Култура Archives - Page 2 of 8

Покорителят на небесата

LeeAnn January 18, 2014 December 19, 2022Култура 2

Трябва да призная, че бях доста резервирана, когато взех тази книга в ръце, първо, защото падането от 39 км със свръхзвукова скорост е всичко друго, но не и „полет”; второ, защото тогава така и не разбрах какъв е зора да се скача от там; трето, защото нещо ме кара по принцип да не харесвам и да избягвам прекалено нашумелите хора/места/явления/автори и т.н. (дори любопитството ми не помага); четвърто, защото очаквах Феликс Баумгартнер да ни обяснява колко е велик… (не, че не е 😉 ) Реших да й дам шанс, само защото ми е подарък за Коледа… И все пак, в живота има моменти, в които си доволен, че очакванията ти са останали неоправдани и преживяването с тази книга бе един от тях! Книгата се оказа…

Островът

LeeAnn January 15, 2014 December 19, 2022Култура 2

Попаднах на Островът на Александър Секулов абсолютно случайно, но не съжалявам за нито една минута от изгубването си там… Бях забравила колко е хубаво да си тринадесет годишен… … да ходиш бос и рошав, да шляпаш необезпокояван из локвите, омазан до уши и с обелени колене и това вместо да те тревожи, да ти създава усещане за свобода… … морето да е до колене, всеки загадъчен шепот на непознат да е плод на конспирация, а всеки поне средно усмихнат дядо да е бивш таен агент (няма бивши агенти!)… … всяко момче / момиче, което те погледне в очите или те оскубе / спъне / набие да е любовта на живота ти, а всяко влюбване да е по-дълбоко от океана и дълго колкото тежка въздишка… Бях…

Носталгично…

LeeAnn November 25, 2013 December 19, 2022Култура 6

… но в добрия смисъл на думата, ако изобщо тази думата може да носи настроение, различно от това, което те обзема като се върнеш 30тина години назад. Това никога не е нито напълно хубаво, нито напълно лошо, хем ти е приятно, хем нещо те стяга под лъжичката… Истината е, че това пътешествие в последните няколко месеца ми беше повече приятно, отколкото обратното. Пътешествието започна с група „Стари хипари”, които се размотават по плажовете на Иракли. Книжката на М. Вешим съдържа разкази за къмпинга, писани в годините. Лошото е, че им личеше, че просто са събрани на едно място, защото доста описания, изрази и похвати се повтаряха и само женското любопитство ме заведе до последната страница. Не стана така с останалите три книги на Вешим, които…

Когато детето ми се роди

LeeAnn November 22, 2013 December 23, 2022Култура 0

До сега никога не бях попадала на песни на Пиер Башле (Pierre Bachelet). „Когато дете се роди” е първата песен, която чух (по молба от читател). За да мога да вникна по-добре в смисъла на песента, чух и други негови песни. Повечето от тях са бавни и меланхолични и по-скоро звучат като изпят разказ за нещо преживяно и почувствано, отколкото като специално написана песен. Песните му звучат успокояващо и умиротворяващо, без значение какво се пее в тях и това несъмнено се дължи на спецификата на гласа му. Текстовете, този също, изглеждат малко далечни и чужди спрямо сегашната ни действителност, но за времето си навярно са били актуални – все пак Пиер Башле е роден през 1944 г. Целият му живот е свързан с музиката, като…

Ако

LeeAnn November 17, 2013 December 23, 2022Култура 2

Ако ти подарят стихотворение като това – вероятно има защо… Ако владееш се, когато всички, треперят, а наричат теб страхлив; Ако на своето сърце едничко се довериш, но бъдеш предпазлив; Ако изчакваш, без да се отчайваш; наклеветен — не сееш клевети; или намразен — злоба не спотайваш; но… ни премъдър, ни пресвят си ти; Ако мечтаеш, без да си мечтател; ако си умен, без да си умник; Ако посрещаш Краха — зъл предател — еднакво със Триумфа — стар циник; Ако злодеи клетвата ти свята превърнат в клопка — и го понесеш, или пък видиш сринати нещата, градени с кръв — и почнеш нов градеж; Ако на куп пред себе си заложиш спечеленото, смело хвърлиш зар, изгубиш, и започнеш пак, и можеш да премълчиш за…

