Емоции в проза – Page 2

Да докоснеш Великан

LeeAnn April 5, 2020 April 17, 2020Емоции в проза 0

Аз съм щастлив човек и имам късмета животът да ме среща с феноменални хора. Отдавна искам да ви разкажа за един от тях, но всеки път, когато се опитам да започна, буца застава в гърлото ми и ме души… в същото време знам, че той би казал „Давай, направи го“. Невероятно е как е възможно да чувстваш липсата на човек, когото почти не си познавал, човек, до когото си имал възможност едва да се докоснеш. Дори не искам да си представя дупката в душите на близките му хора… За такива човеци се разказва трудно… Познавах такъв човек и не спирам да му се възхищавам и да си спомням за него. Липсва ми начинът, по който ме караше да се чувствам – извисена, значима… За пръв…

Време за обичане

LeeAnn April 5, 2020 April 5, 2020Емоции в проза 2

Аз не съм затворник, аз съм си У ДОМА! Аз не съм сама – със семейството си съм! Тези, които не са в моя дом, са в своя, със своето семейство и са добре. Само едно човече липсва, но то изпълнява дълга си и също е добре. Това е всичко, от което една майка има нужда. На теб какво повече ти трябва? Да, карантината ще ни промени, но САМО ако продължи достатъчно дълго, за да даде възможност на смирението, преоценката и осъзнаването да надвият над агресията, мрънкането, вечното отричане на всичко и на всички, самосъжалението и ниската самооценка и да отворят път на любовта, съпричастието и човечността. Сега е време за празнуване!

Сняг и люляци

LeeAnn April 2, 2020 December 23, 2022Емоции в проза 10

Има две неща, които ме карат да вярвам, че животът се завръща отново (напролет) – щъркелите и цъфналите люляци. Тази година, щъркелите си дойдоха на 12 март (за вярна се приема датата, на която аз съм ги видяла 😉 ) и сега, при тези снежни намигвания се чудя оцеляват ли. Би трябвало – все пак те имат много по-добра връзка с вселенския разум от нас, човеците. А люляците… Това е нещо, което наистина успокоява и радва душата ми. Затова преди две пролети си откраднах люляк и си го гледам на терасата – хем радостта стига бързо до мен, хем заради едното помирисване не се състезавам с кварталните люлякограбители, които всяка година обезобразяват храстите… Миналата година люлякът цъфна оскъдно, срамежливо, но с хубавия си омагьосващ лилав…

Прошката не променя миналото…

LeeAnn March 1, 2020 March 14, 2020Емоции в проза 4

Прошката не променя миналото, но много съществено променя бъдещето. Дава му шанс… Обидата е едно от най-интересните и разрушителни чувства, които хората избират да изпитват. Обидата е реакция към заобикалящия ни свят, но за разлика от положителните радост, обожание, възхищение и т.н., тя ни дава възможност да научим повече за себе си. Оскърблението, което изпитваме, се корени в нашата самооценка и представата ни за самите нас и в нереалистичните очаквания към околните. Когато чуем нещо красиво и великолепно за себе си, то ни радва, дори да не отговаря на самооценката ни (но пък някак отговаря на очакванията ни 😉 ). С обидата е точно обратно – обиждаме се, когато страничната оценка съвпада със самооценката ни (но пък не съвпада с очакванията ни 😉 ). Примерът…

Ден на мечтателите (`19)

LeeAnn April 12, 2019 February 25, 2020Емоции в проза 0

Всички велики неща са се случили благодарение на някоя сбъдната мечта. Колкото по-дръзка е била тази мечта, до толкова по-велики дела е извела мечтателя си. Без дързост в мечтите, Космосът щеше да си остане химера. Мечтите ни ни правят по-добри хора и професионалисти и са нашите най-добри приятели. Те са тук, дори когато на надеждата ѝ писне от нас и е готова да си тръгне, навъртат се наоколо денонощно и винаги са готови да ни вадят от лошото настроение. Те са огънчето, което огрява пътя ни и ни топли отвътре. Ако не бяха мечтите ни и способността им да ни превземат, животът ни щеше да прилича на една безкрайна мрачна и студена зима, лишена от вълнения и емоции! Способността ни да мечтаем е свързана със…

Нашата крепост

LeeAnn January 21, 2019 May 8, 2020Емоции в проза 0

Не отдавна Надинка сравни блога си с музей – тихо, кротко местенце, дори да мине някой, той не вдига шум, не коментира много много, почти не се обажда, остава за известно време и кротичко си тръгва. Хареса ми това сравнение, макар да предпочитам да се сравня с галерия, а не с музей, защото все пак, от време на време, излагаме по някое произведение на изкуството на вниманието на уважаемия посетител. И така вече пълни 13 години. Днес започваме 14тата обиколка. Преди тишината ме тревожеше и не ми харесваше това, че „социалните“ мрежи отклониха шумотевицата на тълпата от блоговете. Малко по-късно осъзнах, че повече ми допада блогът ни да е галерия, или дори музей, но в него посетителите да откриват четива, които не са изгубили стойността…

