Category: Емоции в проза

Днес е Християнски празник – време за семейни срещи, време за тишина, за пречистване… Великден е! По-набожните сред нас отидоха да потърсят пречистване за душите си в храмовете, надявайки се, че Той е там и ги чака… Той не беше там… Никога не е бил, но не всяка душа има сензорчетата да го усети… Срещнах Го три-четири дни преди Великден в очите на една жена, която чрез таланта си пресъздаваше българската душа – разказваше я, изстрадваше я, омесваше я, вплиташе я, втакаваше я – за да не бъде никой забравен! И въпреки, че много от нас често се чувстваме забравени от Небето – не сме. И докато има актьори като Боряна Стамболиева, чиито талант идва направо от Там, никой никога няма да бъде забравен и…

Continue reading

„Светът е оцелял, защото се е смял”. Чували сте този израз десетки пъти, аз също, но едва пред ден-два, гледайки „Живак” си дадох сметка, че смехът е нещото, което заздравява нишката, която ни държи свързани с този свят, защото ако не е смехът, па макар и през сълзи, тъгата ще ни превземе, ще ни потопи, ще ни откъсне и унищожи… Смях се с глас като дете –  до разхълцване, до лудост, до сълзи, до гняв, до загуба на дъх… Димитър Живков е гениален актьор от чиито очи, освен дълбоко синьо море, те гледа и един мъдрец, който с всяко превъплъщение и всеки поглед ти казва: „Всъщност не е смешно, но поне е по-лесно!”. Не пропускайте нито един шанс да се посмеете днес, защото не знаете…

Continue reading

Днес, според православния календар, е Ден на Християнското семейство. Аз обичам, според типа на отиващата си година, да си кръщавам този ден с различни имена – ден на семейството и приятелите, празник на баланса и съзиданието, на силата, на подкрепата… Тази година беше трудна във всякакви възможни смисли, което прави днешния ден подходящ за равносметка… Човешките същества са привлечени от правенето на сравнения и равносметки и често забравят, че е важно не къде си бил и какво си си купил, а какво си преживял, какво си споделил, как си се чувствал и… харесваш ли това, което виждаш, когато се огледаш… в себе си 😉 Именно това е и хубавата страна на трудната година – тя прави забелязването и осъзнаването на безценните моменти много по-лесно и…

Continue reading

生日快樂，獵鷹寶貝! Бъди жива и здрава с всички възможни и невъзможни пожелания от този и другите светове 🙄 Floating in your dreams … 🙄

Continue reading

Някак съвсем естествено се случва, когато си бил в детска градина и после си тръгнал на училище, след това да завършиш и втори клас. Тази година, на 31 май Облачето завърши втори клас, заедно с децата от Частно основно училище „Образователни технологии”. Поканата за гостуването дойде от г-жа Кръстева – класна на ІІБ, а към събитието се присъединиха и децата от ІІв клас. Приех поканата с нескрито удоволствие. Нещо повече – считам подобна покана за огромна чест и проява на дълбоко доверие, защото всеки, който общува с деца знае, че те са като бял лист хартия и всичко, до което се докоснат, оставя трайна следа върху тях. Общуването с деца, особено от позицията на техен специален гост, е и огромна отговорност, защото всичко което кажеш и…

Continue reading

Когато настане май-юни и носталгия завладява света… Носталгията по майско-юнско време е свързана с отдавна отлетелите ни ученически години и обикновено води до сбирки със съученици. А в тях вече се крие нещо тайнствено, мистериозно и дори съзаклятническо! И колкото повече време е минало от последния учебен звънец и колкото по-отдавна си се срещал с тези хора, толкова по-весело и интересно звучат разказите им. Разказите обикновено се въртят около влюбености, пакости и изобретателно беладжийство, от които ти установяваш, че си бил мнооого добро дете 🙂 Срещите са наистина емоционални – къде иначе ще видиш 46-годишен мъж, смутен от факта, че е участвал в бой със сандвичи и е омазал до ушите стоящия срещу него друг 46-годишен мъж, който разказва случката с нескрито забавление и нито грам…

Continue reading

Спомняте ли си, че преди време имаше една инициатива, наречена “Да изчистим България за един ден”? Инициативата се повтори известен брой пъти и после отшумя, а България си е все същата. Защо ли? Защото, както писах и тогава, смислената инициатива би била “Да не цапаме България”, но това изисква промяна в мисленето, в нагласите, в отношението, в начина на живот, във възпитанието. Изисква съзнателни усилия! Евтиният популизъм е по-лесен и, съвсем очаквано, с доказано краткотраен ефект. Същото се случва и с “24 май – празник на българската писменост и култура”. В последните години за думата “култура” сякаш никой не се сеща, а вместо това, когато наближи денят, започват полемики, пълни с правописни и стилистични грешки,  на тема “Кой е по-грешен и по-виновен за неграмотността на…

Continue reading

Обичам да бягам внезапно встрани и да потъвам в моя таен свят, пълен с късчета щастие, разпилени като диаманти по поляна с бели маргаритки… …скъпоценности щастие от вчера, носещи смисъла на цветното утре… …спомени за вечно цъфнал люляк, аромат на бели акации, турско кафе и шипкова каша… …порутена църквичка, чиито стени се крепят единствено на божие благоволение и проклетията на вековен бръшлян… …метална камбанария от сребриста искряща ламарина, недокосната от бури и гръмотевици, нахално крещяща срещу целия свят, че единственото непреходно, движещо света напред, е искрената вяра… …и поляна бели маргаритки…  