Always Bon Jovi

LeeAnn May 15, 2013 December 23, 2022Култура 4

[youtube:http://www.youtube.com/watch?v=JFPcMlNml0s&feature=related] This romeo is bleeding But you cant see his blood It`s nothing but some feelings That this old dog kicked up It`s been raining since you left me Now I`m drowning in the flood You see I`ve always been a fighter But without you I give up Now I cant sing a love song Like the way its meant to be Well, I guess I`m not that good anymore But baby, thats just me And I will love you, baby – always And I`ll be there forever and a day – always Now your pictures that you left behind Are just memories of a different life Some that made us laugh, some that made us cry One that made you have to say goodbye…

Приключението „Шафак”

LeeAnn April 19, 2013 December 19, 2022Култура 2

Харизматична, енциклопедична, емоционална, изпълваща, променяща се, с подходящ отговор за всяка ситуация, особено за по-неподходящите… Женствена по онзи особен, леко налудничав начин, който произлиза от таланта винаги, при всякакви ситуации да бъдеш и да оставаш себе си. Да се запазваш и да изплуваш отново и отново… Да откриваш най-много и най-вече себе си, когато си най-изгубен и най- не знаеш кой си. Тя е Елиф Шафак. Тя не е просто писател. Тя е жена-писател. Тя не е просто жена-писател. Тя е приключение! Книгите й не са просто текст в много страници, те са пътешествие, предизвикателство, приключение… Някои от тях те карат да искаш да си там, други пък, със същата сила, те карат да не искаш да бъдеш там… Но няма как да не вземеш страна…

Това е България

LeeAnn April 5, 2013 April 10, 2020Култура, Народни танци 0

Това е името на спектакъла, който ансамбъл „Българе” изигра благотворително за Пеперудените деца. Имах удоволствието да го гледам преди дни в НДК и трябва да призная, че това е един от най-въздействащите спектакли, на които съм присъствала напоследък, където освен танцуването, видяхме и не лоша актьорска игра – танцьорите на Българе изиграха отлично неубиваемите македонски комити 🙂 Хареса ми замисъла на спектакъла: България е представена със своите фолклорни области, внимателно подредени във филм със сюжет: един странник, попаднал в България се опитва да си тръгне от нея, но постепенно осъзнава, че част от него завинаги ще остане тук. Харесва ми това послание, вярвам в него – докоснал ли си се до подобна магия, част от теб завинаги остава в нейна власт.

Човешките ни граници

LeeAnn March 15, 2013 December 19, 2022Децата ни и ние!, Култура 6

Всеки от нас знае къде започват човешките му граници – от мен, от Аз, от съм – и то го знаем още преди да сме можели да си отговорим на въпроса „Кой съм Аз?”. Очертаването на границите ни започва от момента, в който сме започнали да се заявяваме като човешки същества, още преди да сме се били осъзнали като хора – с бебешкия си плач, с детското дърдорене, с тийнейджърското “блъскане на врати”… и т.н. Ясно е и какво очертаваме с това заявяване – границите на собствената си личност – мястото, на което се чувстваме „в безопасност” – защитени и обичани. Къде обаче свършват тези граници? Колко далеч от центъра, в който ние седим, се простират те? Знам, че на тези въпроси повече от нас…

Правият път

LeeAnn January 29, 2013 December 23, 2022Култура 3

Le droit chemin Jacques Prévert А chaque kilomètre chaque année des vieillards au front borné indiquent aux enfants la route d’un geste de ciment armé . Правият път Превод: LeeAnn На всяка крачка всяка година старци затъпели с жест закоравял сочат на децата „правия път”