Будителите

LeeAnn November 1, 2018 December 21, 2020Емоции в проза 0

Днес е денят на народните будители – празник, лишен от смисъл за нашите деца. За огромна част от възрастните – също. За съжаление. И не, не обвинявам хелоуин за това, въпреки че би било лесно и удобно да подхвана песента на тези, дето обясняват, че хелоуин подменя ценностите ни. Подменя ги, защото ние го позволяваме. Факт е, че на първи ноември честваме делото и саможертвата на отдавна мъртви хора, чиито имена и дела смътно си спомняме след като завършим училище. Факт е, при цялото ми уважение, че това се случва и с нашите деца заради нас, но не защото не искаме да ги помним и споменаваме, а защото те не са адекватен модел за учене и подражание в съвременни житейски ситуации. За мен е важно…

В небето с Нико

LeeAnn September 2, 2018 April 10, 2020Емоции в проза, Летене (от всякакъв вид) 1

Дата: 01-09-2018 г. (или по-скоро, второ издание на 13.08.2018 г.) Място: Летище Лесново и наоколо Повод: Летене с Нико – подарък за рождения ми ден от колегите от Телелинк!!! Самолет: Cessna 172 Максимална височина на полета: 5000 feet Пилот: Нико Калайджиев Ко-пилот: АЗ! Отново се убедих колко малко му трябва на човек, за да е щастлив – 1 час в небето, 2-3 wingover-а, няколко резки завоя, едно пикиране с военна маневра за нападение, едно прелитане над полосата без кацане… през останалото време пилотирах аз 🙂 Нико Калайджиев, освен че е педантичен, спокоен, харизматичен военен пилот, се оказа и много смел, защото ми връчи управлението на самолета и само ми казваше накъде да гледам 😉 – къде ни е офиса, в кой хълм да се „целя”,…

Крушката

LeeAnn May 10, 2018 March 25, 2020Емоции в проза 5

„Крушата не пада по-далеч от дървото“. Аз обаче, днес с удоволствие ще „счупя“ негативния смисъл на този израз и ще ви кажа, че съм щастлива и горда от това, че Крушката не падна далеч от Дървото 🙂 Сигурна съм, че сте чували този израз и съм почти сигурна, че също като мен не го харесвате. Ами, то няма нищо за харесване. Народът ни е доказано талантлив в това да придава негативен смисъл и звучене на почти всеки израз и всяка поговорка… Мойта Крушка от няколко дни си има блог със звучното име ThatBlonde и е въодушевена и ентусиазирана 🙂 Аз ѝ пожелавам вдъхновение, а вие – марш да четете и да се учите да се гримирате 🙂

Забравена от Небето

LeeAnn April 9, 2018 December 19, 2022Емоции в проза, Култура 3

Днес е Християнски празник – време за семейни срещи, време за тишина, за пречистване… Великден е! По-набожните сред нас отидоха да потърсят пречистване за душите си в храмовете, надявайки се, че Той е там и ги чака… Той не беше там… Никога не е бил, но не всяка душа има сензорчетата да го усети… Срещнах Го три-четири дни преди Великден в очите на една жена, която чрез таланта си пресъздаваше българската душа – разказваше я, изстрадваше я, омесваше я, вплиташе я, втакаваше я – за да не бъде никой забравен! И въпреки, че много от нас често се чувстваме забравени от Небето – не сме. И докато има актьори като Боряна Стамболиева, чиито талант идва направо от Там, никой никога няма да бъде забравен и…

Живак: Тъгата на живота през сълзите от смях

LeeAnn February 22, 2018 October 6, 2023Емоции в проза, Култура 1

„Светът е оцелял, защото се е смял”. Чували сте този израз десетки пъти, аз също, но едва пред ден-два, гледайки „Живак” си дадох сметка, че смехът е нещото, което заздравява нишката, която ни държи свързани с този свят, защото ако не е смехът, па макар и през сълзи, тъгата ще ни превземе, ще ни потопи, ще ни откъсне и унищожи… Смях се с глас като дете – до разхълцване, до лудост, до сълзи, до гняв, до загуба на дъх… Димитър Живков е гениален актьор от чиито очи, освен дълбоко синьо море, те гледа и един мъдрец, който с всяко превъплъщение и всеки поглед ти казва: „Всъщност не е смешно, но поне е по-лесно!”. Не пропускайте нито един шанс да се посмеете днес, защото не знаете…

Ден на осъзнатата безценност

LeeAnn November 21, 2017 March 7, 2020Емоции в проза 0

Днес, според православния календар, е Ден на Християнското семейство. Аз обичам, според типа на отиващата си година, да си кръщавам този ден с различни имена – ден на семейството и приятелите, празник на баланса и съзиданието, на силата, на подкрепата… Тази година беше трудна във всякакви възможни смисли, което прави днешния ден подходящ за равносметка… Човешките същества са привлечени от правенето на сравнения и равносметки и често забравят, че е важно не къде си бил и какво си си купил, а какво си преживял, какво си споделил, как си се чувствал и… харесваш ли това, което виждаш, когато се огледаш… в себе си 😉 Именно това е и хубавата страна на трудната година – тя прави забелязването и осъзнаването на безценните моменти много по-лесно и…