Continue reading

Честит бъди, Ники! Бъди здрав, шарен и споделен! 🙂 🙂 🙂

Continue reading

  Завиждам на хората, които имат приятели на пет годинки, защото чудесата, изненадите, внезапният смях, спонтанната радост, искрените прегръдки, безкрайните простички въпроси с техните очаквано неочаквани очарователно очевидни отговори са постоянни спътници в живота им! Само този, който разбира петгодишните си приятели, само той е истински щастлив, защото само той разбира как работи цялата Вселена и само той може да разпознае щастливите необратимости, които носят смисъла, скрит зад 42 🙂  

Continue reading

Сбъднатите мечти са отплатата на Вселената за малките добрини, очарователните грижовности и незначителни жестове, които правим всеки ден! Понякога получаваме отплатата си в аванс, понякога тя закъснява, но винаги идва при нас в правилния момент – тогава когато сме готови, дори да не го съзнаваме. Само трябва да разпознаем сбъднатата си мечта и да я задържим. Мечтай сега! Мечтите ни са нашите най-добри приятели. Само когато мечтаем, можем да бъдем част от нечия чужда мечта. Честит празник, мечтатели!  

Continue reading

Уханието на пролет извиква от съзнанието ни ярък спомен за детството и ни залива с късчета щастие, от които да напълним шепи – за утре…

Continue reading

Да се разочароваш или обидиш, или и двете, е въпрос на избор, който сами правим за себе си. Имам приятел, който във всеки подходящ момент ми повтаря, че ситуациите идват при нас такива, каквито са, а ние сме тези, които избираме как да ги възприемаме, как да реагираме и какво да отнесем със себе си. Затова, днес измивам душата си от натрупаните напоследък разочарования с дебела струя благовещенско настроение и на тяхно място пускам в душата си пролет…

Continue reading

Способността ни да прощаваме е най-гениалният дар от Природата – по-ценен и стойностен дори от способността ни да плачем. Да прощаваш означава да ставаш по-добър и да правиш света около себе си малко по-приветлив. Способността ни да прощаваме прави възможно съществуването на Смеха, Надеждата и Любовта, заради които казват, светът бил оцелял. Да прощаваш не означава да забравяш – забравата не носи умиротворение и утеха – прошката го прави. Прошката и даденият втори шанс. Прощавайте и гледайте на света с очите на пет годишни деца – само така чудесата, изненадите, внезапният смях и плач, безбройните простички въпроси с техните шарени отговори, ще бъдат неизменна част от живота ви и ще го изпълват с Радост!

Continue reading

… или да си поговорим пак за Вдъхновение… Има хора, за които да кажеш, че са вдъхновяващи, би било нечестно. Нечестно, защото няма да е цялата истина, особено от гледната точка на Времето. А да бъдеш детско вдъхновение вече 20 години, изисква много постоянство, последователност, търпение, всеотдайност и много много любов, с която да създаваш светове, в които децата да се чувстват добре. Защото, когато децата рисуват, те се пренасят в свой собствен свят и е много важно този шарен свят да е добронамерен, да създава уют и увереност и да ти помага да се развиваш. Хора, които умеят да правят това, не са просто вдъхновяващи, те са от хората, на които не пропускам да кажа „Радвам се, че децата ми те срещнаха по пътя…

Continue reading

… или приказка за вдъхновението 🙂 Когато бяхме деца, бяхме абсолютно сигурни, че perpetuum mobile съществува – та нали ние бяхме същите такива неуморими и неизчерпаеми машинки, които изморяваха възрастните с непрекъснатото си движение и безкрайните си въпроси 🙂 След това, повечето от вас пораснаха и с помощта на обществото и училището спряха да вярват в неизчерпаемото, неоткритото и невидимото. Тези от нас, които не пораснаха, пък се научиха да крият 5-годишното си Аз и да го пускат навън само при „специални” обстоятелства – т.е. при всяка възможност 🙂 И продължихме да вярваме, че perpetuum mobile съществува и продължихме да го носим в себе си. Поне аз продължих. (Много ясно, че имам доказателства – много е просто – все още има хора, които се изморяват от…

Continue reading

Уютно, блестящо, красиво, стилно… Осветление, приглушено до нивото до плавно заливаща те мистерия… Роял в очакване и хармония… Вярвам във теб не защото си ти, не защото обичам твойте сини очи, а защото не искам да повярвам, че друг някак все ще успее да те вземе от тук. Кадифен глас… Успокояващ, обгръщащ, опияняващ… Стича се по теб и се влива във вените ти… Позови меня тихо по имени Ключевой водой напои меня Знаю, сбудется наше свидание Я вернусь, я сдержу обещание… Клуб „БГ Ритъм” отвори врати за посетители снощи, като партито по случай откриването на най-новия клуб за българска музика в София, върви и в момента, за втора поредна вечер. Снощи се радвахме на компанията на уникалните „Абсент”, които успяха да покачат настроението до ниво…

Continue reading

Обичам септемврийското море, запазило страха на свойте юлски пълнолудия… Обичам септемврийското море, оплело в мрежите от морска пяна, лодки, пълни с тишина и онемяла страст… Обичам септемврийското море с въздухът, ухаещ на смокини, носещ пъргавата неизбежност на спомена за девствена любов… Обичам септемврийското море и сляпата тъга на неговия изоставен бряг… Не тъгувай море, не си отивам, аз и лятото оставаме тук, с теб…  

Continue reading