Твоето компетентно дете

LeeAnn October 9, 2012 December 19, 2022Децата ни и ние!, Култура 14

Винаги съм имала и продължавам да имам по-различни възгледи за общуването с децата си. Ако забелязвате дори не използвам думата „възпитание” – това е така, защото тази дума е бедна и не обяснява достатъчно добре моделът на общуване и комуникация. Вярвам, че децата ни ни превъзхождат във всяко едно отношение и комуникацията ни с тях трябва да се гради на взаимно уважение, доверие и подкрепяно самочувствие. Ние, като техни родители, трябва да се вслушваме в тях, да ги насърчаваме по положителен начин, да им позволяваме да преценяват и да взимат решения особено когато са малки, за да растат самостоятелни и пълноценни хора, разполагащи със и отговарящи за собствения си живот. Ние, като техни родители, трябва да ги обичаме безрезервно и да се научим да им…

“Елементът” на сър Кен Робинсън

LeeAnn September 24, 2012 December 19, 2022Култура 7

Според сър Кен Робинсън, Елементът е мястото, където се пресича това, което обичаме да правим и това, в което сме добри. А истинската страст идва, когато сме добри в това, което обичаме да правим и правим това, в което сме добри 🙂 . Тогава спираме да „ходим на работа” и се отдаваме единствено на хобито си. Книгата ни дава множество примери за хора, открили своя Елемент – по един или друг начин. В нея се споменават имена като Джилиан Лин, Ерик Клептън, Мег Райън, Моника Селеш, Боб Дилън, Пауло Коелю, Ридли Скот и тези на още много много известни хора. В книгата си „Елементът”, сър Кен Робинсън изказва недотам положителното си мнение за училището, образователните системи, стандартизираните тестове и всичко онова, което ни лишава от творческото…

Не, господине, не съм на 20

LeeAnn October 13, 2011 December 23, 2022Култура 2

Non monsieur je n’ai pas 20 ans Interprétée par Juliette Gréco Non Monsieur je n’ai pas vingt ans Vingt ans c’est l’âge dur Ce n’est pas le meilleur du temps Je sais, je l’ai vécu J’ai dansé sur quelques volcans Troué quelques souliers Avec mes rêves et mes tourments, J’ai fait mes oreillers Et je dis encore aujourd’hui Je suis comme je suis Oui, je me souviens des jours Quand les jours s’en allaient Comme un rêve à l’envers Oui, je me souviens des nuits Quand les oiseaux parlaient Sous la plume à Prévert Non Monsieur, je n’ai pas vingt ans Vingt ans c’est tout petit Moi je n’ai jamais eu le temps D’avoir peur de la nuit Ma maison est un soleil noir Au…

Кумбо

LeeAnn September 14, 2011 December 19, 2022Култура 1

Страстта ми към цирка не е тайна, но в последните години досегът ми до цирковото изкуство е будел в мен по-скоро тъга, примесена с възхищение за ентусиазма и усилията, отколкото възхищение към таланта и уменията, примесено с нещо друго, като по детски чиста радост, например. Не, че хората не са били талантливи, в никакъв случай не казвам това. Но излъчването им, че циркът за тях е по-скоро последен избор и надежда за оцеляване, отколкото съзнателен избор от душа на начин на живот е било по-силно от ентусиазма и таланта. За жалост… Въпреки това, ходех на почти всеки цирк, който се появеше наоколо и търсех моя цирк – този, който ще ме впечатли до сълзи и онемяване. Така и не го намирах – все нещо липсваше……

Имам нужда да говоря

LeeAnn July 10, 2011 December 23, 2022Култура 2

Преводът е специално за Зори. Зори, лично аз не съм очарована от текста. Малко мрънкащ ми се струва, но пък като се има предвид, че ти си измрънка превода, вярвам, че ще ти хареса 🙂 Дано не съжалиш, че си разбрала какво означават думичките 😉 J’ai besoin de parler Interprétée par Ginette Reno Tu rentres du bureau Tu te sers un whisky Parce que t’en as plein l’dos De t’battre avec la vie Tu me prends dans tes bras Mais tu m’demandes même pas Comment ça va Tu t’assois dans ton coin Tu ne me dis jamais rien Tu penses à tes affaires C’est ton seul univers Tellement qu’j’me dis parfois Que si j’n’étais pas là Tu t’en apercevrais même pas Tu t’en apercevrais même…

