Това е името на спектакъла, който ансамбъл „Българе” изигра благотворително за Пеперудените деца. Имах удоволствието да го гледам преди дни в НДК и трябва да призная, че това е един от най-въздействащите спектакли, на които съм присъствала напоследък, където освен танцуването, видяхме и не лоша актьорска игра – танцьорите на Българе изиграха отлично неубиваемите македонски комити 🙂
Хареса ми замисъла на спектакъла: България е представена със своите фолклорни области, внимателно подредени във филм със сюжет: един странник, попаднал в България се опитва да си тръгне от нея, но постепенно осъзнава, че част от него завинаги ще остане тук. Харесва ми това послание, вярвам в него – докоснал ли си се до подобна магия, част от теб завинаги остава в нейна власт.
Спектакълът представи характерни български обичаи:
Лазарки, Калушари, Нестинарски танц, прескачане на огън, добруджански танц със шиник и т.н.
Лазарките се познават лесно…
Калушарите също – те танцуват с маски и гонят болестите. Много пъти съм гледала калушарски танц, но пресъздаването на обичая от ансамбъл Българе, беше най-хубавото, което съм виждала досега.
Прескачането на огън (обичай за здраве) пък ме върна години назад в торлашката махала на гр. Козлодуй…
Целият спектакъл беше едно огромно удоволствие и оставя усещане за приемственост и принадлежност – видях танци и елементи, които съм виждала и при други ансамбли, чух музика, която съм слушала и слушам всеки ден, но това вместо да ме отегчи или разочарова ме остави с мисълта – да, това е България, нашата, автентичната – тази, която трябва да пазим като я показваме и повтаряме непрекъснато!
