Понякога Слънцето отказва да се оттегли преди да е събрало всички въздишки на земните обитатели и да ги е превърнало в неповторим небесен пътеводител.
Днес Слънцето събра въздишките от умора и ги превърна в ефирни сиви плетеници…
Въздишките от любопитство и нетърпение запали с огнените си лъчи и освети с тях пътя към сбъднатото утре…
…а замечтано-влюбените въздишки превърна в розово-лилав бонбонен фондан и застла с него пътя към споделеното утре.
Въздишките на облекчение и удовлетвореност постла на пътя към щастливото утре…
Едва тогава, оставяйки земята обгърната в мечтателност и нежност, се оттегли и тихо заспа…