HBD v7.0 …

NeeAnn August 13, 2017 May 6, 2018Емоции в проза 4

生日快樂，獵鷹寶貝! Бъди жива и здрава с всички възможни и невъзможни пожелания от този и другите светове 🙄 Floating in your dreams … 🙄

Облачето завърши втори клас

LeeAnn June 4, 2017 June 6, 2017Емоции в проза 2

Някак съвсем естествено се случва, когато си бил в детска градина и после си тръгнал на училище, след това да завършиш и втори клас. Тази година, на 31 май Облачето завърши втори клас, заедно с децата от Частно основно училище „Образователни технологии”. Поканата за гостуването дойде от г-жа Кръстева – класна на ІІБ, а към събитието се присъединиха и децата от ІІв клас. Приех поканата с нескрито удоволствие. Нещо повече – считам подобна покана за огромна чест и проява на дълбоко доверие, защото всеки, който общува с деца знае, че те са като бял лист хартия и всичко, до което се докоснат, оставя трайна следа върху тях. Общуването с деца, особено от позицията на техен специален гост, е и огромна отговорност, защото всичко което кажеш и…

Носталгия по никое време

LeeAnn June 4, 2017 June 4, 2017Емоции в проза 0

Когато настане май-юни и носталгия завладява света… Носталгията по майско-юнско време е свързана с отдавна отлетелите ни ученически години и обикновено води до сбирки със съученици. А в тях вече се крие нещо тайнствено, мистериозно и дори съзаклятническо! И колкото повече време е минало от последния учебен звънец и колкото по-отдавна си се срещал с тези хора, толкова по-весело и интересно звучат разказите им. Разказите обикновено се въртят около влюбености, пакости и изобретателно беладжийство, от които ти установяваш, че си бил мнооого добро дете 🙂 Срещите са наистина емоционални – къде иначе ще видиш 46-годишен мъж, смутен от факта, че е участвал в бой със сандвичи и е омазал до ушите стоящия срещу него друг 46-годишен мъж, който разказва случката с нескрито забавление и нито грам…

За Буквите…

LeeAnn May 24, 2017 March 7, 2020Емоции в проза 0

Спомняте ли си, че преди време имаше една инициатива, наречена “Да изчистим България за един ден”? Инициативата се повтори известен брой пъти и после отшумя, а България си е все същата. Защо ли? Защото, както писах и тогава, смислената инициатива би била “Да не цапаме България”, но това изисква промяна в мисленето, в нагласите, в отношението, в начина на живот, във възпитанието. Изисква съзнателни усилия! Евтиният популизъм е по-лесен и, съвсем очаквано, с доказано краткотраен ефект. Същото се случва и с “24 май – празник на българската писменост и култура”. В последните години за думата “култура” сякаш никой не се сеща, а вместо това, когато наближи денят, започват полемики, пълни с правописни и стилистични грешки, на тема “Кой е по-грешен и по-виновен за неграмотността на…

Късчета щастие… (2)

LeeAnn May 13, 2017 May 14, 2017Емоции в проза 6

Обичам да бягам внезапно встрани и да потъвам в моя таен свят, пълен с късчета щастие, разпилени като диаманти по поляна с бели маргаритки… …скъпоценности щастие от вчера, носещи смисъла на цветното утре… …спомени за вечно цъфнал люляк, аромат на бели акации, турско кафе и шипкова каша… …порутена църквичка, чиито стени се крепят единствено на божие благоволение и проклетията на вековен бръшлян… …метална камбанария от сребриста искряща ламарина, недокосната от бури и гръмотевици, нахално крещяща срещу целия свят, че единственото непреходно, движещо света напред, е искрената вяра… …и поляна бели маргаритки…

Честит бъди!

LeeAnn May 1, 2017 April 30, 2017Емоции в проза 1

Честит бъди, Ники! Бъди здрав, шарен и споделен! 🙂 🙂 🙂

42

LeeAnn April 25, 2017 April 25, 2017Емоции в проза 0

Завиждам на хората, които имат приятели на пет годинки, защото чудесата, изненадите, внезапният смях, спонтанната радост, искрените прегръдки, безкрайните простички въпроси с техните очаквано неочаквани очарователно очевидни отговори са постоянни спътници в живота им! Само този, който разбира петгодишните си приятели, само той е истински щастлив, защото само той разбира как работи цялата Вселена и само той може да разпознае щастливите необратимости, които носят смисъла, скрит зад 42 🙂

Честит празник, мечтатели!

LeeAnn April 12, 2017 April 12, 2017Емоции в проза 0

Сбъднатите мечти са отплатата на Вселената за малките добрини, очарователните грижовности и незначителни жестове, които правим всеки ден! Понякога получаваме отплатата си в аванс, понякога тя закъснява, но винаги идва при нас в правилния момент – тогава когато сме готови, дори да не го съзнаваме. Само трябва да разпознаем сбъднатата си мечта и да я задържим. Мечтай сега! Мечтите ни са нашите най-добри приятели. Само когато мечтаем, можем да бъдем част от нечия чужда мечта. Честит празник, мечтатели!

Category: Емоции в проза