Има две неща, които ме карат да вярвам, че животът се завръща отново (напролет) – щъркелите и цъфналите люляци.
Тази година, щъркелите си дойдоха на 12 март (за вярна се приема датата, на която аз съм ги видяла 😉 ) и сега, при тези снежни намигвания се чудя оцеляват ли. Би трябвало – все пак те имат много по-добра връзка с вселенския разум от нас, човеците.
А люляците… Това е нещо, което наистина успокоява и радва душата ми. Затова преди две пролети си откраднах люляк и си го гледам на терасата – хем радостта стига бързо до мен, хем заради едното помирисване не се състезавам с кварталните люлякограбители, които всяка година обезобразяват храстите…
Миналата година люлякът цъфна оскъдно, срамежливо, но с хубавия си омагьосващ лилав цвят.
Тази година обещаваше да бъде доста по-безсрамен, но тогава се зададе първият мартенски сняг и аз бързо-бързо го приютих вкъщи.
Той пък ми се отблагодари като цъфна… в бяло с дъх на лилаво!
Не е съвсем в бяло — има лиляв оттенък.
Явно стоенето вътре му се отразява по този начин 🙂
Ехх, тоз мъжки далтонизъм! Не е лиляв, а родзав! Така и трябва, щото е Принцесешки люляк. Ако Принцесата си посади домати, не е нужно да си Придворния гадател, че да разбереш какви ще узреят 😀
Ама това не са домати, а люляк, който за това е с лиляв оттенък 😎
Да бяха домати, разбирам, ама е далеч от тях 😎
Ех, Ники, нищо не разбираш! Люлякът не е с лилав оттенък, а с дъх на лилав цвят 🙂
Разликата е огромна. Почти толкова голяма, колкото е между “перваз” и “корниз” 😉
Ай ся, „дъх на лилав цвят“ е поетичната дефиниция за оттенък *-)
Иначе да, аз нищо не разбира, нали прост инженер.
Охбе! Люляци! Лю-ляци. Тук багерите са ги изкоренили.
Липсвахте 😁❤️
Само да ти кажа, Ник, че по-точно от дъх на лилав цвят(лю-ляк) е най-точното определение.
Нали!
Открадни си и си посади в двора 🙂
Ами, тук няма 😪
Значи, първа възможност ще ти донеса… Все някъде има 😁