Обичам да бягам внезапно встрани и да потъвам в моя таен свят, пълен с късчета щастие, разпилени като диаманти по поляна с бели маргаритки…
…скъпоценности щастие от вчера, носещи смисъла на цветното утре…
…спомени за вечно цъфнал люляк, аромат на бели акации, турско кафе и шипкова каша…
…порутена църквичка, чиито стени се крепят единствено на божие благоволение и проклетията на вековен бръшлян…
…метална камбанария от сребриста искряща ламарина, недокосната от бури и гръмотевици, нахално крещяща срещу целия свят, че единственото непреходно, движещо света напред, е искрената вяра…
…и поляна бели маргаритки…
Ей, напредваш с фотографията 🙂
Поздравления :*
Още нищо не си видял :*
…и не е от мен, от устройството е 😉
Приказвай си, не ми пречи *-)
Прекрасни сте и тримата :*
Нали! Особено третото, нали! Кажи му!
Хм, приказвайте си, не ми пречи 🙄