Ей, чичо!

Ако подвикна „Ей, чичо! Айде, чичо!” сигурно ще ме сметнете за откачена, или в най-добрия случай за невъзпитана. И в двата случая, обаче ще сгрешите (в първия – не чак толкова много 😉 ). Едно е сигурно обаче – ако можех да свиря с пръсти – щях. Вчера – също! Нищо, че бяхме облечени официално и бяхме седнали в зала.  Сигурна съм, че музикантите нямаше да имат нищо против. Чичовото е едно от нещата, които палят не само моята кръв. Половината зала беше пълна с Чанчета, които ръкопляскаха в такт и с всички сили се стараеха да останат по местата си.

Тези, които бяха там снощи, знаят за какво говоря. За пропусналите – започвам отначало.

Снощи, 26.04.2011 г. се състоя Великденски концерт на НФА „Филип Кутев” – спектакъл от честванията на 60-тата годишнина на ансамбъла.

Спектакълът беше удоволствие за всички сетива. Душата и краката са ясни – чуят ли народна музика – заиграват без подкана. Очите ми се радваха на красотата, яркостта на цветовете и изяществото на движенията. Особено в бавните танци. Не е тайна, че бавните хорà са в пъти по-трудни за изпълнение от бързите, защото всяко движение има значение, всяко поклащане, всяко пристъпване се забелязва. А когато това е съчетано с подходяща пищна носия – всяко потрепване на краката, главата и ръцете, води да поклащане на носията с определена амплитуда – имаш чувството, че вятърът гали тревата, или се лее вода…

Ако сте се чудили как изглежда съвършенството – така изглежда 🙂

Танците в спектакъла се редуваха с изпълнения на музикантите на „Филип Кутев”. Всъщност, те си свиреха през цялото време, но няколко композиции изсвириха специално за публиката – т.е. без певици и танцьори, които да ги закриват 😉

А певиците… Трябва да си призная, че въпреки любовта към хорàта, не харесвах особено много женско народно пеене (с някои изключения, разбира се). До снощи, когато бях много приятно изненадана от певиците на „Филип Кутев” и паднах в плен – не очаквах, че слушането на многогласно акапелно народно пеене може да е толкова красиво и зареждащо преживяване.

А накрая – шопската сюита, разбира се! Едно от любимите ми изпълнения на „Филип Кутев”! Надявам се да го видя отново в зала 1 на НДК, защото сцената на музикалния театър е, меко казано, малка за танцьорите на „Филип Кутев”.

Тези, които бяха там снощи, знаят за какво говоря. За пропусналите – да започват да си скубят косите и да внимават да не пропуснат 25 май 🙂

Снимките са собственост на НФА “Филип Кутев”!