Натали

LeeAnn June 22, 2011 December 23, 2022Култура 7

Според учителите ми по френски език, автор на текста на песента е самият Жилбер Беко (той изпълнява песента) и текста е писан за истински човек по действителен случай 😉 И доколкото си спомням от училище, финалът си остава само красиво пожелание… Неподходяща любов в неподходящо историческо време 🙂 Но, какво да се прави! Французите сами са си го казали: C`est la vie! Nathalie La place Rouge était vide Devant moi marchait Nathalie Il avait un joli nom, mon guide Nathalie La place Rouge était blanche La neige faisait un tapis Et je suivais par ce froid dimanche Nathalie Elle parlait en phrases sobres De la révolution d’octobre Je pensais déjà Qu’après le tombeau de Lénine On irait au café Pouchkine Boire un chocolat La place…

Честване на „60 години НФА „Филип Кутев”

LeeAnn May 27, 2011 April 10, 2020Култура, Народни танци 2

Тази година Национален ансамбъл „Филип Кутев” става на 60 години. Това е една завидна възраст за фолклорен и държавен ансамбъл, особено като се има предвид, че в последните 20 години много от националните ни ценности погинаха и много от хубавите български неща се разрушиха. Открито се възхищавам на г-жа Кутева за куража да продължава да ръководи подобен ансамбъл в подобна среда. Същото впрочем важи и за ръководителите на останалите ни ансамбли, за ръководителите на клубове като „Чанове” и за всички хора, които някак съумяха да запазят поне малко огънче за идните поколения. Честването на годишнината „върви” цяла година, но официалният концерт се състоя на 25 май 2011 г. в зала 1 на НДК. Едва ли мога да кажа нещо по-различно от това, което вече съм…

Джони, ти не си ангел

LeeAnn May 12, 2011 December 23, 2022Култура 8

Обикновени думи, изпети от необикновени жени по удивителен начин! За страстта не са нужни думи 😉 Особено когато е на френски! 🙂 Преводът ми не струва, така че: предизвиквам ви! [youtube:http://www.youtube.com/watch?v=Ka9jb32FtHc] Johnny, tu n’es pas un ange

Ей, чичо!

LeeAnn April 27, 2011 April 10, 2020Култура, Народни танци 1

Ако подвикна „Ей, чичо! Айде, чичо!” сигурно ще ме сметнете за откачена, или в най-добрия случай за невъзпитана. И в двата случая, обаче ще сгрешите (в първия – не чак толкова много 😉 ). Едно е сигурно обаче – ако можех да свиря с пръсти – щях. Вчера – също! Нищо, че бяхме облечени официално и бяхме седнали в зала. Сигурна съм, че музикантите нямаше да имат нищо против. Чичовото е едно от нещата, които палят не само моята кръв. Половината зала беше пълна с Чанчета, които ръкопляскаха в такт и с всички сили се стараеха да останат по местата си. Тези, които бяха там снощи, знаят за какво говоря. За пропусналите – започвам отначало. Снощи, 26.04.2011 г. се състоя Великденски концерт на НФА „Филип…

Посланието

LeeAnn March 21, 2011 December 23, 2022Култура 7

Le message Jacques Prévert La porte que quelqu’un a ouverte La porte que quelqu’un a refermée La chaise où quelqu’un s’est assis Le chat que quelqu’un a caressé Le fruit que quelqu’un a mordu La lettre que quelqu’un a lue La chaise que quelqu’un a renversée La porte que quelqu’un a ouverte La route où quelqu’un court encore Le bois que quelqu’un traverse La rivière où quelqu’un se jette L’hôpital où quelqu’un est mort. Посланието Превод: LeeAnn Вратата, която някой е отворил Вратата, която някой после е затворил Столът, на който някой е седнал Котето, което някой е погалил Плодът, от който някой е отхапал Писмото, което някой е прочел Столът, който някой е преобърнал Вратата, която някой е отворил Пътят, по който някой…

Category: Култура