Ниските облаци, част 4: Stratocumulus

Stratocumulus (произнася се „стратокумулус“)… та, Стратокумулусите са ниски облаци. Те много приличат на кумулусите и още повече приличат на кумулус радиатус, но не са нито от едните, нито от другите.

Кумулусите са единични, разграничени помежду си и дори когато формират облачна улица, ясно си личи, че не са един общ облак.

Стратокумулусите изглеждат различно. Те също са пухкави, но са безкрайни – сякаш машината за облаци се е развалила и бълва ли, бълва пух…

Повечето от вас са ги виждали. Това е онази пухена яка, която си премятат планините в ясните, но хладни дни. Облакът се проточва по цялото било и прилича на памук, омотан в шипков храст.

Отгоре погледнати пък, са приказни – идва ти да скочиш в тях.

Стратокумулусите са облаци, които се формират когато студен влажен въздух (обикновено донесен от фронт) се срещне с (малко) по-топъл и (малко) по-сух въздух. Често пъти такива облаци се образуват след дъжд и лошо време, а постепенното им изчезване пък е знак, че идва по-хубаво време.

Личните ми наблюдения на Витоша показват, че такива облаци се срещат най-рядко през лятото и най-често през зимата. Така че, като излезете навън, хвърлете едно око към планината – може да се е пременила и да иска да ви се изфука с пухената си яка.