Cumulonimbus Mammatus

Поразказах ви туй-онуй за Cumulonimbus-ите и си признах, че много-много не ги обичам, но без тях не може. Така че – примирявам се и продължавам нататък 😉

Обещах да ви разкажа за една от разновидностите на Cumulonimbus, а именно Cumulonimbus Mammatus (произнася се „кумулонимбус маматус”). Това са едни странни облаци, които аз бих нарекла „дъщерни” на Cumulonimbus, заради начинът, по който се образуват.

Трябва да е лято. Трябва да е жега. И трябва да има цебета. Или поне едно.

Когато цебето застане над силно нагрятата земя, то започва да се чуди да пусне ли дъжд на нещастните твари, дето са се опекли долу, или не. През това време от земята не спира да се отделя топъл въздух, който да отива право нагоре към цебето, да го нахрани и да го помоли да пусне малко дъждец.

Но какво става всъщност? Когато цебето благородно реши да повали малко и пусне дъжд, този дъжд среща топлия въздух, който продължава да идва от земята и… се изпарява. Дъждът хем вали, хем не стига до земята – изпарените дъждовни капчици се превръщат в малки, плътно наредени едно до друго облачета, сякаш са част от облачен заговор за покриване на небето с топчета от захарен памук.

Ми… това е 🙂

От 2006 до 2017 бях имала шанса да видя такива облаци на живо само два пъти – един път в Сопот (но нямах фотоапарат) и този, в София.

Лятото на 2017, обаче, се очертаваше жарко и тази красота зачести 🙂

05.05.2017:

02.06.2017:

02.07.2017:

 

5 Comments

  1. Снимките са си снимки, на живо си е …*дълбоковъздиш*.
    LeeAnn, защо само веднъж? Там където живея, лятно време това е основната картинка по небето:) Само дето до току що не знаех защо е такава:))))

  2. Великолепни снимки! Като се замисля, май не съм виждала досега точно такива облаци.

    Благодаря ти за чудесната рубрика, LeeAnn! 😀

  3. Много весела картинка. Едно такова детско-игриво, а отгоре к’во? ЦеБе :).

    Поздрави Ему

  4. lanfear,
    значи живееш на голямо открито равно плоско място, където лятно време дърво и камък се пука от жега 🙂
    Виждала съм само един път такива облаци – през лятото на 2006 г. в Сопот.
    Релефът на земната повърхност има огромно значение за микроклимата на района и в частност – за видовете облаци, навъртащи се там 😉

  5. Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Средните облаци, част 1: Altocumulus

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.