Кумбо

Страстта ми към цирка не е тайна, но в последните години досегът ми до цирковото изкуство е будел в мен по-скоро тъга, примесена с възхищение за ентусиазма и усилията, отколкото възхищение към таланта и уменията, примесено с нещо друго, като по детски чиста радост, например. Не, че хората не са били талантливи, в никакъв случай не казвам това. Но излъчването им, че циркът за тях е по-скоро последен избор и надежда за оцеляване, отколкото съзнателен избор от душа на начин на живот е било по-силно от ентусиазма и таланта. За жалост…

Въпреки това, ходех на почти всеки цирк, който се появеше наоколо и търсех моя цирк – този, който ще ме впечатли до сълзи и онемяване. Така и не го намирах – все нещо липсваше…

До преди десетина дни…

Преди десетина дни в Сопот открих моя цирк! Как изглежда ли?

Изглежда вдъхновяващо, възхитително и ентусиазиращо. Съдържа онова, което липсва на останалите – той носи в себе си онази моя частица радост, която ме връща незабавно в детството ми, кара ме да подскачам от радост, да се смея на клоуна и да се ръкопляскам на олюляващия се пират.

Това е моя цирк, а хората в него дори не говорят моя език! А може би най-ценното е, че повечето от тях не говорят български. За истинското общуване, езикът на който говориш, не е от значение. Значение имат излъчването, съзнаването, че си част от цялото и че твоят успех е част от общия. Особено когато репетираш акробатични и жонгльорски номера, нали 😉

Смесицата между актьорите в моя цирк е толкова уникална и неподправена, колкото уникален и различен е всеки един от тях! Като прибавите и прилично количество разнообразни таланти, които притежава всеки от тях, се получава… Кумбоооо!

Циркът се казва Кумбо и е само на една годинка. Преди година време, в България се срещат един италианец, един уругваец, гъркиня и българин и решават да си направят цирк! Почти като в приказките! Към тях се присъединяват още българи, сърбин, японец (простете ми, ако пропускам някого) и започват.

Давид (основоположникът) се шегува, че имат цирк от плат, но си мечтаят за дървен, а защо не и за истински монолитен цирк, на постоянно място, голям като опера…

Никой от тях не е постоянно с трупата и никой от тях не си тръгва завинаги от нея… 🙂

В Сопот имах радостта и привилегията да се запозная с Давид – пияният пират от острова на съкровищата, жонгльор и икономист (да, и аз бях изненадана).

Запознах се с Криса от Гърция – „момичето на точките”, отлична акробатка, която има един от най-медните и приятни  гласове, които можете да поискате да ви попеят…

Алваро – човекът, който е способен да забавлява 50 деца в продължение на час и половина, три вечери по ред, без да ги отегчи, без да изгуби вниманието им, без да ги изплаши или разплаче, без дори да говори български! За първи път виждам подобно нещо! Да забавляваш малчугани от 2 до 10 години едновременно и те да те следват с поглед, да танцуват с теб, да се смеят и подскачат, често е мисия невъзможна дори за собствените им родители. Алваро, Алваро, къде беше когато ми бяха малки децата 😉

В Сопот срещнахме и Павката – момчето – оркестър. В буквалния смисъл на думата – дайте му само микрофон или мегафон и му кажете къде искате да бъдете – на улицата сред шума на клаксоните и двигателите, в гората с птичките и кълвачите, в концертната зала, в приказките, в сънищата… Където пожелаете – Павката ще ви отведе там само с дарбата си да издава звуци!

Общуването с тези хора бе истинско удоволствие за мен. Въпреки, че са достатъчно млади (или може би точно заради това), те имат много ясна представа за това как се променя света и традициите заедно с него, ясен поглед напред и смели идеи за бъдещето. Алваро иска цирковете да имат възможност да продължават да показват животни на децата – наясно е с регулациите в различните държави и се натъжава от факта, че заради един нередовен, страдат всички. Павката учи оперно пеене и когато заговори за големите, от които се учи, очите му блестят…

Изненадващо спокойни, усмихнати и уравновесени хора, които правят изкуство заради самото изкуство.

Хора, които вярват, че изкуството е за всички, батериите се зареждат със смях, а прехраната излиза от една шапка…

От все сърце им пожелавам тази шапка да се превърне в истински цирков купол!