на полицаите не им “писна” и не започнаха да спират хората, за да може да преминат задържаните автомобили. Понеже в коментар към публикация в блога на Ангел Грънчаров беше изказано твърдение, че на мястото е имало само един полицай от “Пътна полиция”, искам да допълня обяснението, което дадох там и със снимки. на които се вижда, че на всяка една пешеходна пътека (а там в района има три) има поне по един служител от същата тази полиция, който регулираше движението.

И както винаги досега, лека-полека хората бяха спрени, изместени от платното и изолирани на двата тротоара на булевард “Левски” откъм южната страна на паметника.

И някъде тук, в това очакване, припламна искрата, довела до арестуването и малтретирането (според очевидци) на момичетата от протеста. Понеже няма как сам човек да покрие целия периметър на събитието, нямам никаква представа как и защо се стигна до там, и затова ще се надявам някой в коментар да обясни каква е хронологията на събитията. А дотогава ще оставя самите снимки да говорят.

За разлика от предния път, този път полицаите не бяха толкова спокойни и адекватни. Както може да се прочете от други публикации в мрежата (1 и 2 примерно), те бяха под видимо напрежение, довело до някои не съвсем приятни (за тях естествено) словоизлияния.

За съжаление, този път протеста не се получи — нямаше осезателно спиране на движението на коли в кръговото движение, а и в един момент протеста заприлича на най-обикновен казионен митинг, което пак ме води до мисълта, че протестите в този вид са донякъде изчерпани и изпълнили своята роля за привличане на вниманието към проблема за незаконното строителство по морето и планините.

Сега, според мен, вече е настъпил момента, натискът да се насочи към съответните институции, които трябва да вземат отношение към това строителство — съответните министерства и прокуратурата, като се следи те да свършат съвестно работата, за която са “наети” от нас. В противен случай трябва да се искат и налагат оставки на съответните ресорни чиновници.