Прошката не променя миналото…

Прошката не променя миналото, но много съществено променя бъдещето. Дава му шанс…

Обидата е едно от най-интересните и разрушителни чувства, които хората избират да изпитват.

Обидата е реакция към заобикалящия ни свят, но за разлика от положителните радост, обожание, възхищение и т.н., тя ни дава възможност да научим повече за себе си.

Оскърблението, което изпитваме, се корени в нашата самооценка и представата ни за самите нас и в нереалистичните очаквания към околните. Когато чуем нещо красиво и великолепно за себе си, то ни радва, дори да не отговаря на самооценката ни (но пък някак отговаря на очакванията ни 😉 ).

С обидата е точно обратно – обиждаме се, когато страничната оценка съвпада със самооценката ни (но пък не съвпада с очакванията ни 😉 ).

Примерът е съвсем простичък. Ако някой реши да ме нарече „тъпа“, „гадна“ или например „нагла“, аз няма да му се обидя, защото не мисля, че съм такава – нито когато съм спокойна, нито когато се ядосам. Но, ако ме нарече ……… (е, няма да ви давам идеи 😉 ), то вероятно ще му се обидя, защото на моменти наистина съм такава и не харесвам тази си черта.

С други думи, ако се обидите на определенията, които чувате за себе си – замислете се – вероятно те съвпадат със собствената ви оценка за себе си. И ако вие мислите така за себе си, защо се обиждате, че и някой друг го мисли?

Това не трябва да е повод за обида, а повод да промените нещо в себе си, за да започнете да се харесвате повече и да пренастроите очакванията си така, че да се разочаровате по-малко.

Ако се харесвате повече, ще се обиждате по-малко и по-трудно.
Ако очаквате по-малко, ще се разочаровате по-малко.
Ако се обиждате по-малко и по-трудно, ще прощавате повече и по-лесно.

Прошката не променя миналото – променя бъдещето – нашето, защото най-трудно се постига мир със себе си.