Спомняте ли си, че преди време имаше една инициатива, наречена “Да изчистим България за един ден”? Инициативата се повтори известен брой пъти и после отшумя, а България си е все същата. Защо ли? Защото, както писах и тогава, смислената инициатива би била “Да не цапаме България”, но това изисква промяна в мисленето, в нагласите, в отношението, в начина на живот, във възпитанието. Изисква съзнателни усилия! Евтиният популизъм е по-лесен и, съвсем очаквано, с доказано краткотраен ефект.
Същото се случва и с “24 май – празник на българската писменост и култура”. В последните години за думата “култура” сякаш никой не се сеща, а вместо това, когато наближи денят, започват полемики, пълни с правописни и стилистични грешки, на тема “Кой е по-грешен и по-виновен за неграмотността на нацията – медиите или образованието?”.
Не, драги ми Смехурко, виновен си ти, защото не уважаваш учителите на децата си (същите тези учители, пред чиито праг спиш, за да запишеш детето си да бъде учено именно от тях) и, апропо, не уважаваш и децата си, защото не ги учиш да мислят, не ги учиш да интерпретират събития и информация, не ги учиш как да се справят с бълвоча, който ги залива отвсякъде, не ги учиш, че има поне още едно различно мнение от тяхното и поне още една меродавна гледна точка и нещата обикновено не са такива, каквито изглеждат.
Не ги учиш, че никой с нищо не им е длъжен и никъде нищо не ги чака изобщо, а трябва всичко да постигнат сами.
Но как да очакваш постижения и уважение от човек, когото ти не уважаваш, нали?
Вместо ден на българската култура, 24 май се е превърнал в панахида за буквите!
А, е толкова лесно! Единственото, което се изисква, е да бъдеш пръв – да се усмихнеш пръв, да поздравиш пръв, да бъдеш културен пръв, като, например, пуснеш излизащите да излезнат и след това нахлуеш през вратата или просто като се разминеш с тях, без да ги блъскаш… А ако си авантюристично настроен, знам ли, може би да бъдеш кавалер / дама за 3 секунди?
И ако оцелеете от това културно изпитание, може да превърнете 24 май в празник на семейството си – ден, в който да поговорите с децата си, или още по-добре – да се опитате да чуете какво ги вълнува и тревожи, радва и натъжава, вдъхновява, мотивира и движи напред, защото времето за вашето “Върви, народе възродени” мина. Сега е тяхното!
Честит 24 май – празник на българската писменост и култура!
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
Ако все пак някой се познае и го заболи – нека винаги помни –
виновни са образованието, медиите и най-вече – Буквите!